ПАРИ
„Бял роб в медия“
Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за творчески допир до други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Възможно ли е у нас да бъде осъден журналист, защото се е възпротивил на вътрешната цензура в медията, в която работи?
Може!
Мартин Карбовски е нагледен пример за това.
Историята е достойна за трилър.
През август 2010 година той сключва договор с „ТЕЛЕМАН“ ЕООД/ Нова телевизия за подготовка, създаване и заснемане на седмичното предаване с работно заглавие „Конферентна връзка“. Излъчването му е всяка събота от 16.00 часа с продължителност 120 минути
Карбовски е автор на предаването, за което получава възнаграждение в размер на 350 лева за всяко седмично издание.
Договорът е железен по отношение на съгласуваност, поведение и отношение към сродни медии.
За всяко неизпълнение на многобройните клаузи, които превръщат Автора почти като роб на Продуцента, неустойката е 2 000 лева.
Ако пък по някакви причини, извън болест, бедствие или война, Авторът не успее да предаде брой на предаването, неустойката е 20 000 лева. Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за недопускане на творчески допир с други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Няма грешка – плащащ 300 000 лева неустойка по договор, който ти осигурява заплата от 350 лева!
(притежаваме копие от договора – б.а.)
Пренебрегнал несъзамера на наказанието спрямо заплащането, Карбовски се колебае, но от Нова телевизия му казват, че те ще станат гарант по този договор, защото имат реципрочни договори – такава била практиката.
И Карбовски подписва.
Предаването се завърта на екран. Първите една-две години всичко е о’кей.
Постепенно обаче Продуцентите започват да се месят повече от допустимото в работата на автора. Отначало Карбовски приема добронамерено „забележките“, докато вмешателстовото не се превръща в открита цензура, която би взривила всеки журналист, който държи на позицията си, независимо дали се харесва или не. А Карбовски е точно такъв и затова е рейтингов.
„През 2012-2013 година отношенията автор-продуцент започнаха да се развиват по начин, различен от журналистическите стандарти“, разказва пестеливо Карбовски, без да влиза в подробности, заради „прангите“ в договора.
Продуцентите започнали да му редят гостите, да му казват: „този може, онзи-не“. Отначало той се бунтува: „Така не може да се работи!“ – „Не, така ще се работи!“, нареждат му продуцентите. Стигат до абсурда да му посочват дори „забранени“ теми, да му редят предаването.
Идва и „капката“, след която той скъсва договора, отказва да прави политическо предаване в Нова тв и през 2013 си взима шапката и напуска.
Да, ама договорът е железен. И не е един, а три – с неустойки всеки по 300 000 лева.
Това е омагьосаният кръг, в който ако влязат, журналистите се оказват принуждавани да се съобразяват с политики, с практики на работа, които не одобряват, но са длъжни да следват. А ако решат да надигнат глава – следват непосилните последствия от тези договори.
Вероятно Карбовски не е единственият случай на „бял роб в медия“, който в един момент се изправя пред огромното изпитание да откупи свободата си като физическо лице и да плати, заради нежеланието си да се съобразява с порядки, несъвместими с журналистическите норми.
Продуцентите на предаването завеждат дело срещу Непокорника с мълчаливата подкрепа на Нова тв.
Искът срещу Карбовски е на стойност повече от един милион лева – 600 000 (шестотин хиляди) евро!
На предпоследна инстанция адвокатите успяват да се преборят и съдът намалява тази сума на 310 000 лева.
Кой обикновен журналист обаче ги има? Никой!
Съдът не държи сметка за това. Нито за „веригите“, които това решение слага върху един представител на свободата на словото.
Впечатляващо е, че неустойките по трите договора са хиляда пъти по-големи от заплащането на журналиста. Съдът обаче не се съобразява с идеята за прекомерност и нищожност на тези неустойки, които противоречат на всяка логика и на добрите практики.
След съдебното решение имуществото и банковите сметки на Карбовски са запорирани.
Така минават пет години.
В които той успява да се държи на крака, продължава да бъде журналист с позиция и да не занимава никого със съдебните си дела.
Продуцентите обаче явно разполагат със силни адвокати и неограничени средства и не спират да гонят „жертвата“ си, а телевизията отдавна се е отметнала от обещанието си за „гарант по договора“.
През декември 2018 година съдът постановява оглед на негов имот с цел продажбата му на търг.
Малко по-късно търгът е спрян. Карбовски тегли заем и внася като депозит част от присъдената му дума, за да освободи апартамента си.
Тормозът обаче не спира.
С настървение, достойно за нравите в джунглата, ЧСИ продължава да запорира жилището му, въпреки депозита, с което блокира развитието на процеса.
И делото е върнато в изходната си фаза. Първоинстанционният съд чрез различни процедурни хватки не взима решение по запорираните имоти.
И сагата продължава
В момента и трите дела са на последна инстанция и всички зависи от ВКС.
Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват.
И докато се мълчи, ще има дела за по 300 000 лева срещу осмелилите се да се противопоставят на това „убийство“ на журналистиката.
Каквито и да са причините за решението на Карбовски, той има право да напусне която и да е медия и да му бъде присъдена неустойка, съотнесена към заплащането му. Нормалната практика е неустойките да бъдат в рамките на едно предаване, на две, на три най-много. Но 1000 пъти е невиждано по размер наказание за такова „провинение“. Карбовски нито е убил, нито е откраднал, нито е продал Родината.
Той просто е отстоявал позицията си на журналист- да пише и да говори свободно!
…
Казусът „Карбовски“ тепърва ще има своето развитие. От него ще се поинтересуват и в Страсбург. След като случаят се раздуха, ще е любопитно да разберем какво ли място ще ни отредят догодина в класацията за свободата на словото.
Какво да правиш в такъв момент?! Ами откачаш, грабваш автомата и ги чалкаш наред! После нека те изкарат изперкал вследствие натиска и тормоза!
Шибана мафия!
———————————————
“…Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват….”
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.
ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
