КОНСПИРАЦИЯ
Швеция не даде ход на жалба на Асанж срещу Нобеловата фондация заради наградата за мир на Мачадо
Джулиан Асанж подаде иск срещу Фондация „Алфред Нобел“ заради присъждането на Нобелова награда за мир на Мария Корина Мачадо.
Шведската полиция няма да предприема следствие по жалбата на разобличителя от „Уикилийкс“ Джулиан Асанж срещу 30 лица, свързани с Нобеловата фондация, включително нейното ръководство. Асанж ги обвинява в злоупотреба със средства, улесняване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, както и финансиране на престъплението агресия. Всичко това – защото не са се противопоставили на присъждането на тазгодишната Нобелова награда за мир в размер на над 1 милиона долара на венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо, която е призовавала за американска военна интервенция в страната ѝ, вместо да съдейства за укрепването на мира, както повелява завещанието на Алфред Нобел от 1895 г., сочи в иска си Асанж.
„Уикилийкс“ съобщи за подаването на жалбата на 17 декември т. г. и това беше разгласено в световните медии. Само два дни по-късно – на 19 декември, стана ясно, че шведската полиция няма да предприеме нищо по въпросния иск. В имейл до Агенция „Франс Прес“, цитиран и от straitstimes.com, шведският детектив инспектор Рикард Екман оповестява, че жалбата не съдържа никаква информация, която да сочи за извършено престъпление. Ето защо Екман решил да не се започва предварително следствие.
Засега няма информация дали Асанж ще предприеме други стъпки по повдигнатата от него тема.
Ето още подробности от жалбата на Асанж от 17 декември, представени в публикации на „France 24“ и сайта dataurgente.com. В жалбата се припомня, че Нобел изрично постановява в завещанието си наградата за мир да бъде присъждана на лица, които през предходната година са „допринесли най-голяма полза за човечеството“, като са извършвали активна и конструктивна дейност „за братството между народите, за премахването или намаляването на постоянните армии и за провеждането и насърчаването на мирни конгреси“.
Асанж отбелязва в иска си, че „политическото решение на норвежката комисия по подбор“ не отменя задължението на шведските управители на Фонда „Алфред Нобел“ да бдят за изпълнението на волята на създателя му. „Всяко плащане, което противоречи на този мандат, представлява злоупотреба с фонда,“ се отбелязва в жалбата. Тя е подадена едновременно до Шведската агенция за икономически престъпления (Ekobrottsmyndigheten) и Шведския отдел за военни престъпления (Krigsbrottsenheten). В нея се твърди, че посочените отговорни лица, включително председателят на Нобеловата фондация Астрид Сьодерберг Видинг и изпълнителният директор Хана Стярне, са превърнали „инструмент на мира в инструмент на войната“.
Като съставна част на това предполагаемо „сериозно престъпление“ са изброени:
1) Груба злоупотреба и заговор във връзка с прeдвидените за изплащане 11 милиона шведски крони (1,18 милиона щатски долара) от парите от Наградата за мир на Мария Корина Мачадо, чиито минали и текущи действия категорично я изключват от критериите, установени в завещанието на Алфред Нобел;
2) Улесняване на военни престъпления, включително престъплението агресия и престъпления срещу човечеството, в нарушение на задълженията на Швеция по член 25
(3)(в) от Римския статут, тъй като обвинените са наясно с подстрекателството и подкрепата на Мачадо за извършване на международни престъпления от страна на САЩ и са знаели или е трябвало да знаят, че изплащането на Нобелова награда ще допринесе за извънсъдебни убийства на цивилни и оцелели от корабокрушения в морето – и при все това не е изпълнено задължението да се прекрати изплащането.
Асанж отбелязва, че членове на Нобелова фондация вече са упражнявали надзорните си правомощия върху наградите и техните изплащания, като са задържали изплащането на наградата за литература през 2018 г. „Това, че не се намесват в сегашния случай, въпреки военните престъпления на САЩ край бреговете на Венесуела и ключовата роля на Мачадо в насърчаването на агресията“, води до наказателна отговорност, смята жалбоподателят.
„Фондът за мир на Алфред Нобел не може да се използва за насърчаване на война“, категоричен е Асанж. Лицата, срещу които е искът му, имат специфични правни задължения „да осигурят изпълнението на целта, посочена в завещанието на Алфред Нобел, а именно да се сложи край на войните и военните престъпления, а не да се улесняват“.
В жалбата се посочва, че обявяването на отличената и провеждането на церемонията по връчването на Нобеловата награда са се състояли на фона на това, което военните анализатори описват като „най-голямото разполагане на американски военни сили в Карибско море след Кубинската ракетна криза“. Сега тези сили се състоят от над 15 000 воeннослужещи, както и от самолетоносача USS „Gerald R. Ford“. Струпването на военна сила продължава, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 10 декември, два дни след церемонията по връчването на Нобеловата награда, че американските атаки ще се прехвърлят и на сушата. Стратегията срещу Венецуела е част от това, което министърът на отбраната на Тръмп – Питър Хегсет, нарича завой към „максимална смъртоносност, а не хладка законност“ и „преминаване към атака“, пише сайтът dataurgente.com.
В този контекст Асанж твърди, че „Мачадо продължава да подстрекава администрацията на Тръмп да следва пътя си на ескалация“, включително чрез участие в заговор за предоставяне на достъп на американската администрация до 1,7 трилиона долара резерви от петролната промишленост и други природни ресурси, обещавайки приватизация, след като сегашният венецуелски президент Николас Мадуро бъде свален.
„Използвайки високата си позиция на носител на Нобелова награда за мир, Мачадо може би е наклонила везните в полза на война, улеснена от посочените заподозрени“, заявява Асанж в наказателната жалба. В нея той привежда и факти, доказващи според него това подбуждане към военна намеса на САЩ от страна на Мачадо. Цитирани са и нейни апологии за действията на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Газа.
Сред посочените нейни изявления е и направеното на 30 октомври 2025 г.: „Военната ескалация може да е единственият начин… Съединените щати може да се наложи да се намесят директно“. Изтъкнато е, че Мачадо е определила американските военни атаки срещу цивилни кораби в Карибско море, при които до срeдата на декември са загинали най-малко 95 души, като „оправдани“ и „визионерски“. Наред с това Мачадо посвещава наградата на президента на САЩ Доналд Тръмп, защото „той най-накрая постави Венесуела… като приоритет за националната сигурност на САЩ“. Изброени са и по-стари изявления на Мачадо, включително пред Конгреса на САЩ от 2014 г., когато тя казва: „Единственият оставащ път е използването на сила.“
В жалбата се описва и широкото противопоставяне на експерти и институции по света срещу присъждането на наградата за мир на Мачадо. Споменати са 21 норвежки организации за мир, заявили: „Мачадо е антипод на лауреат на Нобелова награда за мир.“ Цитиран е и нобелистът за мир от 1980 г. Адолфо Перес Ескивел, посочил: „Даването на наградата на някой, който призовава за чуждестранно нахлуване, е подигравка с волята на Алфред Нобел.“ На свой ред и Институтът за изследване на мира в Осло (PRIO) потвърждава, че Мачадо „е призовавала за военна намеса във Венесуела“.
В жалбата се посочва, че „съществува реален риск средствата, получени от Нобеловия фонд, да се отклонят умишлено или поради небрежност от благотворителната им цел и да бъдат употребени за улесняване на агресия, престъпления срещу човечеството и военни престъпления“.
Асанж иска от шведските власти следното:
1. Незабавно да замразят предстоящия превод на паричната награда от 11 000 000 шведски крони и всички останали свързани с нея бюджетни средства и да осигурят връщането на медала.
2. Да разследват посочените лица и длъжностни лица на Фондацията „Алфред Нобел“ и свързаните с нея организации за грубо присвояване, улесняване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и конспирация.
3. Да изземат протоколите от заседанията на управителния съвет, имейлите, груповите чатове и финансовите записи.
4. Да разпитат Уидинг, Стйарне и други заподозрени.
5. Да проведат пълно национално разследване или да отнесат въпроса до Международния наказателен съд (чл. 25(3)(в) от Римския статут). „Тази жалба настоява за незабавно замразяване на всички останали средства и пълно наказателно разследване, за да се предотврати трайното превръщане на Нобеловата награда за мир от инструмент на мира в инструмент на войната“, заключава Асанж.
Venezuela’s President Nicolas Maduro greets supporters during his closing campaign rally in Caracas, Venezuela May 17, 2018. REUTERS/Carlos Jasso
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
