Професионалното прегаряне отдавна е позната реалност за много амбициозни, активни, желаещи развитие хора. Както и за тези, които са отличници и живеят само в диапазона на перфектните изпълнения.
Въпреки, че знаем много за така нареченият burn out, той е една от все по-често срещащите се причини за посещение на лекар, психолог, невролог и психиатър. Симптоматиката се усеща късно, едва когато стане прекалено демонстративна и влоши рязко качеството на живот. При това в самото начало не са много хората, които могат да направят логичната връзка между симптомите и типа живот, който водят.
Факт е, че професионалното прегаряне настъпва постепенно. То е като призрак, който дебне всеки орган и система в човешкото тяло.
Обичайната история изглежда така: Отговорен или амбициозен служител, а обикновено и двете, приема всички ангажименти с въодушевление и енергичност. Не може да си тръгне преди да е завършил дадена задача или проект. Носи работа у дома. В началото похвалите и ескалиращото одобрение са много добър наркотик, за задълбочаване на толеранса към умората. Полето на съзнаване става все по-тясно. Задачите и работните цикли постепенно изместват другите фактори от живота. Излизанията, спокойните вечери, киното, театъра, спорта стават все по-далечни и ненужни. Съзнанието е фиксирано в една точка. Увлича се от стесняващото се време. Битува в много тясно пространство. Тревогите, трескавото действие, бързането, малкото сън, постоянните мисли за работните процеси… стават естествена част от функционирането. На този фон върви и коварната биохимична процедура в тялото. Стресовите хормони постоянно облъчват всеки орган и система. До известно време тялото се справя с тях, но след един етап, те стават като бавно натрупвана отрова. Многото адреналин и норадреналин създават логичните ефекти: сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, спазми на нервни окончания и всеки богато инервиран орган. Обичайните начални симптоми могат да са главоболие на пристъпи, стомашен дискомфорт, някоя безсънна нощ, малко повече негативни реакции и раздразнителност…
По правило на тези преходни оплаквания не се обръща внимание. Взимат се хапове по бързата процедура, за да се запази ритъма на работната активност. Кръгът обаче се стеснява и дискомфорта започва да превзема дните. Към него се добавя тревожност, напрежение, което програмира постоянно бързане, непреходно усещане за умора. Докато един ден цялата задържана умора и напрежение не залеят като лавина и психиката, и физиката на отдадения до крайност човек. Тогава емоциите трудно се контролират. Те могат да варират от силен страх и тревожност за личното състояние, до гняв, бурна реактивност и непоносимост към средата. Самоконтролът става труден, поради факта, че прекалено дълго всичко е било «на мускули». Поведението също може да се люшка между двете крайности: от апатия и липса на каквото и да било желание за действие, до хиперактивност и неспособност да се спре. Сънят може да си отиде за дълго време. Нощите да са кошмарно изживяване, което да създава усещане за липса на контрол над живота. Обострят се и паническите мисли как изобщо ще се справи човек с тази умора и безсъние, които са го затиснали. Започват съмненията в собствените възможности, умения, самоконтрол и качества. Тези съмнения провокират на свой ред още по-силни напъни за справяне и нова порция умора.
Появяват се и по-дълготрайни и тормозещи физически симптоми. Усещане за стягане на целият гръден кош, потене, болки в стомаха и разстроено функциониране на целият стомашно-чревен тракт. Липса на апетит и по-рядко в последствие, настървено желание за хранене. Треперене и бодежи в сърдечно-съдовата област, както и главоболие, което не отшумява с обичайните хапове. Всичко това, на фона на лабилните емоции, произвежда завладяващи страхове. «Жертвата» не рядко изпада в паника, че животът повече никога няма да е същият, че безвъзвратно са изгубени възможностите и обичайното функциониране. Не рядко се стига до панически състояния, които съвсем затварят пространството около човека. Преживяванията са като в хорор с внезапен бърз развой и кулминация.
Всичко описано е единственият начин на психиката да спре саморазрушението. Тя натиска аларменият бутон и показва ясно щетите. Тогава вместо на работа, тръгваме на лекар. Естествено много често лекарите дават отрицателни отговори и не намират никаква патологична причина в органите. Това още повече обърква човека. Той иска решение, така както е решавал до момента работните си задачи. Доста често е трудно да се повярва как умората, отдадеността и напрежението могат да предизвикат всичко това! Тежките емоции и депресивният общ фон стават трайни спътници. Сутрините са тежки, нощите още повече.
Професионалното прегаряне преминава през няколко етапа и е добре човек да бъде достатъчно сензитивен и наблюдателен, че да ги „улови”, за да може да реагира преди организмът му да е казал: „Стоп!”. От прекалено големия брой ангажименти, през недостатъчната почивка до липсата на признание се намират причините за случващото се.
Хроничният стрес е в първия етап, който е с различна разтегливост спрямо ресурсите на личността. Приказката за магарето, което товарят до момент, в който грохне много точно описва ситуацията. В желанието си да се доказва личността пренебрегва чисто физическите и психологически граници, които има като живо същество. В следващият етап напрежението се покачва. То идва като отговор на постоянния стрес и се характеризира с безпокойство, тревожност и умора. За да се стигне до етапът на апатия, която заедно усещането за безсмислие води човек в дебрите на подтиснатото настроение и загубата на мотивация.
Кои типове личности са податливи на бърнаут?
Както се казва никой не е застрахован от това да залитне фокусирайки се върху работата, гоненето на срокове, търсенето и постигането на все по-високи резултати. Реално по-податливи на прегаряне са амбициозните, силно мотивираните и изцяло отдадени на работата си, перфектционистите, както и хората, които не могат да казват „не”. Всеки може да си даде сам оценка за това до колко е носител на изброените особености и характеристики на личността. През тяхното осъзнаване става отчитането на сигналите. Важно е да отбележим, че често близките хора реално много по-бързо усещат „пламъците и аромата на прегоряло” и могат да дадат безценна обратна връзка. А тъй като страдащите от бърнаут са амбициозни и отговорни хора, те обикновено се срамуват да споделят как се чувстват. Страх ги е да не ги сметнат за слаби, безволеви, дори за мързеливи и отпуснати. За това дълго време подтискат в себе си емоциите си и по този начин дават „сух материал”, подклаждащ професиналния огън. Семейството, приятелите, близките могат да бъдат баромерър и в същото време да имат ролята на сериозна подкрепа при спраявнето със симптомите. Още днес се поспрете и си дайте (позволете си да получите) обратна връзка, вижте домъкнали ли сте работа за в къщи, отхвърляте ли предложения на приятели за пътувания и излизания, поради работните си ангажименти (в почивните дни)…. След това се опитайте да отпуснете педала на газта, за да можете не само да постигнете успехите си, а и да им се радвате с цялото си сърце, да получите удовлетворение от тях.
Какво да направим?
Естествено посещението при лекари специалисти, които да изолират наличието на патологична органична симптоматика е нужно. Пиенето на всякакъв род самоизписани успокоителни не прави добра услуга, тъй като може да задълбочи в последствие цялостната картина. Най-важното е да променим режима, в който живеем. Да намалим скоростта във всичко – от това как се движим по улиците, до това как мислим. Трескавото бързане моментално активира надбъбречните жлези, а така създаваме нови условия за разрастване на burn out. Съответно, въпреки страховете ни от несправяне, загуба на позиции или лоши оценки, нужно е да се намалят работните ангажименти.
Важно е да включим спорт. Такъв, какъвто ни харесва, но е добре да има кардио част, за да изчистваме тялото си от натрупаните хормони на стреса и да активираме производството на ендорфини.
Всичко, което би могло да насочи мислите ни в свободни посоки, макар че концентрацията е трудна и натрапливо се следи всеки симптом или стряскащ сюжет за разпад. Това може да е кино, театър, разходка с човек, който не е натоварващ и пришпорващ.
Включване на нова дейност, която е далеч от работните полета. Можете да се научите да готвите сложни ястия, да яздите, да рисувате, да моделирате. Важно е човек да види себе си в нова светлина, за да осъзнае, че има възможности, че се справя и че има друг аспект в живота.
Имайте търпение. Няма да се върнете бързо в предходното състояние на супер служител. Няма да сте същите! Тези състояния носят един друг заряд, дават помъдряване. Ако човек може да направи добрия фокус над картината, ще се научи, че удоволствията не се отлагат, контактите с близки, които обичаме, не се игнорират, физическата активност не се изоставя, мислите ни трябва да се занимават с разнообразни теми, очите ни трябва да виждат детайлите и красивото около нас. Генерално е назряло времето за промяна на цялостният начин на живот!
Естествено, при тежко изтощение, безсъние, паники, които нарушават качеството на живот е добре да се посети, освен психолог и психиатър, за да не придвижим психиката до крайният и предел.
Основният урок е: повече никога да не забравяте за себе си!
