Вчера обаче станахме свидетели и на драматични събития във Вашингтон. Десетки хиляди привърженици на президента Тръмп обградиха Конгреса след големия митинг, в който участваха повече от четвърт милион души. Протести имаше и пред щатските събрания в няколко щата. Част от протеста се радикализира и нахлу в залите и кулоарите на Капитолия. Полицията застреля невъоръжена протестираща жена. Безпрецедентна ситуация за Америка. Но логична последица от това, че 75 милиона американци не получиха легитимен институционален отговор на своите съмнения за гигантска изборна измама, откраднала победата на Тръмп. Върховният съд напълно абдикира от конституционната си функция и отказа дори да разгледа доказателствата по четири дела, които стигнаха до него.
Подчертавам, не ги разгледа по същество и не ги отхвърли като неоснователни, а просто отказа да ги разгледа. Това генерира огромно напрежение и гняв в половин Америка, която гласува за Тръмп.
На онези, които безкритично тиражират опорката, че обвиненията в изборни измами са безпочвени (baseless), препоръчвам да се запознаят с онези 1400 страници доказателства, свидетелски показания под клетва, експертизи и пр., които бяха раздадени на част от сенаторите и конгресмените от Републиканската партия. Данни и доказателства има цяла камара. Затова с тях се ангажираха дузина сенатори, начело с блестящия юрист Тед Круз и близо 150 конгресмени. Някой да не би да смята тези хора за квартални лаладжии, които са се ангажирали с “безпочвени обвинения”?
По тези материали трябваше да има ефективна проверка, но такава не беше направена на никакво ниво. Дали всички данни и експертизи са основателни и коректни, е отделен въпрос, който именно проверката можеше да установи. Но да се твърди, че няма никакви доказателства, е цинизъм, който генерира гняв. Този гняв се катализира допълнително от организираното и системно потискане на свободата на словото на консервативните избиратели.
Гьобелсовата цензура, която заля ляво-либералните медии, Фейсбук, Гугъл и Туитър, е най-мащабната атака срещу свободата на изразяване и политическия плурализъм в Западния свят след Втората световна война. Това са реалните причини за гнева и неговото радикализиране. Да се нарича този обществен гняв и гражданско недоволство “фашизъм”, освен че е глупаво и невярно, е и дълбоко неморално. Защото същите хора, медии и среди в Америка, а и у нас, които днес треперят от възмущение към гражданите, които превзеха Капитолия, и определят това като покушение срещу демокрацията, гледат с умиление истинските погроми, насилие, мародерство и грабежи срещу хора, бизнеси и институции, които месеци наред се извършват от левите екстремисти от “Антифа” и “Black Lives Matter”. За тях това е възвишена борба за социална справедливост, мотивирана от системното расово потисничество. А нима системното потискане на консервативна Америка не е легитимно основание за гняв и недоволство? Защо мерят с различен аршин радикализирането на протеста във Вашингтон вчера? Защо левите екстремисти, които бият и рушат, са добри, а десните, които прекъснаха заседанието на Конгреса, са лоши? Защо когато полицията застреля криминален елемент с афроамерикански произход, това е трагедия, оправдаваща мародерския гняв на “Антифа” и BLM, а това, че вчера полицията застреля невъоръжена бяла жена, ветеран от военно-въздушните сили, е дребна подробност, която се поставя в лъжовния пропаганден контекст на “опит за преврат”? Само черните животи ли имат значение? Двойни стандарти и либералско лицемерие.
Аз лично никога не съм приемал екстремизма – и у нас на 10 януари 1997 г., когато радикални елементи нахлуха в парламента, и при всякави “цветни революции” и посегателства срещу легитимните институции, и при лявото мародерство на “Антифа” и Black Lives Matter (BLM). Не приемам и нахлуването в Капитолия вчера, въпреки че с цялото си сърце подкрепям мащабния граждански протест срещу изборните измами. Колцина обаче от онези, които днес са настръхнали от вчерашните събития, могат да покажат същия аршин?
Борислав Цеков