Когато човек се забърка в определен филм, персонажите от него му се набиват в очи. За няколко месеца започнах безпогрешно да разпознавам жените в…да го наречем “обслужващ сектор”. Сервитьори, бар персонал, помагачи, бегачи, питпит койоти.
В началото на деня ги долавям по семплите бижута или тоталната им липса, удобните черни обувки, прилежно пристегнатите опашки и кокове, изрядните къси нокти, големите чанти или раници, целящи да приютят „цивилната им същност“, недоспалия вид. Тренирането на нужната усмивка.
По това, че се гримират в автобуса, за да спестят време, говорят с близките си в месинджър, решат се, реят се, слушат музика. Изобщо – крадат всяка минута, която могат да запазят за себе си и да съвместят с Житейския график в глобален аспект.
Прибирайки се, се сливам с тях в облак от сладникави парфюми с лек акцент на аромати от кухнята, пот, поразтечен и пооправен грим, вода за уста, миризма на бленуваната от 5 часа цигара, вода за уста. Парфюм. Кухня. Грим.
Всяка вечер виждам как търсят удобен ъгъл, за да седнат или просто да се подпрат, разтриват китки, раздвижват глезени, възстановяват крайниците си, отпускат стойката или я сменят напълно.
Най-много обичам момента, в който пускат косите си. Слагат ярки червила. Сякаш наблюдаваш бърза версия на процеса Какавида-Пеперуда. Отново парфюм. Отново мобилно устройство, превърнато в крепост на целия живот, извън работа. Своеобразно начало, край, бягство и най-свидната Стокхолмска килия.
Ухаят на свобода, излъчват свобода.
Искам да си представям, че не ги разпознавам, а наистина ги познавам. Наясно съм как протича ежедневието им, колко часа на ден изкарват на крак, кое ги нервира, кое ги крепи, кое ги кара да се смеят, защо го правят.
Когато човек се забърка в определен филм, най-важно е да го види отстрани и да даде сам своята оценка в IMDB.
На мен тези персонажи ми харесват. В тях намирам противоречива фриволност, надежда, мечта, сила, щастие. Харесва ми и аз да съм от тях.
Почти като при проститутките на Маркес, но в по-легален вариант.