Става въпрос за водената от Тодор Живков българска делегация на международното изложение EXPO – 70 в Япония. После Живков още два пъти посещава Япония. Според участник от делегацията при визитата на Живков на учудването му от особеното отношение към него и обръщението “братовчеде” той му обяснил, че японските легенди сочат началото на благородническото потекло на императора (той се води син на Слънцето) от конен народ, дошъл в Япония от Азия 1000 г. Пр. Хр. и създал военната организация и военни традиции в Япония.”
Бележка от редактора на списание “Ави-Тохол” към публикацията “Кой съм аз или житие Рода българского” от Айгир Сверисон
Император Хирокито към Тодор Живков при посрещане на българската делегация за популяризиране честването на “1300 годишнината”: “Добре дошли отново след 3500 години!”
В този постинг ще се опитам да потърся обяснение на “българската следа” в Япония. Естествено е в началото да започна с малко история на Япония от
Academic dictionaries and encyclopedias, http://dic.academic.ru http://dic.academic.ru, (преводът от руски е от мен):
“Археологическите изследвания сочат, че най-старото население на Япония са неолитни племена, наречени Аину (от около 10 000-5000 г. пр. н.е.). В по-късно време върху формирането на физическия тип и оформянето на културата на местното население немалко въздействие оказали народите от Североизточна Азия. Уместно е да се каже също така и за наличие на влияния от юга, с произход от Южен Китай или Югоизточна Азия. Най-ранният културен слой е наречен Джимон, по наименованието на древната глинена посуда. Тази култура се отнасяла към възникналото в 3-то хилядолетие пр. н. е.общество, чиито членове се занимавали с лов и събирачество, живеели в землянки и изработвали глинени изделия без грънчарско колело. Около 3 век пр. н. е. Джимон бил изтласкан в западните части на Япония от културата Яйой, за която е характерна глинена посуда, изработена с колело. Яйой било селскостопанско общество, занимаващо се в частност с отглеждане по китайски образец на ориз във влажните участъци и имащи черти, свойствени на китайската и корейската култура. Към 1 в. на бронзовата епоха широко се използвали производства на изделия, имащи церемониално значение, такива като огледала и камбани. Някои видове посуда започнали да бъдат произвеждани от желязо. Вероятно, самите знания по металообработване са дошли в Япония от континента. Джимон продължил да доминира в северните и източните части на Япония в продължение на много векове; при това в Яйой в централните и западните райони на страната, от средата на 3 век от н. е. прониква нов елемент – така нареченатаКултура на гробниците, наречена така заради голямото количество могили, в които са погребани останките на владетелите. По керамични изделия (ханива) и други находки вътре в погребенията и близо до тях, може да се направи извод за съществуването на воини-конници, чийто начин на живот имал много общо с начина на живот на управляващата класа от това време в Корея. Хората, погребани в тези могили, почти сигурно са се отнасяли към основателите на японската държава, макар ранните хроники, основани на устната традиция, да сочат, че императорската династия е много по-стара и носи началото си от простосмъртни, обитаващи о. Кюсю, и потомци на богинята на слънцето Аматерасу.”
Сега да разгледаме какво се твърди в Нихон Шоки – съставен през 720 г., (наред с Коджики). Това е един от най-древните исторически извори за японската история, в тези анали се разказва за космогонията (произхода на света) и за създаването на Япония. Според “Нихон Шоки”, първият император е водел със себе си конници, дошли от Южна Корея.
Това, както става ясно, го твърдят самите японци в своя най-древен исторически извор. Съвременните японски историци-изследователи откриват индо-европейски черти на идеологията на управляващите и точно посочват пътя и на проникването и в Япония:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8071&st=20;
Йошида Ацухико: “В брилянтна серия от книги и статии, Йошида Ацухико демонтстрира за удовлетворение поне на този автор – че значителен брой символи в японската митология (т. е. императорските регалии: огледало, меч, и мъниста за плодородие) са били оцветени от трите Индо-Европейски идеологически “функции”, идентифицирани от късния Georges Dumezil. Той изказва хипотезата, че тази тристранна идеология, заедно с разнообразието на други Индо-Европейски черти, е била пресенена в Япония от група конници от азиатстия континент, за които някои изследователи считат, че са нахлули в Япония през Корейския полуостров и се наложили като управляващ елит в късния 4-ти век от н.е. (Йошида 1962, 1974, 1977). Друг изследовател със значителен принос към това проучване е Обайаши Тарьо. Първият, който е предположил, че Япония е била завлядяна от конници номади от Азиатския контитен бил Егамни Амио (1964, 1967). Виж също LEDYAR1D 1975 and LITTLETON 1985.)” C. SCOTT LITTLETON Yarnato-takeru: “Артуров” Герой в Японската Традиция
Ето как гореспоменатият Обайаши Тарьо, изследвайки японската митология, подчертава разпространението от Континента към Япония и то с посредничеството на Корея (Буйо-Когурьо); интересна е легендата, че японските императори като наследници и на богинята-дракон до император Оджин имали драконова опашка.
(Преводът на откъс от статията – от мен)
“Доколкото японската митология се състои от много компоненти, основната тема е да се обоснове произходът на суверенната власт, и митологията като цяло цели узаконяване на Императорското Семейство като управници на Япония. Въпреки че митът за убиването на осемглавата и осемопашата змия е оригиналния мит за местната власт, той е само второстепенен в Японската митологична система на Коджики и Нихон-шоки; преди всичко останало, главните разкази се състоят от митове за произхода на Императорското Семейство. Такамизгара – небесният господар, в тялото на Ниниги, внук на богинята на слънцето Аматерасу, слязъл на земята. Това станало на връх Такаширо в планината Химука в Тукашу, т. е. Кюшю. По-нататък се разказва, че ранното царство се преместило впоследствие от Кюшю в Кинки по море, когато Първият Император Джиму тръгнал на източен поход (експедиция) в Кинки.
Подобни истории, свързани с преминаване на реки и утановяване на древно царство се намират и сред митовете на Буйо-Кокурьо (Buyo-Kokuryo) и на Монголия. Във всеки случай, описания така японски мит следователно се е разпространил от Вътрешна Азия към Япония през Корея. В японската митология, все пак, държавността е свързана тясно както с небето, така и с океана. Богинята на слънцето Аматерасу, господар на небето, се родила когато Изанаки се пречистил чрез измиване в равнината Авакихара край устието на река Тахибана в Химука в Цукуши.
Освен това, Ниниги, който бил внук на Аматерасу имал три деца, две от които били Уми-саши-хико, Морски Късмет и Яма-саши-хико, Планински Късмет. Последният отишъл в двореца на морския бог под вълните и се оженил за дъщеря му Тойотама-химе, чийто внук бил Император Джиму. В Кожики и Нихон-шоки е записано, че тя се е трансформирала в оригиналната си форма на крокодил или дракон по време на раждането. Енциклопедия Jinten-czirtosho от 15 век казва, че съществувала народна легенда, че императорите чак до Император Оджин имали опашка на дракон, тъй като те били наследници и на богинята-дракон.
Връзката между държавната власт и дракон-змия е особено значима не само в Китай, но също и в Югоизточна Азия, по-специално в Камбоджа по времето на ерата Ангкор.” ASIAN MYTHOLOGY SEMINAR, “The Kyushu Myths Explicate Japan and Asia”, OBAYASHI Taryo
https://ndt1.eu/wp…/uploads/2019/01/jivkov4-300×266.jpg
Допълнително за индо-европейски черти в изследвания върху японския език и митология и други разсъждения от
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8071&st=20:
“1. Езикови данни и изследвания:
“Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски” – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327. от академик Стефан Младенов (15.12.1880-01.05.1963)
2. Фолклорно-митологични (сравнително антропологични) изследвания:
а) сагата за Yamato-takeru
б) легендата за Tetsujin (железния човек)
в) китайски успоредици- легендата за Wu Tzu-hsu.”
“Произходът на митовете и на езическата религия и мотиви в Япония са основно полинезийски, и в допълнение алтайски, но този типаж (Yamato-takeru) се откроява и се свързва (може да се върже) единствено с мотивите и идеологията на нартско-сарматския епос (които пък има собствено развитие и при легендата за крал Артур). Очевидно мотивите на Yamato-takeru не са познати при алтайците (да не говорим за полинезийците).
За железния човек: Мотивите за железни хора (облечени с желязо хора) при алтайците, или по-скоро при тюрките – имат за своя произход в сагите и разказите за аланите. В някои от сагите героите са наречени алани (и това е така не само в алтайските саги, ами и в урогските; дори в съвременния мингрелския език “алан” значи герой. Ясно защо – защото алтайците (визираме хуните) според източниците са лековъоръжени конни номади и ловци; същото се отнася и за пратунгусоманждурите.
Какво влияние са имали аланите върху Еразия (които да са били тези хора) преди прамонголската и тюркската експанзии?: Ам. Марцелин пише за тях, аланите, че практически са покорили една голяма част от Евразия. Влияние явно е било голямо, а те самите са архетип на военен народ (покоряват със сила останалите номади и придават името си на покорените). Подобно май трябва да кажем и за усуните, за които се смята че са в основата на познатите ни аси, вижте името овси/осети; интересен и произходът на името Азия, или на името на Азовско море.
Може би е интересно да се спомене че средновековните алани в състава на татарите (монголите) са хората, които завлядяват Китай (Пекин), и създават свой управляващ елит в монголската империя. Така че историята се повтаря.
Интересно е да се спомене че дори в генелогичната легенда на Чингиз хан присъства една аланка (Алан-гоя, “прекрасната аланка” е майката на Чингиз).”
Добавям и част от коментара на dalida към постинга и “МИСТИКАТА БЪЛГАРИЯ”:
“Освен това, последната новина която чух е че Европа ще се разширява още докато не достигне до Виетнам. Може би знае за предишната територия на Стара Европа (Евразия или Люмерия), без участието на природните сили, ще се обединяваме всички народи със сходни религии и азбуки. (В японската азбука намерих старобългарски руни), това е много интересно и ще продължа да търся еднаквост – подобия в азбуките на народите.”
След всичко написано дотук, нека обърнем поглед към Корея и нейната история – мястото, откъдето дошли конниците-държавотворци в Япония. За произхода и етимологията на името на управляващото кралско семейство на корейското древно царство Пекче:
(превод от руски от мен; източник: http://world.lib.ru/k/kim_o_i/pet3rtf.shtml)
В китайския източник “Чоушу” има важна информация, отнасяща се не толкова до древната история на Корея, но и до взаимоотношенията на древните корейски държави с другите алтайски племена. В “Чоушу” се споменава Пуе (puy), Елаха (?laha), Кенкилчи (k?nkilchi) и Елюк (?lyuk) като собствени имена или титли на управляващите кралство Пекче, явяващо се една от древните корейски държави. Това кралство владяло юго-западните области на Корейския полуостров от 18 г. пр.н.е. до 660 г. н.е.; “като в това време името на управляващото кралство Пекче семейство било Пуе.”
“Общоприето е да се счита, че семейното име Пуе е произлязло от названието на държавата. Държавата Пуе, явяващо се второта древна корейска държава, е образувано след Древния Чосон, управлявал района Манджурия и северните области на Корейския полуостров до 2 век н. е. в продължение на няколко столетия. Добре известно е, че двете древни корейски държави Когурьо и Пекче вероятно образували Пуе, като основателите и техните наследници, произлезли от кралското семейство на държавата Пуе. Що се отнася до названието на държавата “Пуе” – неговата етимология не е била изследвана до сега, с изключение на Ширатори. Съгласно Б. Д. Ли (1976:226), Ширатори представил доклад, където предположил, че названието на държавата Пуе е било образувано от названието на животно, т. е. от манджурски буксу (buxu) “елен” < *буйю (buгu).
Сега пък, в този клип ще видите, че корейците считат владетелите си за наследници на българите!!!!! буйю (buгu)- Buyeo!!!
(http://velichka84.blog.bg/…/zashto-sym-bylgarka…).
Ето накратко, основното съдържание на клипа, в превод с елемент на преразказ от мен:
“Корейците и българите – отдавна разделили се братя?” е мотото под заглавието на текста към клипа, който авторът, Shin Yong Ha – университетски преподавател, определя като есе. И така:
Династия на народа Buyeo е един от преките предци на Han (Корейски владетели). Buyeo живеели около р. Songhua, р. Nun и Манджурските райони в Североизточна Азия до началото на 4 в. н.е. Според архивите на Трите кралства те са били: “големи, силни и смели … когато пътуват извън страната, те обличат бродирани копринени дрехи … украсяват шапките си със злато и сребро.”
Най-влиятелните членове на кралското семейство били Gochu-ga. Управленската аристократична система “ga” и “Gochu-ga” били наследени от Koguryeo (корейската държава). Авторът намира успоредица в “Gochu-ga” на Buyeo и Българската империя Kochu-Bilgar (Купи-, кучи- болгар).
После цитира корейски изследовател на име Shin Chae Ho (1880-1936 г.), който казва, че е за народа Buyeo било характерно това, че използват думата “bul”, когато назовават своите нации – всеки път, когато се установяват в новозавладени земи. Той проследил група от народа Buyeo, която мигрирала около Китайската стена, но загубил следите им. Според него, тази група по неизвестни причини се придвижила на запад и стигнала до Кавказ, намиращ се между Каспийско море в Централна Азия, като наименованията които оставили по пътя си натам (планината Balgan/Baekdu/Бялата планина, езерото Buyeo, планината Balkan, езерото Balkasi(Балхаш) подсказват миграционния път на народа Buyeo от Изток на Запад през “Степния път”. Преди придвижването на Източните хора, Аварите, на Запад, Кавказкият регион е бил под управлението на Византийската империя. Мигриращите Buyeo се установяват около р. Дон и района на Северен Кавказ до 5 – ранен 7 в. н. е. От тогава западната история отбелязва Buyeo като “Bulgar”. Така според Shin Chae Ho “Bul-gar” означава “Bu” отl Buyeoи “ gar” от системата за управление на Buyeo.
По-натам се проследява създаването на Велика България, нейното разпадане и по-нататъшното разселване на синовете на Кубрат, съответните им държави и т.н.
Авторът прави следната съпоставка и намира съответни паралели и сходства:
– Хан Крум нарича Сердика – София, а името на древната Корейска столица е Соби (Sobi);
– Словореда в българския език намира за сходен с този на корейския;
Традиции и култура на Българите – фестивал на първото пълнолуние за годината (изгаряне на куп оризова слама, за да се изплашат лошите духове на годината и шамански песни;
– Черното (мастилено) родилно петно в областта на дупето при българските новородени бебета е доказателство, според него, че българите са част от Buyeo; българите са единствените хора, които имат този белег сред белите европейци.”
Добавям тази снимка на открития в Корея, в древния град Сила меч с всички характеристики на тракийска символика и изработка и връзката под нея, като допълнение на този постинг (23.03.2011 г.):
http://indiajane.blog.bg/…/istoriiata-na-edna-trakiiska…
– Конници, курганна култура, проникнали/а от Корейския полуостров, които поставят началото на социалната йерархия и обединяването на племената – 3-4 век;
– Първият император е пряк потомък на богинята на слънцето и Суджинското светилище е посветено на нейния култ = Култ към слънцето;
– Първият император е потомък също така и на богинята-дракон (според японска легенда императорите имали драконова опашка) – да си припомним значението на дракона във Волжка България например, както и българските легенди за хората-змейове, които имали крила под мишците си;
– Корейските древни държави – управлявани (и повлияни) от кралското семейство на държавата Пуе (произход на името от “елен” < буйю (buгu). Корейците се считат за наследници на древна българска династия от владетели Buyeo; (Авитохол на древен български означава “дете на сърна, отгледано от сърна”. Счита, че е първият цар на българите, които пристигат (завръщат се) от равнините около Памир и Тяншан в Армения и Северен Кавказ през 165 (153) година от н.е. и според Именника на българските царе е живял почти 300 години, той е от най-древната царска династия на света Дуло, от която е и Кан Кубрат.)
– Индо-европейски елементи в японския фолклор и митология;
– Старобългарски руни в японската азбука.
“Една част от българите остават на Балканите след Черноморския потоп, а другите започват да се предвижват на изток, из Евразия. Стигнали са до земите на днешна Япония преди 2 866 години. Японците ни го съобщават по символичен начин:
На 15 май 2009 г. от 10:10 ч. в присъствието на Техни Императорски Височества Принц и Принцеса Акишино на Япония и президентът на Република България Георги Първанов, ще се проведе тържествена церемония по откриването на новия Музеен център на тракийското изкуство в Източните Родопи в с. Александрово, общ. Хасково, съобщиха от пресслужбата на Японското посолство. Центърът е изграден в рамките на Програмата на японското правителство за културна безвъзмездна помощ на стойност 2 866 000 щ. д., отпусната по проект на Националния институт за паметници на културата към Министерството на културата за консервация и реставрация на уникалната тракийска гробница край с. Александрово. На събитието от японска страна ще присъстват още Н. Пр. Цунехару Такеда, извънреден и пълномощен посланик на Япония в България, както и представители на строителната компания – изпълнител на проекта „Ивата Чидзаки” – клон България и фирмата-консултант JA. Официални гости от българска страна са министърът на културата на Република България проф. Стефан Данаилов, областният управител на Хасковска област Райна Йовчева и кметът на община Хасково Георги Иванов.
Please select a featured image for your post