Как да бъда истинска жена?
“Аз съм жена – работя, печеля пари, карам автомобил, изплащам ипотечен кредит, плащам сметки за битови разходи, плащам сметката, когато съм на ресторант с партньора си, ръководя екип, шеф съм на предприятие, фирма… В работата утвърждавам бизнеса, развивам го, боря се за нови пазари, привличам клиенти, отстоявам постигнатото, развивам го. Ежедневно водя битки. Някои от тях печеля.
Всичко това ме изтощава и уморява, но не мога да спра, защото трябва да се справя, да издържа. Не мога да се проваля. Не мога да плача, а дори да го направя – каква полза? Задълженията пак мен чакат!
На всичкото отгоре мъжете се конкурират с мен (?!), затръшват ми вратата под носа, държат се грубо, казват ми какво да правя, изискват от мен. Изобщо не забелязват, че съм жена! Вече нищо не разбирам! Къде са кавалерите, внимателните, учтивите, вежливите, къде са тези мъже, които закрилят и се грижат за жената? Партньорът ми… и той! Държи се с мен като с най-добрия си приятел или колега, но не и като с жена!”
Какво се случва? Защо стигаме до подобна ситуация? Каква е причината мъжът да се държи по този начин с жената? Какво правим? Какво като жени не правим? От какво се уморяваме? Какво ни изтощава?
Ще започна с отговора отзад напред
Умората и изтощението на съвременната жена идват от това, че, за да изпълни всичките си служебни задължения, използва мъжката си енергия, влиза в нея и после “забравя” “да излезе” и да се свърже отново с женската си енергия и да я прояви, да влезе в женската си роля и да я изпълни. На съвременната жена й се налага да сменя много роли в денонощието. Неслучайно, обръщам внимание на думите смяна и роли. Правя го, за да припомня, че в роля се влиза и излиза.
Всъщност, забравяме ли, или не искаме да излезем от мъжката енергия и да се свържем с женската? Имаме ли причина да не искаме да влизаме в женските си роли? От какво се плашим? Какво като жени не искаме да правим? Какво съдържание влагаме в разбирането си “да съм жена”.
Защо на жената й става все по-трудно да бъде това, което е – жена?
Искаме ли да си събуем панталоните и да си облечем полите?
За да си припомним отговора, нека видим какво казват основните концепции за това кои и какви са различията между мъжа и жената.
Както знаете, мъжът и жената имат различна физиология и функционират по различен начин. Мъжът си има хормон – тестостерон, които се грижи за това той да оцелява, да осигурява храна, да отблъсква нападение, да проявява агресия, съперничество и да се съревновава, да се ориентира в пространството, да е самостоятелен и активен.
Жената има хормон естроген, който отговаря за удовлетвореността и усещането за благополучие, помага й да отглежда деца, дава й усещане за спокойствие, помага й да създаде уют и да внесе красота у дома, и не на последно място, този хормон е причина за светлите коси. (Ето затова всички искаме да сме руси, защото знаем, че на едно дълбоко, първично ниво, светлата коса казва на мъжа, че жената може да му даде това, от което се нуждае като мъж. А след като го е получил, се грижи за жената като мъж.
Мъжът в живота и дейността си търси да открие реда, правилото, закона. Целта му е да измени реалността в желаната от него посока. Мъжът анализира, занимава се с абстрактно-теоретична дейност, обобщава. Подчинява се на разума, мисълта и съжденията. Не е склонен да се подава на своите чувства и емоции. За него са характерни действието, активността и постиженията.
Жената дълбоко съпреживява живота на своето обкръжение. Хармонията на нейния свят е най-дълбоката й потребност. Жената организира пространството, създава уют и комфорт. За жената на първо място са любовта и взаимоотношенията, а сексът за нея е тяхно проявление.
Да обобщим нагледно:
За мъжа са характерни:
• Логика;
• Обобщение;
• Възприятието като цяло;
• Склонност към абстрактното;
• Ориентация в пространството и времето;
• Мотив за постигане на успех;
• Стремеж към лидерство;
• Склонност към новаторство;
• Романтизъм;
• Техническа насоченост.
За жената:
• Интуиция;
• Анализ;
• Възприемане на детайли;
• Конкретика;
• Ловкост и точност на ръцете;
• Мотив за сътрудничество;
• Умение да се подчинява;
• Следване на правилата;
• Практицизъм;
• Хуманитарна насоченост.
За мъжа е характерна социална активност, докато жената обича да бъде у дома – това е свързано с грижата и отглеждането на децата, създаването на уют, вглъбяването в себе си. Мъжът е активен в социума, и това е свързано със самоутвърждаването и самоизразяването. В социума жената общува, за да създава емоционални контакти и да се свърза с другите.
Като жени можем да бъдем в мъжката енергия и да действаме през нея, но, за да сме креативни и жизнени, трябва да се връщаме в женската си същност и да я проявяваме чрез действия.
Какво трябва (или не трябва) да правим, как да се държим като мъж или жена определят социалните норми и половите роли. Те се създават от семейството; от средата; от времето, в което живеем; от културата; от етноса. Освен, че предопределят поведението ни, социалните норми и полови роли оказват върху нас и нормативен натиск – ние не можем да се държим извън изискванията им, иначе ще бъдем санкционирани или отхвърлени от социума.
Връщам се отново в темата: Какво е за мен да съм жена?
Мисля, че отговорът ще открием през въпросите: Как изпълнявам половата си роля? Как възприемам себе си като пол, като жена? Как, кога и от кого разбрах, че съм жена? От връстници, от възрастни? Какво за мен означава това? Каква е моята представа за жената? Имам ли конкретен образ предвид? Ако нямам – как създадох своята представа за жената? Как съотнасям себе си с този “модел”? Съизмерима ли съм с него, доближавам ли се до този еталон, мога ли изобщо да го достигна? Какво съм чула от културата, в която съм живяла за жената? Какво ми пречи да видя жената в себе си? Кога съм се отдръпнала от нея? Каква беше причината за това? От какво се защитавам? Какво си мисля, че не мога да опазя?
Въпроси за промяна: Какво прави жената и точно заради това е жена? Какво бих могла да направя, за да се свържа с жената в себе си? Какво мога да направя, за да проявя жената в себе си?
Последно изречение за вдъхновение: “Жената желае, защото обича, мъжът обича, защото желае”. Мъжът до мен би ли пожелал жената, която съм? Какво мога да направя, за да бъда желана жена?
Борянка БОРИСОВА, психолог
Харесайте ни във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
