Един лаф гласи, че ако искаш една работа да не бъде свършена, трябва да създадеш комисия. В момента се ражда нов – ако искаш да я свършиш, трябва да създадеш зверски хаос. Това се случва с ваксинирането в България от петък насам. След като месеци властта успяваше да създаде малък, средно голям или голям хаос, но имунизирането не тръгваше, най-после успя да сътвори гигантска бъркотия, а то взе, че се отпуши! Хвала на тия стратези! Бойко Борисов на кон, Костадин Ангелов му държи юздите, до тях Венцислав Мутафчийски със спринцовка; тримата гледат възторжено хукналите по опашки народни маси – това е платното, което си търси художник (може и оня, който рисува строги мъже до одухотворена тръба).
Все пак трябва да се уточни, че петъкът бе само прелюдия към това, което се задава да става. Незнайно защо точно на този ден държавата си бе поставила за цел да ваксинира 10 000 души накуп. В името на поръчението още през седмицата „болници и РЗИ-та от всички български кълбета” тръгнаха да прозвъняват списъците. „Искам всеки ден по 10 000”, поздрави ги още сутринта премиерът Борисов.
И настана каша.
РЗИ – Пловдив нареди желаещите на опашка, ваксинираше сред нерви и крясъци. Хората прекараха часове в затворени помещения. „Пирогов” пък тръгна да ваксинира всички наред, макар да повтаряше упорито, че няма да са всички, а само по фазите от плана – на косъм бе да произведе и трета версия. Сцените се повториха на други места, не се знаеше кой точно може да бъде ваксиниран, трябва ли да си се е записал и т.н. И никой не осведомяваше. А българите като подочуха, че са пуснали свободно ваксини (досущ банани някога – „Пенке-е-е, във ВМА-то са ги докарали пресни!…”) се втурнаха без сигнал, без ред…. Вечерта се оказа, че планът е преизпълнен с 3 500 души. Но и че всичко това са само родилните напъни за големия тотален всепоглъщаш хаос.
В събота ситуацията бе следната: Още от сутринта Пенка, съседката й и хиляди още българи бяха наредени пред бараки и кабинети за имунизиране. Отново никой централно не им каза кой, с какво и къде точно ще ваксинира, всеки следваше да се информира сам. Но, следва да се признае,
самият „център” нямаше понятие.
По едно време неорганизирано почнаха да летят съобщения из социалните мрежи, и то какви!: „Пирогов” рече, че ще имунизира с „Астра Зенека”, но пък пусна на снимка усмихнат старец, боцнат с „Модерна” (успоредно шефът Балтов каза, че хем всички биват ваксинирани, хем приоритетно от фазите?!). И ВМА възвести, че няма да връща граждани, ползвайки Оксфордския препарат, но се надява и на „Пфайзер” и „Модерна” (ама кога, бе?). РЗИ – Шумен също не смяташе да връща хора, както и колегите им в Бургас, които обаче най-напред обслужваха остатъчни учители. РЗИ – Велико Търново съобщи, че ще ваксинира хора само от фазите. Във Варна бе истинска енигма – нямаше яснота всички ли ще се ваксинират или някои. Медиите се объркаха кой, кога, как, а инфлуенсъри и други тролове взеха да разпространяват какво са подочули, без да се вълнуват подвеждат ли хората. Ама нямаше и голямо значение – народът си се редеше, носеше чадърче (където се налага), преглъщаше риска да се заразява на опашките. В цялата тази какофония на живо във ВМА и на снимки из интернет
иглата въртеше самият ген. Мутафчийски.
Генерал на народа боцка народа („О, Пепи!”). Министър Ангелов пък навести лично чакащите легиони – властта адмирираше и насърчаваше всичко това! Но, всъщност, епопеята си бе изцяло трагична, защото този инспириран от властта тропот на здрави, прави мъже и жени стъпка най-уязвимите – възрастните хора и хронично болните. Нали те уж бяха приоритетни? Тъкмо им дойде редът и… бяха изместени. Ами предварителното записване, плюхме ли и на него? На практика възрастните и хронично болните си останаха там, където бяха – в списъците на джипитата. Но личните лекари все още нямат софтуер, с който да отчитат дозите в Здравната каса. Като се добавят неяснотите по съхранение и отваряне на ваксините (естествено, че и при тях няма да се отзовават всички повикани), плюс натовареността им (отговарят за всякакви пациенти), става ясно, че с най-рисковата група тепърва предстоят големи трудности.
В интерес на истината, и при отличника Израел имаше доскоро опашки. Но поне бе ясно – отиваш и чакаш, това е начинът. У нас днес е едно, утре – друго, хората са незнаещи и изнервени, но пък
властта е все усмихната и доволна –
специфичен български вариант на процеса.
Без ирония трябва да се каже още, че засега не може да се измери мащабът на явлението – увеличиха ли се мераклиите за ваксиниране, или просто се редят хора, които искаха, но „фазите” не обхващат. Също така най-сериозно следва да се добави, че цялата тази работа трудно може да продължи дълго. Просто РЗИ и болници нямат капацитет да ваксинират толкова много хора накуп, все пак медиците в тях си имат и други грижи. Затова час по-скоро трябва да бъде направен електронния регистър, за да се записват желаещите и съответните звена да си разпределят силите.
Но регистърът го няма, както и много други неща,
които ги чакаме от момента, в който се знаеше, че ще има ваксиниране (реално – от лятото). Но какво пък? Като не си свършил работата с план и концепция, остава да разчиташ на стечението на обстоятелствата – това понякога също върши работа. Командата „„Юруш на ваксините!” е точно такава надежда чрез обстоятелствата. И очевидно тя е пожарен вариант да се компенсира изоставането на България във ваксинирането до момента.