Аз не съм герой в дома си, НеУважаеми г-н Министър, няма и да стана. Аз съм Андрей на улицата, в лабораторията си, на протеста и навсякъде, където Вас ви няма.
Знаете ли вие колко е трудно да бъдеш мъж, когато малцина са зад гърба ти, отстоявайки правото на нормално съществуване, свободно мислене и право на радост. Да, именно правото на радост ни бе отнето. Едни хора с каменни физиономии и с мрачни изражения ни обясняват всеки ден, че трябва да сме съпричастни с всяка горест, тъга и болка на всеки, пострадал по някакъв начин от вируса. Нямали сме емпатия, били сме егоисти, не ни пукало за близките на загиналите и прочее неща, за които на никой не му е хрумнало, докато си е правил налудничави планове за тази година. И затова нямаме право на радост, защото на ТЯХ не им харесва да се радваме.
Каква перверзия се крие зад всичко това. Казват ви го хора, уплашени до смърт за незначителния си животец, радващи се на параноята и неандертализма в свободното четене на безумни четива от интернет. Казват го хора, пипнали до смърт удобните си административни длъжности, чудещи се как да угодят на властта /която и да е власт/ и да го играят само на сигурно. Казват ви го хора, които през живота си не са направили дори едно добро дело, но сега го изискват от Вас безапелационно. Хора, с болна амбиция за доказване на глупави комплекси в чумавото време.
Същите тези хора пет пари не дават за невинните жертви на катастрофи, при които пияна, лумпенизирана или дрогирана маймуна убива случайни хора. Никой не ходи под прозорците им или в интернет-профилите им да ги ругае и заплашва. Никой не е отишъл да линчува или набие престъпниците, изнасилили и убили невинни хора по улиците, домовете им. Никой не се е заинтересувал как живеят старците, които ни призовават да спасим, заключени по мазетата. Никой не се и интересува как може да даде 5 лв по програма на Уницеф, с която да закупят стандартните БЦЖ ваксини, за да спасят поне един от всеки 5 500 души, умиращи всеки ден от туберкулоза. Всички тези алчни, озлобени, осквернени и уплашени до смърт хора искат да ги спася от заразяване, като се скрия в мазето си, ходя маскиран като муджихидин по улицата и не влизам в кафене или ресторант.
Всеки тарикат, построил си къща с източено ДДС, купил си електрическа кола Тесла, телефон за не знам си колко хиляди или нагнездил се на длъжност, която няма право да заема изведнъж се присети, че останалите трябва да бъдем солидарни с неговите страхове и да пазим животеца му. Само че кой от тези хора е солидарен с вас, уважаеми? С вашия живот, трудности, мъки? Кой?
Това си е моят живот, моята свобода и моята съдба. Ако искам ще живея, ако искам ще умра, това е свободата, която имам. Никой не може да ми вмени, че бидейки здрав мога да убия друг, защото мога да му прехвърля вирус, срещу който той не е защитен. На никого в дома не ходя неканен, затова и всеки страхуващ се трябва да намери начин и хора, сред които да се страхува и да намира упование. Най-добре е да го стори у дома, за да можем ние, простосмъртните да продължим да живеем сред други като нас.
….
Андрей Чорбанов
Professor of Immunology в Institute of microbiology “Stefan Angelov”, Bulgarian Academy of Sciences
От 2020 г. до днес
Изучавал Биотехнология – генно и клетъчно инженерство при еукариоти и прокариоти в/във СУ “Св. Кл. Охридски”
Посещавало от 1987 г. до 1992 г.
Местожителство – София, България
От София, България
Линк: https://www.facebook.com/atchorbanov/about