СВЯТ
Шенген се пропуква: ЕС възстановява граници заради миграцията
Преди точно 40 години, на борда на кораба „Принцеса Мари-Астрид“, министри от Белгия, Германия, Люксембург, Франция и Нидерландия отплават до средата на река Мозел, близо до малката люксембургска община Шенген.
Там, на символична тригранична точка, те подписват ангажимент за постепенно премахване на граничните проверки. Това събитие полага основите на най-голямата зона за свободно движение в света – Шенген, която днес обхваща 29 държави и предоставя безграничен достъп на 450 милиона души, пише в свой репортаж Politico.
Четири десетилетия по-късно обаче, духът на Шенген е сериозно разклатен. Все повече държави от Европейския съюз възстановяват вътрешни гранични проверки – не като временна мярка, а като продължителна практика. Поводите са различни – нелегална миграция, терористични заплахи, организирана престъпност. Но резултатът е един: Европа отново издига граници.
Политически реакции и възраждане на бариери
„Шенген се разпада пред очите ни“, казва испанският евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар, социалдемократ, който след пандемията от COVID-19 се опита да рестартира свободното движение в ЕС. „След пандемията нещата се влошиха сериозно. Страните започнаха да прибягват до вътрешен контрол прекалено често“, казва той.
И действително – към юни 2025 г. цели 11 държави от Шенгенската зона са уведомили Европейската комисия, че налагат или удължават гранични проверки. Сред тях са Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения, Нидерландия и дори България. В повечето случаи причината е една: борба с нелегалната миграция и трафика на хора.
Германският подход и напрежението със съседите
Германия възстановява пълни сухоземни проверки още през септември 2024 г. Оттогава те не са спирали. Страната се позовава на „сериозни заплахи за обществената сигурност“ и нарастващ миграционен натиск. След като Фридрих Мерц става канцлер, Германия дори разширява обхвата на мерките. Това предизвиква остри реакции – полският премиер Доналд Туск ги нарича „неприемливи“, а чешкият вътрешен министър Вит Ракушан настоява Берлин да ограничи влиянието им върху трансграничните пътувания.
Франция, Италия, Словения – натиск от всички посоки
Франция също въвежда проверки – от 1 май до 31 октомври 2025 г., с мотиви, включващи терористична заплаха, трафик, напрежение около Ламанша и Северно море. Нидерландия действа още по-дългосрочно – въвежда контрол по границите с Белгия и Германия от декември 2024 г. до края на 2025 г. Същото правят и Италия и Словения, като първата налага проверки на границата със Словения, а втората – с Хърватия и Унгария. Всички се позовават на същите опасения: тероризъм, миграционен натиск, организирана престъпност.
Старите членки на Шенген с постоянни мерки
Други държави като Австрия, Дания, Швеция, Норвегия и Швейцария също поддържат постоянен граничен контрол от няколко години насам.
Комисията наблюдава, но не действа
Европейската комисия определя тези проверки като „временни отлагания“ на принципите на свободното движение и твърди, че е в диалог със засегнатите държави. Но според Лопес Агилар това е само бюрократична реторика: „Обикновено казват: ‘Следим ситуацията, водим структуриран диалог…’, но реакцията на Комисията е много слаба.“
В свое изявление еврокомисарят по вътрешните работи Магнус Брунър подчертава, че бъдещето на Шенген зависи от ефективна защита на външните граници и силно полицейско сътрудничество. „Поддържането и разширяването на Шенген е възможно само чрез силна подкрепяща система и добре охранявани външни граници“, казва той. Като човек, израснал на външна граница на Шенген, той лично усеща стойността на тази свобода.
България: влизане със задни врати, но и първи рестрикции
България, която беше приета частично в Шенген по въздух и море на 31 март 2024 г., вече също прибягна до временен граничен контрол. От 1 януари 2025 г. до 30 юни същата година, София възстанови проверки по сухопътната граница с Румъния, с аргумента за засилен натиск от мигранти и нестабилност в Близкия изток.
Мярката предизвика напрежение с Букурещ, откъдето дойдоха критики за асиметричен подход, тъй като Румъния не наложи аналогични проверки.
Допълнително напрежение внасят и случаи като този на граничния пункт Елидже между България и Гърция.
Въпреки че става въпрос за външна граница, гърците са затворили пътя с ограждения и не допускат никого. Макар според Шенгенския кодекс отказите за влизане да подлежат на документиране и обоснованост, на практика все по-често границите се оказват не само физически, но и политически бариери.
Европа между сигурността и свободата
40 години след онзи ден на река Мозел, когато Европа избра свободата на движение, проектът „Шенген“ вече не изглежда непоклатим. И ако някога бе символ на интеграция, днес той е огледало на страховете и различията в Европейския съюз.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
