Лорд Минчев отново в действие
Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „EXPRESS“.
Силвена като общински служител…
С прическа, каквато някога смятам, че е имал и Миро, готвачката Силвена Роу повежда победоносен поход върху чалгаджийския поход на къдрите и масурите. Разбира се, по- малко русо би било по- приемливо, но пък с готварска книга в ръка, Роуз запечатва мнението, че …русо гладно няма. Особено, когато може да си сготви само. Питам се дали е възможно госпожата след умора и поширана сьомга да е объркала списанията, които я вдъхновяват и вместо Вог да е прочела каталог с готвачески униформи. Черното, което е облякла в този кадър отива на съвсем други професии, като такива свързани с общината и гражданските бракове. Знае ли също така госпожата, че брошките са запазена територия за сър Елтън, Мадлин Обрайт и…мен.
Ути да последва Демис Русос в модата!
Никой не очаква Ути да се появи със сако на едри карета, с бастунче със сребърна украса и да кажем, шотландска поличка, но да търси прилика с култивиран пират, също не е шега работа. Мащабната вселена на кулинаря е обвита в дънкова риза, бродирана тук-там с изблици от конци, така сякаш седемдесет ибришима са правили групов секс. Самодоволното лице на добрия ми познат ликува, защото не може да прочете мислите ми, а те както знаете, отлежават в отделно чекмедже за приятели. Шапката триумфира на фон от тигани и тенджери, представляващи още несръчен оркестър, където властва не палката а черпака. Ако Ути позволи, ще предложа, предвид неговата телесна специфика, да носи така познатите при Демис Русос /мир на праха и на диетите му/ роби. И за да не бъдем роби на подобна дословност, то г-н Бъчваров може да ги нагоди към вкуса си, като бродира върху тях хорце от люти чушки или две кръстосани краставички, като герб на доброто му отношение към модата.
Браво Лили, браво Иванова!
Нови ветрове са догонили „нощните клади” на Лили Иванова. Звездата с противоречив гардероб, днес се показва на световно ниво, със забележителния си избор. Черната дреха свива оптически силуета, докато в същото време е мощен фон за открояване на бродерията, каквато е на мода в наши дни. Бих оспорил съвсем бегло резнатите колене на дънките, но всяка Лили има своето право на импровизация. Ако се върна отново към бродирания кафтан, то той придава на певицата нов характер, добавя британска свежест, разхождаща се от бреговете на Барбадос до самата Индия. Макар кафтанът да е по принцип мъжка дреха, разкроена по този начин издава нов поглед върху традиционното. И да, нека вдигнем чаша- това е първата ми позитивна критика към гардероба на Иванова. И още един повод- тези дни си поръчах подобен кафтан, като силно се надявам изборът ми да е предшествал този на Лили.
Емилия зъзне в синьо…
Този захарен памук, подсладен от щедрия чар на Емилия, ме оставя без дъх. В детска поза, по-скоро, като наказано в ъгъла дете, звездата излъчва предозирана плахост, в която зъзне гълъбовият уют на облеченото. Прорязани от златен колан, двете части са като далечни роднини- хем имат нещо общо /вероятно в синята кръв на плата/, хем се провикват на различни диалекти. Провисналият отпред плат, леко несиметричен, поради това неефективен за повече блясък, отнема от роклята победните фанфари. Те са по-скоро в прическата, заслужаваща не ъгъл а ложа в парижката опера. Намирам за сексапилна извивката на ръката, по която тече високоволтовото електричество на съблазънта . И все пак от роклята се излъчва хлад, все едно класната ръководителка е влязла внезапно в час и те е хванала с порно списание в ръка.
Криско- повелител на очите, ушите, носа, гърлото…
Макар да е облечен безупречно от Десизо Монни, рапърът Криско изглежда малко далеч от убедителната си сценична визия. Да, костюмът е ушит по мярка, но някъде отвъд елегантността се мярка една нишка на съмнение, добре ли Криско така или не… Сакото, както казах, добре ушито, е на каре и подобава по-скоро на високоплатен банкер или юпи, който може да си махне вратовръзката след работа и да сваля мадами с жълтоперестата си кърпичка в джоба. Ризата също е напълно неуместна за хитмейкъра, да не говорим за очилата, които са с големината на входната врата на лятната резиденция на Нейно Величество извън Лондон. Някъде под коремчето се вижда златна тока, почти религиозно подслонена там, все едно е дълго мътена и очаквана. Оставаше само един жълт шал, едно цвете- крем, обединено с роза и аспарагус и ето ни готов сватбар за радост на очите и ушите ни. Може би- и на гърлото ни!
