Съпругът ми поиска развод и като се замисля, не бях никак изненадана. Между нас отдавна нямаше любов.
Едва след развода осъзнах грешките си и си дадох сметка колко пропуски допуснах. Понякога точно с най-важните хора допускаме най-големите грешки. Не знам защо се получава така. Дали това трябваше да ми се случи, за да разбера колко много съм грешила за мъжете, за любовта и приятелството в брака.
През всичките тези години го приемах за даденост. Обаждах му се при всеки малък проблем, защото знаех, че е насреща. Но след това, така и не изпитах и не показах благодарност. Взимах, исках, изисквах, не спрях нито за миг. Настоявах да ме води на романтични вечери и да прави всичко, което другите правеха.
Не го приех такъв, какъвто е – мълчалив, понякога скучен, но пък надежден и истински. Мислех само за своите нужди, за своите желания. Задуших го с претенции и капризи. И той се подаваше до едно време, след това просто се отдръпна. И нещата тръгнаха надолу. И пак се опитваше от време на време да ме зарадва, да ми покаже, че все още съм важна. Но дори и тогава не се замислих. Виждах само голямата любов, която бях „прожектирала“ в ума си.
Забравих да го обичам, да му показвам, че е специален. Реших, че любовта е „мръсна“ дума и не подхожда на големи хора като нас. Хем исках любов, хем бягах от нея. Не положих никакви усилия за каквото и да било. Мислех си, че всичко ще продължи така до края.
Един ден той просто дойде и каза, че си тръгва. Бях объркана, изненадана, неразбираща. Мина време и разбрах, че това никак не е случайно. Аз отдавна бях престанала да го търся като мъж. Виждах в него приятеля, който ще ме спаси от всяка бъркотия. Не ме интересуваше какво се случва в душата му. Не се интересувах от проблемите му. Раздялата ме изкара от този „транс“ и осъзнах какъв егоист съм била през цялото време. Едва след развода осъзнах грешките си.
Сега знам, че е късно и връщане назад няма. Той ще намери своето щастие, но как аз ще открия моето? В душата ми е пусто и студено. Той взе със себе си не само вещите си, но и топлината, и уюта, и сигурността. Останаха само болката, вината и студът.