Логиката и разумът на територията на България отдавна са абдикирали отчаяни и изобщо не се опитват да се намесват в българските работи. Абсурдът и хаосът пък се чувстват тук у дома си, а ние – българите, вече гледаме подозрително всичко нормално и търсим под вола теле.
Например Онуй има 70 % неодобрение, и въпреки всичко ни управлява повече от 13 години. Правителство и Народно събрание имат рекордно нисък рейтинг, но продължават да си работят. Всички мразят ГЕРБ, но почти сигурно е, че те ще бъдат първа или втора политическа сила. Всички искат промяна, но гласуват за подмяна.
Всички просперираме според Онуй под благото му управление, а хората умират от мизерия. Заплатите се повишавали, а все повече работещи бедни има, които живеят на бързи кредити и затъват все повече. Има наплив на чужди инвеститори, а всъщност най-много пари в България внасят българите, работещи в чужбина.
Уж все се строи, пък все напусто работа, работа, работа без полза. Уж идват европейски пари, а хората фалират, уж строят пътища, а никъде не може да се мине от свлачища и ремонти. Уж всичко е под контрол, пък хаосът е повсеместен.
Страшното е, когато един организъм свикне на постоянния стрес. Дори не може да си представи животът без адреналин и усещането, че светлината насреща е от идващият влак в тунела. Ние вече не вярваме, че в държавата ни може да се случи нещо хубаво и нормално. Не вярваме, че може да има и почтени и мислещи хора. Не вярваме и в себе си….
Всъщност проблемът е един – в тези, които ни вменяват чувство на вина и на безпомощност. Защото в създадения от тях хаос най-лесно се ловят шарани. И пътят към нормалността преминава през тяхното елиминиране от управлението. Завинаги!
Елена Гунчева