Интригите на колежката за малко не ме оставиха на улицата. Така започва моя разказ. Постъпих на нова работа. Зарадвах се, защото беше това, което исках. Парите бяха добри, а работата беше именно това, за което бях мечтала. Но може би отворих шампанското твърде рано. Още на първия ден разбрах, че ще си имам сериозна съперница, седяща до мен. Колежката се казваше Мила и определено не се харесахме още в началото. Когато се запознах с нея, тя ми протегна хладно ръка и ми каза директно: “Няма да ти бъде лесно тук”. Аз вдигнах рамене и само измърморих: “Ще видим”. Запознах се с екипа – сториха ми се свестни хора. Игнорирах надутата дама до мен и се съсредоточих върху задачките, които се очакваха от мен. Когато стана време за обяд, колегите ме подканиха да се включа, а колежката подметна, че тя няма нужда от моята компания. Понеже това отношение ме обиди, аз трябваше да й кажа, че не ме интересува, но понеже бях нова, реших да си замълча и да кажа, че ще хапвам на друго място.
Изчаках ги да излязат и след това се измъкнах и аз. Намерих приятно заведение на 5 мин от работата. Но когато влязох, установих, че моите колеги са седнали точно там. Късно ги видях, те ми помахаха и аз седнах при тях. Съседката ми нищо не каза, само подметна, че най-вероятно съм ги проследила. Когато се върнахме в работата, тя ми каза така: “Слушай, новичката, ако мислиш да ми разваляш отношенията с другите, просто не си познала”. Аз й казах, че съм свободен човек и имам право да ям навсякъде. освен това съм открила заведението случайно и не съм искала да преча. А тя само поклати глава и промърмори, че тепърва ядовете с мен ще са налице. Завиждаше ми за всичко. Така измина един месец. Месец на нови интриги, клепания и доноси към шефовете. От лицето до мен – Мила. Тя определено не беше никак мила, въпреки името, което носеше. Винаги успяваше да ме злепостави пред шефа, но за радост аз си вършех добре работата и той нищо не казваше.
Един ден се оказа, че е направена голяма грешка в едно от изчисленията. Бяхме лишили голяма фирма от доста пари. Скандалът беше страшен. Не спах цяла нощ, защото откриха, че грешката идва от моя лаптоп. Бях сигурна, че съм сметнала нещата вярно! На другия ден шефът каза, че се налага да се разделят с мен! Бях супер бясна, а когато видях усмивката на Мила, тотално превъртях. Казах й, че е глупачка и че с това отношение няма да постигне нещо. А тя ми се изсмя и ми каза, че не ставам за нищо. Бях освободена, обидена и огорчена.
На другия ден се записах на борсата. Исках малко да се успокоя и да премисля. Точно в този момент ми се обади шефът, който ме уволни. Каза, че искал спешна среща с мен. Чудех се дали да не му откажа, но той каза, че е наложително да се видим. Влязох плахо в кабинета, а там беше Мила. Видях, че беше плакала. Не смееше да ме погледне в очите. Тогава разбрах цялата истина. Когато съм била в обедна почивка, Мила е влязла в компютъра ми, докато съм била логната и нарочно е направила грешка. Само че не се е сетила, че има камери и в това време са я видели. Шефът я уволни безмилостно, а мен ме направи главен мениджър и ми вдигна заплатата. Повече не видях Мила. Не искам да я виждам. Сигурно е отишла някъде другаде да клепа и прави интриги. Да е жива и здрава, аз карам напред и нагоре!