АНАЛИЗИ
101 начина за убийство без следа
Диагнозата винаги е “естествена смърт”
В САЩ вече се говори за открита гражданска война. Атаките срещу Доналд Тръмп се пренесоха и срещу неговото здраве. Включи се CNN с гости, които не се съгласиха с положителните резултати за медицинското състояние на Тръмп и съобщиха, че президентът ще има “сърдечна атака или сърдечна болест до 3-5 години”.
С една дума, основни американски медии предрекоха на Тръмп смърт от инфаркт, което веднага препраща към ЦРУ и по-точно към различните начини за причиняване на смърт на набелязани обекти, един от които например е изстрелване на от въздушен пистолет на отровни стрелички, които при попадане в тялото предизвикват веднага инфаркт без да оставят никаква следа /подобно оръжие е било използвано от американците и англичаните в Лондон за убийството на Георги Марков, а в друг вариант – за убийството на Александър Литвиненко/.
Всъщност и тук няма нищо ново. Преди много години написахме за друг вид оръжие, причиняващо незабелязана мигновена смърт.
Показаният още през 1975 г. от комисията на Чърч /става дума за комисията на Сената за САЩ с официалното название “Отделна комисия на Сената за изучаване на правителствените операции в областта на шпионската дейност”/ пистолет, предизвикваше сърдечни инфаркти. Това е модификация на М1911 /Браунинг/, който може да стреля със стрелички със смъртоносна отрова, практически неоткриваема при експертизата и подходящ за политически убийства.
Отровата се замразява във вид на стреличка, след което се изстрелва на голяма скорост към човека. След като проникне в тялото тя се разтваря вътре, оставяйки само малко червено петно, което трудно се открива. Всъщност в тялото на убития няма никакви следи.
По-късно бившият директор на ЦРУ Уилям Колби потвърди, че пистолетът може да изстреля отрова, която може да влезе в тялото незабелязано и не може да бъде открита.
Разбира се пистолетът, стрелящ с отровни стрели, вече е стара история. Днес теоретично е възможно да се доставят токсини, предизвикващи инфаркт, до всеки, които поискат без да се нуждаят от стрелички.
Но, за да може Тръмп да умре от инфаркт заради “естествени причини” обществеността трябва да е уверена, че той вече е бил в рискова група. Заради това именно CNN, която е основна медия на страната на Хилъри Клинтън, съобщава, че Тръмп е в рисков период, има риск от инфаркт и че ще развие сърдечна болест в близките 3-5 години.
Всъщност технологията за убийствата е отишла много напред.
На 1 март 2012 г. беше съобщено, че американският разследващ журналист Ендрю Брайтбарт е починал неочаквано предишния ден в Лос Анжелис на 43 години. Брайтбарт се е разхождал след полунощ до дома си в Брентууд, Калифорния и е колапсирал. Дошлата линейка го е откарала в UCLA, където е констатирана смъртта му. Диагнозата инфаркт.
Но дали инфарктът беше естествен или изкуствен? Защото няколко дни преди смъртта си Брайтбарт съобщи, че разполага с видеоматериали за студентските години на президента Барак Обама. Вероятно ставаше дума за периода, когато Обама е учил в Оксидентъл колеж в Калифорния и след това в две училища на източното крайбрежие на САЩ.
В началото се предполагаше, че Брайтбарт е стигнал до информация, оспорваща легитимността на Обама, че е бил роден в САЩ и фалшифицирането на неговото свидетелство за раждане или че е получавал помощи като чуждестранен студент, което означава, че не е роден в САЩ и не може да стане президент. След това се оказа, че материалите на починалия Брайтбарт не са били толкова опасни.
Но така или иначе, въпросът беше дали смъртта му не беше от поредицата странни смъртни случаи на журналисти, бизнесмени, учени или политици, убивани, когато станат заплаха за някой от върхушката на САЩ. Причините за внезапната им смърт са различни, но преобладава инфарктът.
Преди да отговорим на горните въпроси трябва да знаем какво е сърдечната атака, тоест инфарктът.
Според справочниците на водещите световни медицински академии, артерията може да бъде блокирана от съсирена кръв (състояние, известно като Thrombosis), ако вътрешните й стени вече са стеснени. Тогава тромбът може да спре кръвоснабдяването на част от сърцето и да предизвика инфаркт. Но преди нормален човек да има такава атака, той най-напред трябва да има болест на коронарната артерия. Това означава, че трябва да има състоянието, наречено Angina. Това е именно болката, която се появява, когато някоя от мускулните стени на сърцето е временно лишена от кислород. Нормално коронарните артерии, които снабдяват с кръв сърцето, могат да се справят с нарасналото изискване за кислород, но това води до болест наричана високо кръвно налягане.
Ангина обикновено се появява при физическо натоварване или емоционален стрес. Това означава, че човек с болест на коронарните артерии ще изпитва болки, когато върши някаква по-тежка физическа работа или има силни емоции. Тогава сърдечният мускул се нуждае от повече кислород, отколкото стеснените артерии могат да доставят. Значи, преди нормален човек да има сърдечна атака трябва да има и видими признаци за високо кръвно налягане или ангина. Това е естественият инфаркт.
Какво е изкуственият инфаркт? Ако човекът няма предварителни симптоми за високо кръвно налягане или ангина, тогава сърдечната атака вероятно е изкуствен инфаркт. Кой може да предизвика в жертвата на улицата, офиса, колата или другаде такава атака? Отговорът е – това може да е само операция на някоя от спецслужбите.
Коя може да е тази служба? Според американски източници, още през 50-те години Офисът за стратегически операции – OSS (предшественикът на днешното ЦРУ), е разработвал методи за предизвикване на смърт, тоест сърдечна атака или рак за ликвидиране на хора така, че да изглежда, че смъртта е настъпила от естествена причина. Десетки такива смъртни случаи ставаха през годините на Студената война.
От разкритите по-късно документи стана ясно, че за тези изкуствени методи (рак или инфаркт) в началото се използваха различни химикали. За да се избегне откриването им след това в аутопсията, се подбираха специални препарати. Това ограничаваше все пак тяхното приложение.
През 60-те години САЩ успешно развиха радиочестотните оръжия и започнаха с тях, а не с химикали, да предизвикват инфаркти в “набелязаните обекти”, защото този начин беше напълно неоткриваем, за разлика от химикалите.
Но и при химикалите, предизвиканата смърт не остава почти никакви следи, даже за специалистите.
Така например през последните няколко години в различни части на света починаха при странни обстоятелства над 100 водещи микробиолози от различни националности.
Закономерно се появява въпросът дали това не бяха убийства на избрани хора.
Най-лесният начин да бъде убит някой и да не се оставят следи от престъплението е да се предизвика инфаркт чрез химични субстанции, които в организма се разпадат от естествените процеси, ставащи в човешкото тяло.
Следващите два химикала могат да бъдат използвани за предизвикване във всеки човек на сърдечен инфаркт, като не остават никакви следи от престъплението.
Калиев хлорид (Potassium Chloride) присъства в много лекарства, като Klor-Con, Klor-Con 7, Klor-Con 10, Klor-Con 25 и други. В тялото субстанцията се разпада на двата си основни елемента – хлор и калий. И двата присъстват в човешкия организъм и няма да предизвикат подозрението на патолога по време на аутопсията. Субстанцията се разпада на калий и хлор, от които хлорът, заедно с естествено присъстващия в тялото натрий, образуват натриев хлорид, т.е. обикновена сол. Причината за инфаркта не може да бъде открита, а само леко повишено ниво на NaCl. Твърде много калий в тялото причинява тахикардия – ускорено биене на сърцето, което води до инфаркт.
Калциевият глюконат (Calcium Gluconate) се намира в 10-процентния венозен хипертоничен разтвор, което означава, че концентрацията е по-висока от онази, която е нормална за тялото. Процесът е известен като осмоза. Хипертоничният разтвор премахва водата и глюкозата от клетките и ги замества с Calcium Gluconate.
Калцият и глюкозата са депозирани в организма, за да бъдат използвани като гориво. Глюкозата изгаря, но калцият остава в тялото.
Calcium Gluconate измества хлора и го замества с калций, като по този начин създава електролитичен дебаланс. Трите елемента са натрий, калций и хлор. Това нарушава нормалното сърцебиене, което може да стане и твърде бързо или твърде бавно, предизвиквайки инфаркт.
Въздушната емболия (Air Embolism) е третият напълно неоткриваем начин за убийството на някой чрез инфаркт. Директното инжектиране на 60 милилитра въздух със спринцовка, в която и да било вена, напълва сърдечните камери с въздух и причинява инфаркт. Тази сърдечна атака е известна като безпулсова електрическа активност P.E.A. и е друга форма на сърдечен инфаркт. Тук проблемът е белегът от инжекцията върху кожата, но това може да бъде избегнато.
Тези три метода за убийство са известни както на лекарите, така и на професионалните килъри, които нямат никакви проблеми с доставката на съответните химикали или на персонал, готов да направи една или две инжекции на жертвата.
Ще припомним, че на 25 ноември 2009 г., внезапно почина Марк Питмън, известен американски репортер, който беше един от онези, които предвидиха финансовата криза в САЩ и разобличиха аферите на Федералната резервна система. Той беше човекът, чиято битка доведе до процеса на Bloomberg News срещу Федералния резерв. Диагнозата за смъртта на Питмън беше инфаркт. Но веднага се появиха и предположения, че Питмън е бил убит от ЦРУ с предизвикан инфаркт.
Преди това подобни въпроси се появяваха след смъртта на известните журналисти Шерман Школник, Орлин Граббе, Дани Касорало (б.р. – с които дълги години поддържахме професионални връзки).
Около смъртта на Питмън се заговори и за предизвикване на инфаркти с директно енергийно дистанционно насочване. Не остават никакви следи и никой не може да разбере дали смъртта е настъпила по насилствен начин или от плазмено или електромагнитно оръжие.
Военните от години атакуват нервната система с лъчи или плазмени импулси. Известно е, че оръжието, което дистанционно предизвиква инфаркти, достига до клетъчните мембрани и нарушава нормалното функциониране на органите на тялото чрез разрушителен информационен трансфер в тях.
Така например сърцето е уязвимо на външно електромагнитно въздействие. Смъртоносното оръжие взаимодейства с електрическия потенциал, който поддържа двете камери на сърцето в синхрон, произвежда фибрилация и внезапна смърт.
Инфаркт може да бъде предизвикан и от споменатата микроскопична отровна стреличка, която води до инфаркт. Стрелата, която е секретно оръжие на ЦРУ, може да проникне през дрехите и да остави само малка червена точка на тялото. При проникването й жертвата може да усети ужилване като от комар или абсолютно нищо. Отровата на стрелата не оставя никакви следи в тялото на жертвата. Тя влиза в кръвоносната система и предизвиква инфаркт. Смъртта настъпва моментално и аутопсията не може да открие по никакъв начин, че инфарктът не е бил от неестествена причина.
Споменахме и за предизвикваните по изкуствен начин ракове.
Защо не? Щом може при животните да бъде предизвикан от инжектирани ракови вируси и бактерии, значи е възможно и при хората.
Такива опити са започнали още през 1931 г., но широко приложение намериха в американската лаборатория за биологично оръжие във Форт Детрик (щата Мериленд). Оттам изпълзяха и вирусите на СПИН, HIV, птичият грип, свинският (A-H1N1), Панама, Юта, Нилският и т.н.
След 80-те години вече не беше никакъв проблем да бъде заразен здрав човек с рак като неоткриваем метод за убийства. Само много опитни патолози, които знаят какво точно трябва да търсят при аутопсията, могат да различат убийство чрез изкуствена сърдечна атака или рак, предизвикан от вируси, химикали и т.н.
В тайните генетични лаборатории се работи над вируса, който трябва да убие само една определена личност. Достатъчно е да се знае нейната ДНК. Съвършеният атентат ще изглежда като болест, не може да бъде открит даже след факта.
Роналд Кеслер е автор на книгата In the President’s Secret Service /”В секретната служба на президента”/. Той твърди, че морските пехотинци, охраняващи президента на САЩ, най-старателно събират бельото и всички предмети,до които той се допира. След това се стерилизират или унищожават. Става дума неговият генетичен материал да не попадне във вражески ръце. Защото само от една клетка на президента може да се изработи вирус, който ще атакува и унищожи само него.
Официално американските тайни служби отказват коментари на тази тема. Но, ако се вярва на различни изтичания, през 2010 г. държавният секретар Хилъри Клинтън е инструктирала американските посолства дискретно да събират ДНК-проби на ръководителите на съответните държави и на висшите чиновници в ООН. Ясно е, че САЩ и тук искат да имат стратегическо превъзходство и да притежават биологичната характеристика на световните лидери, особено на онези, които не са им много приятни.
Досега бяха регистрирани няколко опита за използване на биогенетично оръжие. Става дума за някои латиноамерикански президенти. Ще припомним, че в течение само на 18 месеца четирима леви лидери на Латинска Америка бяха диагностицирани с рак. Това са Фернандо Луго, Лула да Силва, Уго Чавес и Кристина Фернандес де Киршнер. Президентите на Парагвай, Бразилия, Венецуела и Аржентина почти едновременно и много подозрително се оказаха болни от рак.
Чавес веднага предупреди, че болестта е новото оръжие на САЩ, “за да елиминират нежеланите лидери”.
На 5 март 2013 г. Чавес почина. Почина след дълга борба с рака и след четири последователни операции, които не издържа. Но още приживе се появиха предположенията, че това беше убийство. Самият Чавес, чиято битка с рака продължи две години, няколко пъти заяви, че е заразен с рак от САЩ и Израел, и че това е станало по време на неговата визита в ООН в Ню Йорк на 25 септември 2009 г. През декември 2011 г. Чавес обвини САЩ, че заразяват неудобните за тях лидери в Латинска Америка с рак. В основни латиноамерикански страни ракова епидемия удари бивши и настоящи президенти, които бяха и са активни опозиционери на политиката на САЩ в района и всичките изведнъж се оказаха онкологично болни.
Чавес беше най-големият враг на американската олигархия. Той агитираше за регионална интеграция и създаване на организация като Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), Боливарският съюз на народите на Америка (ALBA), и Общността на латиноамериканските и карибски държави (CELAC). Чавес стана идол за милиони по света, особено в Третия свят, който с надежда наблюдаваше революцията във Венецуела. Враговете му искаха да го отстранят с опита за преврат през април 2001 г., организиран от службите на САЩ. Икономическият саботаж, който унищожи почти напълно нефтената индустрия на Венецуела, продължи месеци, но накрая се провали. Година и половина след това от Колумбия във Венецуела бяха изпратени наемници, за да го убият, но те бяха неутрализирани. През следващите години опитите за физическо елиминиране на Чавес не престанаха, както и плановете за дестабилизиране на неговото правителство.
Според последни информации от секретни източници на САЩ Чавес и неговото правителство бяха в списъка на шестте основни цели на американското разузнаване след 2007 г. Белият дом създаде и изпрати специална шпионска мисия във Венецуела, която докладваше директно на Националния директор на разузнаването – над ЦРУ и още други 15 разузнавателни агенции в САЩ. Тази мисия беше напълно нелегална, но разполагаше с големи възможности и ресурси.
Чавес почина от рак, който беше много странен. Според сегашния президент на Венецуела Николас Мадуро, неговият рак беше без име и безкрайно агресивен. Той беше и органоспецифичен. В семейството на Чавес нямаше други случаи на заболяване от рак, нямаше и генетична предразположеност.
В речта си през 2009 г. в ООН Чавес заяви: “Империалистите виждат навсякъде екстремисти. Но ние не сме екстремисти. Светът се събужда. Хората въстават.”
Чавес дефинира и съвременните САЩ: “Империята се страхува от истината, тя се страхува от свободния глас. Тя ни нарича екстремисти, но те са “екстремисти”.
Заради това Чавес беше поставен на първо място в “ударния списък” на ЦРУ. Болестта му със сигурност не беше случайна.
В началото подробностите за болестта на Чавес се държаха в тайна. След спешна визита в Куба през 2011 г. той съобщи, че са му открили тумор в областта на таза. След това беше опериран и от медицински източници започна да прониква информацията, че пациентът е безнадежден. След поредната химиотерапия отслабналият политик направи сензационно изявление: “Би било удивително, ако САЩ не са разработили секретна технология за заразяване с рак”.
След смъртта на Чавес вицепрезидентът Николас Мадуро заяви, че няма никакви съмнения, че болестта на президента е следствие на заговор на негови врагове.
Персонализираното генетично оръжие е най-трудната за откриване опасност.
Спецслужбите вече разработват сценарии за такива атаки, като във филмите на Холивуд. Благодарение на прогреса в генетичното инженерство и изследванията всяка жива клетка може да бъде превърната в неврони, клетки на сърдечния мускул и т.н. И съвременните методи за лечение на раковете могат да бъдат използвани за тези цели. Персонализираната терапия, разработена да атакува специфични ракови клетки на пациента, вече се използва в клиничните експерименти. Синтетичната биология, която е симбиоза между молекулярната биология и инженерната, в близко време ще доведе до намаляване на разходите за тези терапии. Но какво ще се случи, когато тези микробиологични спецификати ще бъдат така проектирани, че вместо раковите клетки да ударят здравите. Ако заатакуват клетките на ретината, ще доведат до ослепяване. Унищожаването на структурата на хипокарма в мозъка ще доведе до пълна загуба на памет. А стомахът? Неговото разрушаване ще доведе до смърт само за няколко месеца.
Използването на такова биооръжие е почти невъзможно за откриване. Вирусите лесно се разпръскват във въздуха. Могат да бъдат укрити във флакон за парфюм. Бързо напръскване в непосредствена близост до набелязаната жертва ще е достатъчно за съвършения атентат. Ако вирусите са така проектирани, че да се задействат само при стиковка с ДНК на президента никой друг няма да се разболее. И дълго време след това никой няма да подозира, че смъртта му е настъпила в резултат на ДНК-атентат.
Това съвършено оръжие може да бъде така проектирано, че да започне да действа и да извърши унищожения след няколко месеца и даже години след атаката в зависимост от целта, която са си поставили организаторите на атентата.
Известно е, че съществуват вируси, увеличаващи риска от ракови заболявания. Могат да бъдат отгледани и нови, които атакуват мозъка, причиняващи шизофрения или Алцхаймер. Изкуственото предизвикване на отделяне на кортизол или допамин може да доведе до крайна параноя. Вирус, водещ до увеличено отделяне на окситоцин, може да лиши лидерите от възможността да преговарят.
Когато това оръжие стане по-достъпно, тогава ще бъде използвано много по-често от сегашните биологични оръжия за масово унищожение. В бъдеще всеки политик, бизнесмен или просто известна личност може да стане жертва на биологична атака с умишлено предизвикване на болест. Даже, ако нейният резултат не е смъртоносен, тези атаки не могат да бъдат открити. Диагнозата ще бъде “естествена смърт”.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
АНАЛИЗИ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
