Николай, който ще празнува в празна къща, защото ТЕ знаят какво е най-добре за децата му. История за мъка, отмъщение и едно разбито семейство.
Човекът (Николай от Варна) отива преди 3 г да иска помощи за отопление. Наивна душа. Мисли си, че като има малки деца и ще му дадат ваучер за дърва. Е, не му дават. Не е в целевата група.
ТОЙ ПОДАВА ЖАЛБА ДО ОМБУДСМАНА.
Което вместо да му реши проблемите, му съсипва живота. Три години семейството е проверявано е заплашвано от социални работници. След което брутално му отнемат четирите деца (две от които близначки).
Децата са разделени и дадени на “приемни семейства” в Провадия. Там ги тормозят, започва напикаване, забравяне на езика. Защото те, платените отглеждащите са роми.
Децата изостават. Бащата и майката са на ръба. Колко сили могат да имат тези хора да водят дела по местоживеене на приемните, щом имат нужда от помощ за дърва?!
Конфликт на интереси – човекът, който дава становище, дали този баща става за баща работи във фондация, която управлява приемни семейства. Е той за чий да си бие по кесията и да се спре притокът на средства?
Грубо данъкоплатецът плаща около 3600 лв на месец директо на приемните семейства за “обгрижване на тези деца”! Близначките са в стрес, споделят че са ходели хора да ги ОГЛЕДЖАТ и са им казали, че ще ги продадат.
Това са 4 годишни деца!!!
Становището е, че Николай е стар и че няма нужното образование за да посрещне необходимостите при обучението на децата. Че нали ще ги праща на училище? Ако от всеки родител се очаква да е с по-висока квалификация от тази на учителите, то кой покрива това? Та така, Николай, който има други три големи деца (едното осиновено ) и които, ако не дай си Боже се наложи, ще се грижат за малките е обгрижен от социалната държава в лицето на местните варненски АСП и остава без деца!
Ей, така да си знае! Да не се жали до омбудсмани и т.н.
Насилие в този случай няма към децата . Нали в България заради бедност деца не се взимат? Нали за само проституиращи, малтретирани, изтормозени деца се отнасяха ОНЕЗИ ЗАКОНИ, срещу които протестираме втора година?
Гледала съм клип от срещите на баща и деца под зоркото око на социалните-не е за лабилни хора. Любов, обич, топлина.
С какво растат тези деца? Какво ще научат?
Почти година мина вече откак са отнети. Семейството, с всичките му недостатъци, счупени плочки в банята и стар килим, е целият им свят!
Това трябва да спре! Това е геноцид!
Поздравления за адв. Петър Николов и адв.Низамов, както и всички доброволци от Варна, които са съпричастни и на живо и помагат с каквото могат като подкрепа!