Най-после, по законен, изборен начин оставката на Борисовото правителство е факт!
Верен на себе си и нивото си, ден преди откриването на новото НС, той изсъска с хашлашкия си речник :
“Затова сега ще им вкарам компроматите – чекмеджета, пачки, в… задния двор. Щели да правят комисия. Кой ще ме разследва?”
Да не забравяме, че още по-преди им го вкарваше с 200 и с някои други неща в простите глави, едновременно, раздавайки сочни епитети за най-/с/видните си кадри.
Озлобен и безпомощен, той не пропусна да стрелне отровата си, както и да унижи българите с предварително обреченото предложение Караянчева отново да заеме място като нов-стар Председател на НС. Отмъсти ни и за пореден път се подигра с депутатката, носеща прозвището „ПКП”, нещо, което и той дълбоко в себе си отдавна бе прозрял, но не му пукаше, кой заема този пост. За него Парламентът беше една неприятна, досадна подробност, която подминаваше показно и презрително, погазвайки норми и закони.
Уведоми ни още, че ще номинира Даниел Митов за Министър председател на нероденото бъдещо правителство, излъчено от подопечната му партия, с пълното съзнание, че го очаква „спонтанен аборт”. Същият този Даниел Митов, който обиколи всички възможни десни партии, докато акостира закъснял, в един ГЕРБ пред плавно потъване. Прежали се Борисов, с мъка и от немай-къде. Общопризнато „Простонародният” даде път на Изучения. Едва ли без чужда намеса… Генезисът им, обаче, един и същ – Народната милиция на НРБ, при единия пряко, при другия опосредствано…
Отмъщението не спря дотук. От трибуната днес с комсомолски плам застана познатата ни калинколожка Десислава Атанасова, която патетично заяви:
„Време е шоуто да приключи! На политическата сцена няма скечове. Рядко са аплодисментите. Политиката изисква смелост и решителност, а днес това е да си подадем ръка и да възстановим диалога между нас”.
И като заговори мъдро и поучително, че чак ни успа – от големите успехи, през предизвикателствата на днешното време, та до стоящите занапред задачи. Все неща, които за тези десет блажени години на управление трябваше отдавна да са свършени.
Великият „Генерал на нашите бъднини” беше разжалван! И за да бъде оценен и опростен, ни изпрати за наказание леката си кавалерия и безгръбначните евроатлантически подлоги, обработени по натовски – с мерак!
Дългоочакваният хоризонт, за съжаление, все още е мрачен и неясен, без ратифицирани инструкции от едно посолство … и обвит с мистерии, но не на българските гласове.
Нели Маринова
15.04.21