Свалките завинаги се пренесоха в кибер пространството и няма как да е иначе – пощенските гълъби са вече морално остарели. Без значение къде започва едно запознанство, основната част от комуникацията гарантирано ще мине като разцъкване със съобщения. Ако досега не си развил суперсилата да общуваш в текстово-картинна форма, крайно време е да наблегнеш на това безценно за съвремието умение.
ПЪРВО И ОСНОВНО ПРАВИЛО НА ВСЕКИ ВИД САЙБЪР ОБЩУВАНЕ Е: „НЕ ПРАВИ НИЩО ОНЛАЙН, КОЕТО НЕ БИ НАПРАВИЛ В ЖИВИЯ ЖИВОТ“.
Това e аксиома, за която никога не трябва да забравяш, като гравитацията, иначе рискуваш да паднеш отвисоко. С други думи писането на непознати хора е като подвикването по улицата – никога не работи, освен ако не си неземно красив. Ако това е случаят обаче, не знам защо си губиш времето с тази статия. Друго много важно правило (он и офлайн) е да бъдеш себе си: първо, истината в тези времена на свободен достъп до всякак- ва информация бързо-бързо лъсва като плешиво теме при пълнолуние; второ, идеята е твоето Аз в мрежата да не се различава безкрайно много от истинското ти такова – все пак един ден идеята е да преместим тези отношения в някоя съвсем реална аналогова спалня, нали така?
НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ВСЕКИ ФЛИРТ Е РАЗГОВОРЪТ ДА ВЪРВИ – ИЗБИРАЙ СЪОБЩЕНИЯ, КОИТО ПРАВЯТ ИМЕННО ТОВА: ВЪПРОСИ, НЕ СЕНТЕНЦИИ; ЛИЧНИ СМЕШКИ – НЕ МЕМЕТА; СЛУШАЙ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ГОВОРИШ.
И няма как да го подчертаем достатъчно дебело: зареди се с търпение. Нищо не убива магията както досадните съобщения. Фрази като „защо не отго- варяш???“ са забранени от Женевската конвенция, също като химическите оръжия. Ако случайно някое съобщение се забави с дни, имаш право на един и само на един повторен опит. След него всичко е в ръцете на съдбата, все пак историята познава всякакви случаи. Важното е, че животът продължава: при липса на интерес оттегли се с достойнство. Играй там, където има игра. Иначе, както казват зад Океана, лаеш на грешното дърво. В тази връзка най-полезен е така нареченият Манталитет на изобилието: твърдо да вярваш, че има достатъчно любов на света,
ТАКА ЧЕ, АКО ТОВА НЕ Е ЧОВЕКЪТ ЗА ТЕБ, ТО ИСТИНСКАТА ТИ ПОЛОВИНКА (ИЛИ НЕЩО НАЙ-БЛИЗКО ДО НЕЯ) ТЕ ЧАКА НЯКЪДЕ ТАМ.
По-просто казано, не се хвърляш в една връзка, сякаш това е последният представител на твоя биологичен вид, оцелял по случайност след зомби зараза. Като цяло чил отношението винаги работи по-добре от нийди превъзбудата. Общо взето, всяка емоция с представката „овър“ не е никак добра посока, особено овърексайтването. Или формулирано по-практично – бързи и дълги отговори са един от най-сигурните пътища към неуспеха. Все пак, ако гониш прекалено напористо котка, за да я погалиш, тя инстинктивно бяга далече, много на далече.
По принцип идеята на флирта е да бъде фън, а не игра на шах със залог бъдещето на човечеството. Забавлявай се. Пиши, като си в настроение, не по задължение. Също така възползвай се от уникалната възможност, която тази форма на общуване предоставя – а именно: да помислиш, преди да кажеш нещо. Често първата реакция не е най-добрата, а спонтанният отговор не е най-мъдрият, веселият и оригиналният. Не е срамно да се мисли. Евентуалната излагация идва от обратното. Съобщенията дават уникална възможност да броиш до 20, преди да направиш някоя тъпотия. В повечето случаи това е достатъчно.
В сайбър свалките има две много лоши крайности – прекалено много секс намеци или толкова незабележими, че чак незначителни. В единия случай, за да работи схемата, трябва да си Чарли Шийн или Мадона.
В ДРУГИЯ РИСКУВАШ ДА ВЛЕЗЕШ ВЪВ ФРЕНД ЗОНАТА И ДА ОСТАНЕШ ТАМ, ДОКАТО НА ХОРИЗОНТА НЕ СЕ ПОЯВЯТ ЧЕТИРИТЕ КОННИЦИ НА АПОКАЛИПСИСА.
По принцип винаги е по-добре да се извиниш, отколкото да питаш за разрешение. Една от големите генерални грешки в живота е прекалената предпазливост. Чисто статистически за повечето хора е по-лошо не да преминеш границата, а да те е страх даже да се доближиш до нея. В тази връзка, ако кажеш някоя глупост и разговорът умре, никога, никога, никога не почвай после да се обясняваш и извиняваш. Като дойде отговор, ще разбереш какво точно е станало, преди това няма смисъл да се закопаваш допълнително.
Нет общуването не е от вчера – и двата пола вече са развили богат набор от номерца по темата. Недей да се връзваш на никой от тях. Дръж се на положение – все пак не сме туристи, няма нужда от свръхвъзбуда. И тук като навсякъде обаче от ре- шаваща важност е балансът – да се правиш на недостъпен може да доведе до фатален изход и 100 години самота.
И не на последно място – понеже общуването е писмено, правописът и граматиката не са без значение. Няма как да те приемат насериозно, ако цъкаш на маймуница, също както всяка мъдрост, която кажеш мьекайки, олеква мо- ментално. Естествено, има всякакви екстремни ситуации, затова не е нужно да изпадаме в състояние на фашизация за всеки препинателен знак. Аз например съм избрал, че докато ходя, не губя време и баланс да сменям клавиатури, за да сложа някакво си тире в „по-добре“, и няма същество във Вселената, което да ме гилттрипне по темата. Това обаче е малък компромис на фона на цялата неграмотност, която ни залива непрестанно. Понякога разликата между „пунктуация“ и „пунктоация“ е една и съща фраза да бъде приета като въплъщение свисше или парче пърчотина, идваща от пустошта в главата на скудоумен анцуг. Също така, ако не си сигурен как да кажеш нещо (или пък как се пише някоя дума), винаги можеш да ползваш емоджи жокера „напиши го с картинка“. Ако накрая съобщенията ти почнат да приличат на ани- мационен филм, имаш готово оправдание: „Ами така е, аз съм емоджиционален човек!“
Дали животът ни не беше по-хубав преди технологиите?