Ако има нещо, което се пропуска в периода на страх и борба за преодоляване на световната криза следствие „COVID-19, това е, че вирусът всъщност се явява димна завеса, зад която се водят политически, икономически, идеологически и всякакви битки, включително в енергийния сектор, по цял свят. В това отношение Либия е красноречив пример, защото тази страна без съмнение е важен геополитически плацдарм и не само защото си има лесно добиван нефт с високо качество.
Либия от десетилетия е мост за наплив на мигранти към Европа т.е възможност за натиск към ЕС и място, от което контрол върху Средиземноморието може да се упражнява лесно. А в Източното Средиземноморие, казват, имало много газ. В тази връзка на 4 април се навърши една година, откакто единият от основните играчи в либийския конфликт на терен, ген. Халифа Хафтар, обяви начало на военна офанзива към столицата Триполи, за да установи там своя власт и след това върху цяла разорена и разпокъсана Либия. Срещу този генерал, който казват все още има американско гражданство, стои правителство на националното споразумение /ПНС/ начело с Файез Сарадж, признато от ООН. Това правителство е съсредоточено само в Триполи, където някои квартали не са му подчинени, но е подкрепяно изцяло от структури на мюсюлмански братя. Една от причините за всяческа подкрепа от страна на Турция и Катар. Операциите на ген.Хафтар са с променлив успех, макар че следствие предателство завзе ключовия либийски град Сирт, но той е изявен противник на ислямистите и на висок глас обявява, че се бори с тероризма. Генералът оглавява Либийската национална армия /ЛНА/, която е настанена в гр.Тобрук и има подкрепата на изнесения там през 2015т парламент на Либия. Светът не обръща особено вднимание на този етап, но сраженията в Либия между двете основни сили там, са се активирали и то на фона на срината здравна система, обявени от Арабската лига 150 хил бежанци следствие битките и признати „само” 10 заразени от коронавирус и един починал. Водят се сражения за власт, но болниците са затворени, защото или са близо до зоните на бойни действия, или те самите са разрушени, а да се говори за здравна система е несериозно. В Арабската лига я определят като „обезпокоително положение с нейната недостатъчност в условия на Covid-19”. Ген. Хафтар явно е ознаменувал годишнината от първото нападение над Триполи с нови атаки, независимо от подписано на 21 мярт споразумение за прекратяване на огъня. В отговор ПНС обявява операция „Ураган на мира”, докато милициите на ген. Хафтар бомбардират летището „Митига” в Триполи. И двете страни обявяват различен брой жертви и унищожено военно оборудване, но е факт, че през Турция в Сирия се връщат ковчези с убити джихадисти, които Анкара придвижи от Идлиб, Сирия, към Либия, за да воюват на страната на Сарадж. Турция има споразумение с ПНС на Сарадж за подкрепа и за „съгласуване на морските граници”, което е възможност да се участва в разпределението на територии, в които може да се добива газ в Източното Средиземноморие. Следствие на което Гърция застава на страната на ген. Хафтар, където са вече Франция, Египет, ОАЕ, САЩ, всички по свои си причини и стратегии. ЕС, както обикновено, няма единна позиция за деескалация на напрежението в Либия, защото Италия, бивш колониален владетел на Либия и подкрепяща Сарадж, и Франция стоят от двете страни на барикадата в либийския конфликт. Тези дни Арабската лига призова за спиране на огъня от двете страни и това да е ознаменуване на 1 година от началото на атаките срещу Триполи от страна на ген.Хафтар. В писмено съобщение следствие коронавируса, Арабската лига подчертава опасенията си от продължаване на сраженията в западните райони и Триполи. Съобщава се за хиляди загубили живота си, за стотици хиляди напуснали домовете си и за „крайно нарушаване на обществената структура на Либия”. Призивите са да се изнесат на преден план бирбата с коронавируса и националните приоритети на страната. Всичко това под егидата на ООН. Такива призиви в изказвания има и в Женева от страна на говорителя на Висшия комисариат за бежанците към ООН.
И в цялата тази либийска суматоха въпросът е къде стоят геополитически играчи като Русия, САЩ или Китай, които днес са съсредоточили вниманието си преди всичко, но явно не само, върху спечелване на битката с COVID-19. Защото е ясно, че богатата на нефт Либия не е в състояние да се върне към мирен живот. Там е налице нова военна драма. На Запад казват, че Русия играе двойна игра в Либия, за да „се окаже на страната на победилия”. Факт е обаче, че Русия е незаобиколим фактор в Близкия изток, включително в Либия, въпреки че не успя да убеди ген. Хафтар да подпише споразумение със Сарадж именно в Москва. Може да се каже, че Москва в Либия е на качествено нов етап. Да се казва, че Кремъл подкрепя ген.Хафтар, защото е срещу ислямистите в Триполи, свързани с Ал Кайда и Мюсюлмански братя, е повече от пресилено.Въпреки че Русия по принцип е силно заинтересована от сриване на тези организации по понятни причини, не само заради Кавказ. Да се каже, че ген. Хафтар ще спечели властта и ще я удържи в бъдеще, на този етап никак не е сигурно. Сигурно е, че Русия поддържа връзки и с двете воюващи страни, както и с племенните вождове в Южна Либия, които стоят на ръка разстояние и от Тобрук, и от Триполи, но си имат своите интереси и условия. Някои минават ту на едната страна, ту на другата, но това е известна световна практика. Русия в тази ситуация залага на дипломатически процес за изход от либийската криза, което би имало и положително влияние върху имиджа на Путин като миротворец. Така казват някои на Запад. Не са далече от истината. Русия поддържа правозащитните организации, които действат за нормализиране на отношенията и даже използва за тази цел целия свой авторитет. Още повече, че и Русия, и целокупният Запад си имат своите икономически интереси в Либия. Там два нефтени кладенци, най-богатите, са под контрол на ген.Хафтар, но САЩ и ЕС са въвели правило да се купува нефт само от нефтената национална корпорация, която е под егидата на Сарадж. Няма съмнение, че Москва внимателно наблюдава развитието на събитията в Либия, което бе съобщено от говорителят Дмитри Песков. Не бива да се забравя, че Либия наистина е предмостие към Средиземно море, а след Сирия Русия няма как да пропусне възможност да има своя роля и влияние и в Либия. Това при всички случаи е постигане на позиции за роля в Средиземноморието, в Северна Африка и оттам за връзки с Европа,включително влияние. Нещо, което е цел и на другите геополитически играчи. Теренът в Либия е хлъзгав, но след като Сарадж в разгара на битките избяга в Тунис, не е ясно как това ще допринесе за имиджа му и за желанието на либийците да имат силен лидер, който да ги обедини. В това отношение времената на Кадафи не са забравени, въпреки садистичното му убийство. Впрочев някои от неговите офицери воюват на страната на ген.Хафтар, а той самият е бил в миналото част от екипа на Кадафи. После 20 години е живял В САЩ, където и днес живеят дъщерите му. Напоследък се говори за възможност да се организират в Либия избори за президент на страната, което да подпомогне процеса за омиротворяване, но такива идеи трудно могат да се реализират в условия на военни действия. Въпреки ангажирането на интелигенция и научната общественост в Либия, доколкото са останали. Зависи и как ще се развият събитията в региона на Близкия изток, политическото сътрудничество и толерантност между геополитическите играчи, както и кога ще завърши с успех битката с Covid-19. След като тези дни Вашингтон изпрати отново военни кораби в Латинска Америка, Карибите, с мотив „битка с наркокартелите”, мъглата около намиране на решения за конфликти като този в Либия става още по-гъста. Да не говорим за Венецуела. Но човечеството, което никак не иска да воюва и е уморено от страхове следствие коронавируса, не е измислило нищо друго приемливо за изход от конфликти освен дипломация и диалог. Надеждите са, че либийците ще намерят начин да тръгнат по този път. Въпросът е как големите ще си разпределят сферите на влияние и роля в региони като Средиземно море, Африка или Европа. Явно не изпускат от поглед случващото се по света, въпреки обявена пандемия.
