Веднъж магарето на един селянин паднало в дълбока яма. То ревяло силно и отчаяно, докато той обикалял, чудел се и се опитвал някак си да го извади.
След като никак не успял, селянинът решил, че магарето е старо, а дупката така или иначе трябва да се затрупа, тъй че повикал на помощ съседите.
Всички грабнали лопати и започнали да хвърлят пръст в ямата. Отначало, разбирайки какво става, магарето започнало да крещи още по-силно и по-отчаяно, но след известно време млъкнало. Селянинът се навел над дупката да провери какво става и се стъписал. С всяка лопата пръст, която падала на гърба му, магарето правело нещо изумително: изтръсквало я и стъпвало върху нея. И за изненада на всички, не след дълго магарето се показало на ръба, изскочило навън и избягало щастливо.
Та какви са изводите:
1. Не разчитайте на някой друг да ви спасява, защото колкото и да е по-умен, той не спасява себе си!
2. Дори когато видиш, че нещата стават все по-зле, не губи надежда, а търси начин да ги използваш за добро!
3. Всяко зло е за добро, но ако го използваш за да се научиш, ако се оставиш на течението като неодушевен предмет, няма на кого да се сърдиш!
4. Действието е това което ни прави не само хора, но и живи същества, като искаме да ни е лесно и нищо да не правим, а чакаме все на някой друг, ние не само, че не сме хора, а дори не сме живи същества. Хубаво е да помислим върху това, преди да търсим удобство, лукс, спокойствие, глезотии и т.н., едно е да си починем, а съвсем друго е да се разложим!