Съдът критикува БНБ, че е пропуснала проблемите на КТБ, както и парламента за извънредното законодателство за банковата несъстоятелност.
Почти 7 години след затварянето на фалиралата впоследствие Корпоративна търговска банка (КТБ) Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни 7 от множеството разпоредби, които парламентът постфактум създаде в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), за да уреди различните казуси, възникнали с обявената в несъстоятелност банка.
С два от отменените в четвъртък днес текстове на практика се придава обратна сила на всички изменения за банковата несъстоятелност от 2015 г. и 2018 г. и с отпадането им целият пакет от промени, направен през тези две години, няма да важи за казуса “КТБ”, обяснява “Лекс”.
Kонституционните съдии са единодушни, че това е извънредно законодателство, създадено само за една банка и несъвместимо с основни правни принципи. Докладчик по делото е Красимир Влахов.
Президентът наложи вето на пакета промени от 2018 г. на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, но след преодоляването му Румен Радев не сезира Конституционния съд. Така поправките бяха атакувани пред КС от Висшия адвокатски съвет. КС възприема почти всички аргументи на адвокатурата.
За един от законовите текстове КС пише, че е неясен до степен на неразбираемост.
За противоконституционни са обявени и разпоредбите, с които бяха въведени нови искове “за връщане на имущество в масата на несъстоятелността”. Те могат да се отнасят за всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и за имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния.
С друга от отмените разпоредби бяха въведени нови основания за недействителност на сделки, при които вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, “ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане”. И КС казва, че и за нея са валидни изводите за засягане на неограничен кръг лица.
След публикуването на решението в “Държавен вестник” и влизането му в сила ще бъдат възобновени десетки дела, които чакаха произнасянето на конституционните съдии.
Голяма част от решението си КС посвещава на обратното действие, което беше придадено на промените в ЗБН, като в един от случаите – 3 години след приключване на правоотношенията, които се преуреждат. “В съвременните правни системи принципът, че законовите норми действат занапред, е важна гаранция за предвидимост на правния ред и елемент от правната сигурност”, пише КС. Съдиите определят като конституционно нетърпимо законът да предвиди с обратно действие неблагоприятни правни последици за тези, чието поведение е било съобразено с действащата нормативна уредба.
Съдиите изрично заявяват, че всички изменения са направени заради една банка – КТБ и това е недопустимо.
“Тъкмо защото оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те въздействат върху точно определени частноправни отношения (която цел е представена от законодателния орган като значим обществен интерес), при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки едната страна във вреда на другата. Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава”, завяват конституционните съдии.
В решението се подчертава, че тъй като стабилността на банковата система е от решаващо значение за икономиката, държавата и обществото, на БНБ са вменени задължения за “осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал”. Освен това БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки. Като в решението се цитират доклади на самата БНБ и на международните одитори за КТБ.
“В случая с КТБ (…) опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото ѝ управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор”, пише КС.
И продължава: “В този смисъл приемането от държавата в лицето на законодателния орган на оспорената законова уредба, нарушаваща по конституционно нетърпим начин основни правни принципи и законно придобити права, е предизвикано и от пасивното поведение на самата държава при упражняване на надзорните ѝ функции за поддържане стабилността на банковата система.”