Така щеше да изглежда Османската империя, ако бе спазено Севърското споразумение. При него Армения стига до Черно море, появява се Кюрдистан, а Истанбул е под международно управление.
Избран за арбитър, американският президент Удроу Уилсън не признава днешните предели и оставя “куката” на наследниците си
Докладите на комисията на Уилсън са единствената гаранция Анкара да “слуша” Америка
Eдин документ, притежаван от САЩ, може буквално да разкъса днешните граници на Турция и тя да се превърне в държава с една трета от сегашните си територии.
Историята започва след Първата световна война. През 1920 г. съюзниците сключват Севърското споразумение с Османската империя. Най-общо то предвижда всички територии, които не са обитавани от турско население,
да бъдат отделени
Благодарение на това е формирана огромна държава Кюрдистан с кюрдско население, която отцепва значителна територия от южната част на днешна Турция. За Сирия са предвидени 350 хил. кв.км от територията на Османската империя, 370 хил. кв.км за Месопотамия и още 550 хил. кв.км за Хеджаз, Асир и Йемен. Гърция получава два острова и островите до Мраморно море.
8 пристанищни
града
с международно значение като Истанбул са поставени под управлението на съюзниците. Британците поемат управлението на Палестина и Ирак, а французите на Сирия и Ливан.
Благодарение на Севърския договор територията на Армения се увеличава със 160 хил. кв.км и тя получава излаз на Черно море, връщайки си районите в Североизточна Турция. Според член 89 „Турция и Армения, както и другите страни се съгласяват да подложат на арбитража на президента на Съединените американски щати въпроса за границата, която трябва да бъде определена между Турция и Армения в районите Ерзерум, Требизонд, Ван и Битлис, и да приемат неговото решение след това, както и всякакви разпоредби, които той (Удроу Уилсън – бел. ред.) може да предпише относно достъпа на Армения до Черно море, както и относно
демилитаризацията на която и да е част от турската територия, съседна на споменатата граница”.
За да е обективен, американският президент Удроу Уилсън разпорежда на комисията King-Crane и генерал Джеймс Харбърд да обходят района и да проучат дали това решение отговаря на 12-ата точка: „На турската част
на настоящата Османска империя трябва да се гарантира сигурен суверенитет, но на останалите националности, които сега са под турско владичество, трябва да се гарантира несъмнена сигурност за живота и абсолютно безпрепятствена възможност за автономно развитие, а Дарданелите трябва да бъдат постоянно отворени като безплатен проход за корабите и търговията на всички държави под международни гаранции.”
Комисията King-Crane, след като проверява всички факти, стига до извода, че трябва да има арменска държава, създадена с мандата на САЩ. Аргументите на комисията са почти същите като тези за Израел.
Препоръката на Джеймс Харбърд е да не се разделят териториите, населени с арменци, за
да се предотвратят потенциални проблеми и
съседски войни
В доклада на Харбърд се посочва, че „изкушението за репресии за минали грешки“ би затруднило изключително поддържането на мира в региона. Според комисията King-Cranе арменците са претърпели травматично преживяване и не могат повече да се доверят на Османската империя да спазва правата им и че арменците са „народ“.
Само в периода 1915 – 1916 г. младотурците избиват близо 1 млн. арменци. От 1895 до 1923 г. са ликвидирани над 1,5 млн. жени, мъже и деца, а много други насилствено са депортирани.
Поради това Комисията препоръчва международната общност да осигури арменска независимост, установена по време на Кавказката кампания, и тя да бъде гарантирана от съюзниците.
Въз основа на този доклад американският президент Удроу Уилсън постановява през 1920 г., че той като арбитраж, на когото се доверяват съюзниците и Османската империя, определя границите на Армения, която включва Западна Армения с достъп до Черно море (част от съвременна Турция), както и регионите Нахичеван и Карабах.
“Решението на американския президент Удроу Уилсън означава, че Съединените щати не признават юрисдикцията на настоящата Турска република над тези територии, но те не тръбят за това – заяви политологът ориенталист Карине Геворкян пред радио “Аврора”. – Американците са разположили своите бази, може да се каже, по периметъра на тази територия (Уилсънова Армения – бел.ред.). И тя може да бъде актуализирана по всяко време.”
Според Геворкян турското ръководство и президентът Ердоган са наясно с този проблем. През ХХ век Турция се обръща към Америка с молба да подпише Лозанския договор, който очертава съвременните граници на Турция.
„Именно поради арбитражното решение на Уилсън САЩ не подписаха Договора от Лозана – казва политоложката. – Те отказват да го направят и сега юридически те се държат безупречно.
Те наблюдават турците и
ги държат на тази кука
Но ако САЩ поискат, по всяко време могат да го извадят (решението на Уилсън – бел. ред.) и да го задействат. Защо им е на САЩ да държат Турция с подобен документ? Вероятно за да е послушна и за да бъде размахван винаги, когато Анкара си позволи да наруши поставените от Вашингтон “червени линии” някъде по света. Не е изключено именно този документ някой ден да стане причина да се активира
операцията
“Йерусалимско кралство” за подялбата на Турция. Най-общо той предвижда възстановяване на кралството във вида, в който е било по време на Първия кръстоносен поход.
Дали такива са били и мотивите на президента Удроу Уилсън? Дали е искал да предотврати повторение на арменския геноцид?
„Нито една нация не може да устройва съд над друга нация“, категоричен е той. Затова според него следвоенният мир трябва да бъде
мир без победители
„Аз мога да предскажа с абсолютна сигурност, че в рамките на следващото поколение ще има друга световна война, ако народите не постигнат съгласието, което може да я предотврати.” Думите на Уилсън са пророчески – Втората световна война е най-кръвопролитната в човешката история.