И доволните, и недоволните формации от миналия вот предлагат още от същото, но резултатът е непредвидим
Ако мачът на 4 април ви се е струвал слаб сам по себе си, имате пълно право в следващия един месец да не се интересувате от политика. Партиите и коалициите се устремиха към преиграването с почти същите отбори, а малкото промени се изчерпват с размествания между играчите или на резервната скамейка. Добре е да гласувате на 11 юли, разбира се, защото резултатът е непредвидим – но без илюзии за качествено дерби.
Формациите в настоящата кампания се делят на два вида. Такива, които са доволни от априлския резултат и усещат вятър в платната. И такива, които не са доволни и виждат насрещни фарове в тунел. Но и двата типа подредиха листите така, сякаш от имената на кандидат-депутатите нищо не зависи. Инерция, външни фактори, случайност – на такива обстоятелства разчитат.
От първия тип са ГЕРБ, БСП и Патриотите,
изпаднали в долната дивизия
Формацията на Бойко Борисов хвърли много усилия да демонстрира промяна, но тя остана заключена във видеата, разпространявани в социалните мрежи. На тях Борисов препитваше младежи виждат ли една нова България, а те вдъхновено декламираха, че не само я виждат, ами пред тях стои единственият и неповторим български лидер. Беседите понякога протичаха чрез наредени в кръг или елипса участници, за да начертае Борисов плавна приемственост. От този комсомол нищо хубаво не може да се очаква, но по-интересното е, че той влезе едва на задните места в листите – дори нескопосаната промяна се оказа фалшива. Но пък следва да се признае – някои ценни кадри бяха изстреляни нагоре. Като варненската студентка Славена Точева, която, макар и световно неизвестна, на 4 април спечели преференции за два мандата. В краткия парламент тя не се отличи с нищо. Но явно разполага с неоспорими качества, защото прескочи от задните места във варненската листа на достолепното шесто място. Влогърът от Ивайловград Живко Спасов-Кибритя допълва пром
яната, плюс футболната звезда Бончо Генчев, каращ вече третата си младост.
Всичко останало при ГЕРБ си е по местата. Борисов води две листи, които няма значение кои са, Цвета Караянчева – в Кърджали, Делян Добрев е първи в Хасково. Партийният топмладеж си остава Георг Георгиев… Казано сериозно, ГЕРБ
провидя „промяната” типично по милиционерски –
„Абе, единия път като не взехме достатъчно гласове, другия път ще вземем, няма как!…”.
Вторият голям губещ – БСП, по същество стори абсолютно същото. Спрямо 4 април „новите” лица в листите са двама-трима коалиционни партньори като Георги Кадиев, плюс спуснати от „Позитано” 20 свидни рожби на партията и на Корнелия Нинова (като парашутирания водач в Добрич Димитър Данчев, например). Голямата „промяна” при БСП е хоризонтално разместване – Александър Симов бе пратен от Смолян във Враца, Петя Михалевска – от Кърджали в Смолян, Велизар Енчев смени Хасково с Кърджали, самата Нинова изостави Пловдив за сметка на Варна. Всичко това показва не просто идейна, кадрова и цялостна политическа нищета, но и за пореден път онагледява огромната злина, която всички партии стоварват на избирателите –
парашутирането на кандидати
Показателен в това отношение е Симов, който в кратката си (все още) политическа кариера е бил кандидат-депутат последователно от Кърджали, Смолян и Враца. Не иде реч, че следва да бъдат издигани само местни хора, а за това, че е по-добре местните да са водачи – избирателите ги познават, контактуват с тях, получава се истинско представителство. А парашутистите спокойно могат да бъдат слагани назад – ако наистина са качествени и спечелят доверие, преференцията ще ги изстреля нагоре. Но това е положението.
Отделно от всичко това БСП за пореден път се и изпокара за листите. Окопите срещу Нинова се увеличиха. С две думи, партията копае още повече дъното, но отдавна е загубила менталните, нравствени и чисто физически качества, с които да усети процеса.
Най-интересната новина може би родиха Патриотите, които никой никога не знае колко точно обединени или разединени са. Настоящите им лидери Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, заедно с пришилия се Веселин Марешки, отказаха да участват в листите. Официално – за да дадат път на младите и покажат пример за лична безкористност. Неофициално обаче изглежда, че по отношение на тези партии мачът е свирен – няма да участват в следващото управление; лидерите тарикатски се оттеглят под аплодисменти за саможертвата. Важното в тази история е, че ако наистина има задкулисие, което нарежда следващата власт и изключва националистите, пада огромната дилема
може ли те да бъдат отново патерица на ГЕРБ
Задокеанските ветрове носят усещането, че нито патерица ще има, нито кой да се подпира на нея – цялата предишна власт ще бъде изметена.
При доволните от 4 април формации – „Има такъв народ” (ИТН), „Демократична България” (ДБ) и „Изправи се! Мутри вън!”, скуката трудно може да бъде по-голяма. Дори отказът на Слави Трифонов да се кандидатира не може да предизвика вълнение заради отсъстващо му по принцип от реалния живот поведение. Предвид политическите порядки не са изненадващи и други случки – нито че Николай Радулов от ИТН води листа в София, макар да се отказа от депутатския мандат след 4 април; нито че при ДБ Стефан Тафров смени Пазарджик с Русе, а Антоанета Цонева го замести в града край Марица. За „Изправи се! Мутри вън!” е важно, разбира се, че въобще оцеляха като единна формация.
ДПС, което си е съвсем самостоятелен вид партия, също прожектира вече виждан филм. Лидерът Мустафа Карадайъ е кандидат от Кърджали и Шумен, Йордан Цонев води листа, с избираемо място на завет е и Хамид Хамид, близък до Делян Пеевски… Ако въобще има персонална интрига на вота, тя е ще спечели ли мандат наказаният по закона „Магнитски” дубайски изгнаник Васил Божков. Както и половин или един процент ще събере Жан Виденов.
Цялата кадрова нищета се вписва логично в по-общата нерадостна политическа картина. След като не друго, а външно въздействие като „Магнитски” пренарежда държавата, то и имената на депутатите нямат значение. Само външният вятър носи промени или затвърждава статукво.