Инженери от парижкото конструкторско бюро “Етоал” и техни колеги от университета на Рим ще конструират летателен уред, чийто пропелер ще е дискът на Сабу. Те са амбицирани да докажат, че този диск – един от най-древните артефакти, открити в Древния Египет, е изпълнявал точно тази функция.
През 1936 г. при разкопки на гробницата на Сабу (Сабу бил син на фараона Анеджиб, петият от първата династия на Древния Египет, живял около 3000 г.пр.Хр.), египтологът Уолтър Брайън Емъри открил странен диск, състоящ се от три части. Той е с диаметър приблизително 60 см и дебелина около 10 см. Емъри и английски археолози от екипа му първоначално предположили, че е изрязан от обикновен камък, но се оказало, че е направен от метасилт – материал, използван често от египетските каменоделци заради голямата му издръжливост на натиск и невероятната му твърдост. Но впоследствие се оказало, че детайлите на диска са прекалено тънки, за да са от метасилт.
Петнайсет години след откриването му дискът попаднал при инженера Джон Дрекслър, приятел на Емъри. Техничарят го изследвал месец и половина в лабораторията си и написал статия за него, която никой издател не пожелал да публикува. В нея Дрекслър подчертал, че артефактът не е напълно симетричен, че трите негови сектора, наподобяващи листа на растения, са с приблизително еднакви размери и са разположени на 120 градуса от центъра. “Дискът на Сабу представлява тънкостенна каменна чиния с три тънки, извити към центъра детайли и цилиндрична втулка в средата”, пише инженерът. До края на живота си той не успял да разгадае предназначението на загадъчния уред.
“Чинията” буквално побърква много изследователи. Както в миналото, така и сега те нямат никаква идея нито за какво е служила, нито как е направена. Защото е повече от очевидно, че технологията е супермодерна, а древните египтяни изобщо не са я познавали и използвали.
Според германски инженери дискът бил поставка на лампа. Но срещу тях скочиха австралийски и канадски изследователи, които са убедени, че формата и закривените листа предполагат функция, а не просто украшение.
Руски и британски инженери смятат, че артефактът е каменен аналог на самолетен пропелер, разполагащ с хидравлични ребра. Но 3000 г. пр.Хр. това е невъзможно – такава древна технология не е имало. Не могат да съществуват – и най-вече да летят! – и каменните самолети с каменни пропелери.
Според световноизвестния уфолог Ерих фон Дьоникен по различно време на Земята са открити и дискът на Сабу, и златните фигурки на самолети, за които ДУМА писа преди време, и скални рисунки на създания със скафандри и други мистериозни неща. “Логично е да предположим, че преди хилядолетия извънземни посетили планетата ни,”аборигените” видели споменатите артефакти в оригиналния им вид при тях и го възпроизвели според възможностите си и с подръчните материали.”
Тази хипотеза граничи с фантастиката, но пък е логично обяснение на странните предмети, чието предназначение съвременната наука не може да обясни.
Ако дискът на Сабу не е пропелер на летателен апарат, би могъл да е съставна част на древен механизъм – например за обработка на зърно или плодове. Възможно е да е част от генератор или акумулатор за производство на електричество. Но за какво електричество говорим 3000 г.пр.Хр.?!
Хипотези – доста, но доказателства – никакви. Засега.
