Нека разгледаме организацията на горещата фаза от гражданската война в САЩ от страни, тази сила, която може да я осъществи. Няма нужда да се локализира нейната нужда, това са умозрителни постройки. Нега я назовем Генерален щаб.
Аналогията, мисля, е разбираема. Има теория, че октомврийският преврат от 1917 година в Русия е проект на руския генерален щаб с цел излизане от войната на всяка цена, след което проектът за сваляне на монархията (а това е съвсем сигурно направено от руския Генерален щаб) не дава ефект.
И така, някакъв Генерален щаб в САЩ се опитва да изгражда стратегия за излизането от поредната световна криза. Това е именно Генералният щаб, а не Пентагонът, тук влизат не само генерали, но и влиятелни хора от различни сфери, обединени от доверие или общо разбиране на това, което не искат. Единно мнение какво искат и как го искат, те все още не са формирали.
Важно условие. Тези хора не са самата власт. Те са близки до нея, но не могат да я осъществяват напълно. Но в своето обединение те могат да вложат такъв ресурс, който ще им даде възможност да променят бъдещето. Това е повече от оперативна власт, но не значи автоматично превъзходство или гаранция за успех.
Оперативната власт е значително ограничена от самия характер на наличните в ръцете ѝ инструменти. Тя въздейства на близкото настояще, където се простира като ръка с чек. Теоретично те също иска да въздейства на бъдещето, макар и само за това, че да продължи там своята власт. Но ръцете са заети с практически инструмент, а там е нужно използването на друго. Освен това тя се опитва да формира бъдещо въздействие върху настоящето, а трябва да се въздейства именно на самото бъдеще.
Генералният щаб напълно може да формира такова бъдеще, където настоящата оперативна власт просто няма да има място и въздух. Но властта е напълно способна да унищожи Генералния щаб в момента, ако усети такъв опит.
Разполагайки Генералния щаб в такава точка, ние сме задължени да предположим и съществуването на други центрове за формиране на бъдещето, с които Генералният щаб ще трябва да се конкурира. Иначе няма да има същностен конфликт. Тогава би съществувал единен център на бъдещето, който би го създавал, в рамките на което, строго по план, да съществува настоящата власт. Нямаше да бъде проблем това някой на власт като цяло да не е устроен от положението на делата и насочването на движението към утрешния ден. А ние именно сме поставили това като условие за обединяване на силите в Генералния щаб. А предположението за наличие на такива сили е направено от констатацията на обективно съществуваща криза.
Така на дъската има най-малко един стар център за формиране на бъдещето, настоящата власт, криза, външни и вътрешни условия и Генералният щаб със своето желание да влезе в играта.
Въпросът е дали Генералният щаб ще може да избира стратегия за гореща гражданска война на територията на САЩ.
Твърдя, че в рамките на нашите допускания е възможно. Преди всичко трябва да се обсъди въпроса за целите на стратегията. Нали стратегиите могат да бъдат различни, но в целите трябва да има яснота. Генералният щаб трябва да има картина на света на желаното бъдеще. Ние от самото начало поставихме условие, че той не е имал такава картина при своето формиране. Консенсусът е основан само на общото разбиране какво не трябва да бъде бъдещето. Така е често дори и в пределите на една глава. Но намерението да се действа принуждава спешно да се сформира поне рамково условие как трябва да бъдат нещата. Дори и чрез просто обръщане. Уточнението може да се остави за по-късно, за след победата, ако като цяло всичко устройства всички.
Така Генералният щаб е способен да определи общите цели за началото на разработката на стратегията за постигането им. И ние предполагаме, че той е определил целите си, а не е излязъл от играта с безкрайни вътрешни спорове.
Първото, което трябва да се реши е изборът между еволюционния и революционен път. Достатъчно е очевидно, че времето за реформи е изтекло, иначе защо да се сбира Генералният щаб. На второ място трябва да се определи формата на революционния път.
Може да се видят може би три възможни варианта. Най-слабият е завземане на оперативната власт. Това изобщо няма да е за бъдещето. И шансовете тук са доста малки. Поражението на стратегията и провала при постигането на целите са практически гарантирани.
Силен вариант е революцията. Но е нужно да се различи революцията от военния преврат. Второто е по-скоро слаб сценарий по принцип. Но най-важното е, че военният преврат не променя правилата на играта. Трябва да поясним това.
Военният преврат в нормална държава в настоящия момент е невъзможен по принцип. Но, ако държавата може да се охарактеризира като ненормална, слаба или загубила авторитет и сила на властта си, то военният преврат в него става възможен. И се провеждат единствено в такива държави. Какво променят в такива държави военните преврати? Нищо. Състоялият се военен преврат просто засилва вероятността от нов военен преврат. В някои страни военните преврати са били десетки. Трябва ли да се казва, че никой от тях не е повлиял на бъдещето? Общо взето, ако военният преврат може реално да се разглежда като реално изпълнима стратегия, то тя не е стратегия или не променя реалността. А може ли действие, което не е изменило реалността, да измени бъдещето?
Сега за революцията. Тя без съмнение променя бъдещето. Върховете, низините, старото и новото… Нещо със сигурност ще се измени. Революцията като стратегия трябва да измени начина за организация на обществото. Целите на обществото, впрочем, може да останат предишните. Кризата се заключва в това, че обществото повече не може да постигне целите си. Но може да се изменят. Формално или реално. Способът за организацията на обществото е по-важен. Ако в обществото се променят приоритетите, които олицетворят и провеждат на практика конкретните социални групи, то това означава идване на власт (при определени условия) именно на тези социални групи. Това работи и в обратна посока. Първо социалните групи идват на власт, а след това правят собствения си дневен ред на общонационален.
И така, ще успее ли Генералният щаб да избере някакъв дневен ред на някоя голяма социална група като движещ лозунг на революцията и ще го издигне ли из зад кулисите? Без съмнение. В САЩ са се натрупали множество противоречия между различните социални групи и някои от тях се чувстват обидени от другите. Не е ли това революционна ситуация.
Достигнали сме до там Генералният щаб да успее да намери социална група, на която да може да се опре за изпълнение на стратегията на революцията. Но ще стане ли революцията успешна? Стига ли различието между потенциалните, в противоречията на въпросната социална група с останалото общество, възможната поддържка от неутралните социални групи за провеждане на истинска революция? Това е значително по-сложно от военен преврат. Не стига получаването на контрол над няколко полка от столичния гарнизон. Нужно е много от тези полкове да бъдат подложени на агитацията, а въстанието трябва да избухне по цялата страна.
Генералният щаб няма такива възможности…. Това са само няколко десетки , стотици, макар и доста влиятелни хора. А е нужна партия.
И така. Революция с гражданска война. Или гражданска война с революция. Забележете. Нито една революция не е станала истинска, ако не е съпроводена с истинска гражданска война. Само в резултат на решително разделяне по острието между бъдещите варианти, в резултат от кърваво клане за желаното бъдеще победилото бъдеще ще получи възможност да се изпълни.
И така… Ще може ли Генералният щаб да организира гражданска война, за да може на нейна основа, в резултат на нея да изгради бъдещето. Какво е нужно за това? Решително рязане и изстрели от неизвестни снайперисти. Идеологията може да бъде изпълнена в хода на пиесата за тези, които залагат. Отговор и демонстрации? Добре. Необходимо е едните да хвърлят няколко лозунга, а другите да се демонизират. Основното тук е да се започне.
И резултатите от гражданската война определено ще се превърнат и в революция. И те ще решат целите на Генералния щаб, които Генералният щаб ще постави на революционерите. Поне Генералният щаб ще вземе предвид това.
Господа-другари. Всичко по-горе е теория и предположения – нещо празно. Но нима нищо от моите мисли да не се вмества в действителността? И дали има наистина Генерален щаб? Възможна е гореща фаза. И дори е възможно за САЩ това да бъде най-добрият вариант. А може и да ги доведе до забвение … Весело време …
