“Тук е скъпо и се живее крайно трудно!” Ако искате в Ню Йорк, помислете си пак
Ню Йорк е магнит. Ню Йорк плаши. Ню Йорк не оставя никого безразличен. Той е възпят в песни и филми, обвиняван е в бездушие и жестокост. Марина, учителка от Варна, посети Голямата ябълка и разказа какво може да се прави там и къде да се отиде в града на небостъргачите.
Въпреки факта, че съм пътувала почти из цяла Европа, а по време на училищните си години успях да посетя Лондон и Шотландия, темата за западните страни не беше напълно разкрита пред мен. Банално е, но Америка наистина винаги е била някаква неизследвана и загадъчна земя, страна на свобода, в която всичко трябва непременно да бъде различно, не като в Европа, а някак си по свой начин. Не по-лошо и не по-добре, но определено различно.
Ние живеем в свят без граници, в който, ако желае, всеки може да спести за пътуване до всяка страна. И нямаме желязна завеса: интернет и социалните мрежи за няколко секунди ще запълнят информационните пропуски и ще дадат изчерпателна картина на всяко кътче на земното кълбо. Освен това, Ню Йорк е един от най-големите, най-гъсто населени и посещавани мегаполиси в света. Затова със сигурност имах особена идея за града на небостъргачите, фондовата борса, Бродуей и вечно проблясващия Таймс Скуеър. Оставаше да види другия свят със собствените си очи.
Град на мечтите
Ню Йорк е най-нетипичния и неамерикански град на САЩ. Да се правят паралели с други градове определено не си струва – картината ще бъде изкривена.
Христоматиен пример за това как самите американци се отнасят към Голямата ябълка е филмът “Бар “Грозният койот””, в началото на който главната героиня, която се опитва да стане известна певица, се премества в Ню Йорк от малък град в щата Ню Джърси. Въпреки неодобрението на баща й, момичето решава да пожертва всичко заради една мечта и се премества в Ню Йорк.
Там се оказва, че апартаментът й под наем се намира в Чайнатаун - китайското гето в Манхатън, където улиците изобилстват с имигранти от Средното царство, а рибената супа се излива в краката на минувачите. Оглеждайки апартамента, който е умерено обзаведен и очевидно се нуждае от ремонт и почистване, любезният приятел на главната героиня въздиша и й дава пакет долари с думите: „Виждам, че имаш нужда от това.“
В този непретенциозен кинематографичен сюжет, който трае най-много пет минути, са заложени ключовите моменти, необходими за разбиране на истинския живот и атмосферата на Ню Йорк.
Как да определим истинския Ню Йоркър?
За самите американци Ню Йорк е друга планета. В Пуерто Рико срещнах млада двойка от Тенеси – столицата на американското уиски и родното място на кънтри музиката. Младият съпруг, външно силно напомнящ за Питър Грифин, призна, че никога не е бил в Ню Йорк и не се е разбързал за там. Всички казват: „В Ню Йорк са толкова много хора, всеки бърза нанякъде, всички работят много, а не това, което имаме в нашата ферма близо до Нешвил – тишина и спокойствие, можете да вървите пеша до офиса“.
И ако да стигнеш от Нешвил до Ню Йорк наистина отнема много време (около четиринадесет часа зад волана), то от съседния щат Ню Джърси може да се стигне само за час и половина. Всъщност много американци, които работят в Ню Йорк, живеят по този начин. От гледна точка на транспортната инфраструктура и логистиката, живеенето например в Джърси Сити е много по-изгодно и по-удобно за брокер от Уол Стрийт, отколкото във всяка друга област на Ню Йорк.
Първо, огромното мнозинство от нюйоркчани работят в културното и финансово сърце на този град, в Манхатън – най-известния “остров на много хълмове” (“Mannahatta” в речника на индийските племена). Би било по-правилно да наричаме Манхатън не квартал, а област (или „ borough“, както сами американците го наричат), защото с течение на времето четири други – Бронкс, Бруклин, Куинс и Стейтън Айлънд – са били прикрепени към отделния независим град Манхатън и така заедно формират Ню Йорк, както го познаваме сега.
Ако погледнете картата, можете да видите, че Манхатън е отрязан от Бруклин и Куинс от Източния речен проток, река Харлем отделя острова от Бронкс, а на запад река Хъдсън просто граничи с Ню Джърси, а другия щат дори е разположена много по-близо от водите на залива Ню Йорк в Стейтън Айлънд. Такъв близък квартал, съчетан с развита мрежа от многобройни линии на метрото и железопътни линии, което ви позволява да достигнете до почти всеки град в щата много по-бързо от покрайнините на Ню Йорк, прави Ню Джърси много привлекателно място за живеене.
Остров на много хълмове
Първото впечатление е винаги измамливо, а първото впечатление за Манхатън е двойно измамливо, тройно и дори повече, защото човек, който се появи за първи път в Ню Йорк, гледайки картата, може да реши, че Манхатън е доста малък и може лесно да бъде обиколен за половин ден. Може би това погрешно възприятие се дължи на факта, че Манхатън е по-малък от други райони на Ню Йорк, а улиците му са толкова геометрично подредени, че изглежда, че да стигнеш от Сентръл парк до Бика на Уолстрийт не е никак трудно.
Всъщност, разхождайки се около кварталите на Манхатън пеша, особено ако сте останали в Ню Йорк само три дни, като мен, и планирате да посетите максималния брой значими атракции през това време – това е лукс, който не е достъпен. Нещо повече, тук може да се говори за разходка. В Ню Йорк хората не ходят, а тичат, ако не за обяд в разгара на работния ден, то след това в Сентръл Парк – те бягат, но за здраве.
Поддържането на здравословен начин на живот в този град е полезно и рентабилно. В крайна сметка, тичането като средство за транспорт е безплатно удоволствие, за разлика от местните таксиметрови услуги. Първото пътуване с Uber от летището до сърцето на Манхатън ми струва (в сравнение с цените на класическите жълти таксита в Ню Йорк) 70 долара. Възможността да споделите пътуване е божи дар за турист, който иска по някакъв начин да спести пари в Ню Йорк. Освен това, спътниците са обикновено приятелски настроени.
Тъй като Ню Йорк е огромен, би било погрешно да се каже, че това е град с добри хора. Но това, което наистина учудва неопитния турист, е откритостта, искреността и дружелюбността на местните американци. Само в Ню Йорк може да се появи случайно лице в тълпата, което забелязва колко добре изглеждате днес или, минавайки покрай вас, да се провикне от колата, че „имате хубав пуловер“, а като цяло „вие сте готин/а“ и „имайте хубав ден“.
Това непознати ти го казват просто така и си продължават по пътя. Без никакви скрити мотиви, далечни намерения или злонамерени помисли, които веднага започвате да подозирате, като бъркате по всичките си джобове. Първоначално се уплаших: наистина е невъзможно да претеглям комплиментите на непознати отляво и отдясно, трябва да има уловка, но не я откриваш.
Гастрономическа Мека
Можем да говорим за храна в Ню Йорк с часове, защото в този международен град ще намерите ястие от всяка кухня на света, докато всеки път опитвате нещо ново – било то китайски юфка, японски рамен, мексикански таксос или руски борш.
Въпреки това кулинарно разнообразие, в Ню Йорк все още можете да подчертаете основните ястия, които определено си струват да се опитат от всеки пътник. Първо, хот-догът, станал същият безспорен символ на града, като статуята на Свободата. По време на следващата вълна на имиграция германците са донесли рецепта за колбаси (Frankfurter) в Съединените щати и вече по време на Гражданската война месарите в Ню Йорк активно са правили пушени колбаси.
Първият хот дог в Бруклин е направен от германски имигрант. И ако през XIX век цената на един хот-дог не надвишавала три цента, сега в района на Таймс Скуеър, хот дог с горчица, кетчуп, лук и кисело зеле ще струва до 10 долара. Ето защо, ако се озовете на главния площад на града и искате да закусите, тогава ви съветвам да започнете като начало – като се отдалечите от Таймс Скуеър, с всеки метър цената на хот-дозите пада.
Отбелязвам, че не всички хот-дози в Ню Йорк са вкусни, но именно тази бърза храна най-точно съответства на атмосферата на града: когато всички тичат и тичат например в музей, трябва да хапнеш точно сега и набързо, седиш на стълбите на музея (вторият най-посещаван музей на изкуствата в света след Лувъра), с нетърпение и бързо изяждаш наденицата.
Друг нюйорчани обожават да ядат пържоли. Само вегетарианец може да си позволи да посети Ню Йорк, а да не опита пържола. Подгответе се предварително за факта, че за разлика от хот-дог, дегустацията на пържоли в известни ресторанти а ла Keens Steakhouse (една от най-старите къщи за стекове, която работи от 1885 г.) или ресторант Peter Luger Steak House, ще струва стотици долари.
Във всички заведения на Ню Йорк, дори в магазините за дрехи, винаги трябва да помните, че общата цена на сметката ще бъде много по-висока от цената, посочена в менюто или върху етикета на продукта. Дори и рокля за $ 20 на касата в търговски център ще струва $ 23, защото $ 3 е данък ДДС.
Туристите неизбежно срещат тази несправедливост във всички гастрономически заведения в Ню Йорк. И ако местните жители, когато плащат сметката, в които понякога е включен дори данък сгради, разберат какво означава всеки цент отвъд цената (защото те знаят своите права много добре и винаги могат да поискат разяснения от държавата), тогава за туристите цените в ресторантите изглеждат като незаконен обир.
Друг важен факт – бакшишите. Ако вземете чаша евтина бира в двора на открито, при това са пви я наляли в пластмасова чаша на бара, а след това сами сте я донесли на масата си, а след това сами сте я хвърлили в кошчето, тогава може да не оставяте бакшиш. Във всички останали случаи, когато ви обслужва от сервитьор или хотелски персонал, салон за красота и т.н., да не оставите бакшиш често дори може да означава, че ще си създадете сериозни неприятности.
За бакшиш в Ню Йорк е прието да се оставят 18-20% от общата сметка. Ако оставите 15%, тогава, най-вероятно, те ще ви изгледат лошо и ще изискват обяснения. Ако не оставите нищо – няма да ви пуснат на улицата. Ако не разполагате с пари в брой, няма проблем – сметката съдържа колона, в която, ако плащате с карта, може да уточните бакшиша, който сервитьорът да изтегли.
Така че стереотипите и предразсъдъците за Ню Йорк са абсолютно верни, да се спори с тях би било безсмислено и глупаво. Тук всичко е много скъпо и без пари в този град е изключително трудно. Но впечатленията, които дава, са абсолютно безценни, така че всеки любител на пътешествията трябва да види Голямата ябълка поне веднъж със собствените си очи, за да го презареди с луда енергия за цял живот и да остане в сърцето ви до самия край.
