Без никакво съмнение Стефан Данаилов е едно от най-значимите имена в историята на българското кино. Неговата популярност излиза извън границите на страната още в социалистическата епоха, а международната критика му дава ласкави оценки. Предлагаме ви откъс от профила за Ламбо, публикуван в съветското периодично издание „Актьори на чуждестранното кино“ през 1971 година. Някои от нюансите в статията са издържани в каноните на епохата, но това не отнема от стойността на материала.
Младият актьор влезе в киното бързо и, както се оказа, леко. Той зае едно вакантно място в българското кино. Заедно с него в обръщение влязоха младите герои на 60-те години. Данаилов познава своя съвременник, усеща емоционално неговите пориви, понякога гледа на него с ирония, но никога не е равнодушен.
Странно защо критиката пише, че Данаилов е влязал в киното случайно. Случайност може да се нарече неговото участие в детския филм „Следите остават“. Режисьорът Петър Василев спокойно можеше да попадне в друго училище и да подбере други актьори, които да изиграят приключенията на младите разузнавачи, преследващи група шпиони. Стефан не играе главна роля във филма, но неговия герой има ярко изразен характер, проявява голяма активност, съобразителност и говори рязко за малчуган.
Данаилов израства в актьорско семейство. Неговата сестра Росица и мъжът й Иван Кондов са известни театрални актьори. В детството си той е слушал спорове за изкуство и познава театъра не само от гледната точка на зрителя. „В ученическите си години никога не мислех, че ще стана актьор, но по детски възторжено обичах изкуството във всички негови проявления. За това говори факта, че участвах във всички видове художествена самодейност – драматични кръжоци, хореографски групи и дори духовен оркестър и хор“, спомня си Данаилов.
Завършвайки училище, той избира да кандидатства във ВИТИЗ (б.р. днес НАТФИЗ), а след успешно положения изпит отбива редовната си военна служба. Именно в този период режисьорът Рангел Вълчанов започва снимките на „Инспекторът и нощта“. Данаилов е отзован специално за тях, за да влезе в ролята на лекомислен млад човек, заседяващ се в софийските кафенета.
Неопитният млад актьор, който на практика дори не е прекрачил вратите на театралния институт бива покрит от неговия нюх и природно обаяние. След участието му в новелата „Море“ започват и първите сравнения – с физиката на Жерар Филип, с маниера на игра на Марчело Мастрояни, със съвременната мъжка красота тип „Белмондо“. Стефан Данаилов обаче е далеч от всякакъв тип подражание – висок, строен, пластичен, той изиграва ролята на младия журналист леко и свободно, а авторската ирония показва мислещ актьор.
Във ВИТИЗ той се учи от един от най-добрите и ярки съвременни режисьори – Методи Андонов, чиято школа помага на актьора да навлезе в спецификите на киното. След завършването на ВИТИЗ, Данаилов бива разпределен в Пловдивския драматичен театър. Непрекъснатите снимки обаче на практика го отдалечават от сцената. Ролята на Иван Губански в „Първият куриер“ подпомага оформянето на актьора.
„В киното съществува съвременен стил на актьорска игра, но е трудно да го определим само с няколко думи. И все пак основното е, че актьорското присъствие на екрана се отразява чрез характера на неговия герой. Помоему всичко е съвкупност от избора на средства и богатството на детайлите: емоционалност, изключваща патетиката и интелигентност, която да не е лишена от логика. И най-главното…простотата“, казва той.
《Кадър от дебютния филм на Данаилов – „Следите остават“.》
По това време група писатели ( Павел Вежинов, Георги Марков, Евгени Костадинов, Костадин Кюлюмов, Свобода Бъчварова) убеждават ръководството на телевизията да създадат сериал, фокусиран върху съдбата на един разузнавач. Една от новелите дава неговото име – „На всеки километър“. На Стефан Данаилов е поверена главната роля – тази на Никола Деянов.
Новата работа е трудна за младия актьор. На първото място снимките за телевизия са в много по-кратки срокове и той няма същото време за подготовка, както при филмите. Освен това режисьорите са двама – телевизионният Неделчо Чернев и привлечения от киностудията Любомир Шарладжиев. В различните епизоди Данаилов трябва да влиза в ролите, които самия му герой е принуден да изпълнява. Веднъж той е дипломат, следващия път професионален крадец, който влиза в затвора, за да унищожава провокаторите, а в един епизод дори е кадрови царски офицер. Биографията на актьора му обхваща дълги периоди.
„Както казва поетът, тези 15 месеца бяха за мен песен. 13-те епизода са нов и важен етап от моя живот. Чрез тях сякаш завърших втори институт, този път за кино“, казва той. Още преди края на снимките на „На всеки километър“ Въло Радев го ангажира за филма „Черните ангели“. И докато в сериала той играе измислена фигура, тук неговия герой Пантер, ръководител на група млади терористи, има своя първообраз в мемоарите на Митка Гръбчева.
След края и на тези снимки, Данаилов отново си дава среща с режисьора Петър Василев, който му дава роля в „Князът“, чиито сценарий е написан от него и Банчо Банов специално за актьора. Образът на младия цар Светослав Тертер е интересен за българите не само заради спомена за борбите за национална независимост, за създаването на своя държава, но и говори за народната сила, патриотизъм и предана любов към родината. Очевидно този образ помага на актьора да покаже своите романтични наклонности и да покаже дълбочината на националния характер, родил се във вековете на трудни изпитания.
В същото време по желание на зрителите се пристъпва към заснемане на нови епизоди на „На всеки километър“. Сега Стефан Данаилов е на 28 години. Той е един от най-популярните млади актьори в България, който се снима без почивка. За съжаление трябва да констатираме, че на българския екран няма личности, които да могат да си партнират с него. Играейки свой съвременник или революционер от предишното поколение, младия актьор отразява вълнението и напрежението на времето. Галерията от образи говори не само за разнообразните актьорски възможности на Данаилов, но и за ярката личност на млад художник.
