ЗАКОН
Шефът на следствието получи правото да разследва главния прокурор
Липса на кворум в НС провали разглеждането на паралелния подход – разследването да се води от съдия
Разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, ще се провежда от директора на Националната следствена служба (НСлС). За целта следствието ще бъде изведено от подчиненото си положение спрямо прокуратурата, в което се намира сега.
Този подход възприе парламентът, след като днес одобри промени(link is external) в Закона за съдебната власт на първо четене. Идеята дойде от „Възраждане“, но получи подкрепата на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС. В ПП се получи малък, но съществен разнобой – докато депутати от формацията атакуваха предложението, зад него застана колегата им и бивш вътрешен министър Бойко Рашков, който иначе е в тежка вражда с герберите. ДБ се противопоставиха, а БВ се въздържаха.
Веднага след като приключиха със съдебния закон, депутатите подхванаха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от служебното правителство. В поправките, подготвени от правосъдния министър Крум Зарков, се предлагаше различен подход от възприетия по-рано – независимото разследване на главния прокурор да се води от съдия от Върховния касационен съд, който временно е назначен като прокурор. Това е и подходът, фаворизиран от ДБ и ПП. В един момент обаче се оказа, че няма кворум в пленарната зала и водещият заседанието Йордан Цонев побърза да го закрие. За отбелязване е, че неговата партия ДПС твърдо се противопоставя на разследване чрез съдия.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ СЪС СЛЕДСТВИЕТО
В началото на разглеждането на съдебния закон Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който оглавява парламентарната правна комисия, направи дълъг преглед на промените в съдебната система от 1990 г. досега. От него се разбра, че като централен проблем герберският юрист вижда деградиращата през годините роля на националното следствие. Той напомни например, че през 2009 г. шефът на службата е направен заместник на главния прокурор, с което на практика му става подчинен. А реформата от 2015 г., в която участваше собствената му партия, Чолаков обвини, че окончателно е предала следствието на прокуратурата, която така е станала „четвърта власт“. Това беше косвен удар по съпредседателя на ДБ Христо Иванов, който по онова време беше правосъден министър. Чолаков ласкаво обяви, че предложението на „Възраждане“ „възстановява оригиналния дух на това, което са казали бащите на Конституцията“ – а именно, че следствието трябва да бъде независим орган в рамките на съдебната власт.
Първо, Мирослав Иванов от ПП разкритикува предложението, като посочи, че сега шефът на следствието е „дясна ръка на главния прокурор“. По думите му, това е създало зависимост, която няма да може лесно да се разчупи. Малко по-късно обаче Бойко Рашков обяви, че е впечатлен от идеята, която не била нова, и призова да не се зачерква на бърза ръка. Тази позиция не беше изненада – той е бивш дългогодишен директор на НСлС, а и сам призна, че ще говори от името на следователите. Той изтъкна, че сливането на следствието с прокуратурата е унищожила инициативността на разследващите органи. И допълни, че само от относително независим директор на следствието може да се очаква, че ще може да проведе независимо разследване на главния прокурор.
Междувременно, по темата се изказа и атакуваният от Чолаков Христо Иванов. Десният политик посочи, че когато говорим за правосъдна реформа, трябва да изхождаме от европейските стандарти. А те ни диктуват, че централен въпрос трябва да бъде гарантирането на независимостта на съда. Това не може да се слага наравно с „местна традиция“, както Иванов се изрази, за ролята на следствието.
КОНСПИРАЦИИ И РЕАЛНОСТИ
Малко по-късно му отвърна зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев. Той разви конспиративната теория – често огласявана от партията му, че “един кръг” се опитва да овладее съдебната система. Цонев обвини Съюза на съдиите в България, че е използван за целите на въпросния “кръг”, който по тази причина настоявал главният прокурор да бъде разследван само от съдия и никой друг. Изказването му очевидно беше нова атака срещу ДБ.
Отговори му десният депутат Атанас Славов. Той напомни, че според становищата на авторитетната Венецианска комисия, при сегашния конституционен модел на България, друг подход няма да проработи, освен съдия да разследва главния прокурор. Славов обясни, че сега шефът на държавното обвинение доминира над прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), която на свой ред контролира прокурорите и следователите. По тази причина няма начин следовател или разследващ прокурор да действа срещу главния прокурор. Включи се и самият Христо Иванов: “България затъва все по-дълбоко заради тези театри на сенките, които разигравате тук … Няма да излезем от това блато с тези наративи.”
Идеята на “Възраждане” беше подкрепена от водача на БСП Корнелия Нинова. Тя, също като Рашков, е бивш следовател. Според Нинова отделянето на следствието от прокуратурата като независим орган ще гарантира неговата независимост и по-добрата му работа.
ОЩЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ
Депутатите одобриха и други промени в същия закон, но предложени от правосъдното министерство. С тях се въвеждат мерки, с които да се засили работата на Инспектората към ВСС по „превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт“, както е записано в мотивите. Например, като инспекторатът организира и провежда антикорупционни обучения. Приемането на тези промени, както стана ясно, се налага заради Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни очаква евросредства.
Въпросът за антикорупционните обучения обаче беше ядосал герберите. Радомир Чолаков настояваше, че така ще се наруши Конституцията, тъй като подобна дейност развивал Националният институт по правосъдие. Той обвини правосъдния министър Крум Зарков, че налага на депутатите закони, без да ги съгласува предварително. Самият Зарков е в чужбина и не можеше да дойде в парламента, за да се защити.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
