Набирането на спестители вече не е във фокуса на банките. Кредитните институции са пълни с пари, от което търпят загуби заради отрицателните лихви, с които ги наказва БНБ за свръхрезервите.
Затова и някои банки вече директно отказват откриването на срочни депозити и пренасочват вложенията в разплащателни сметки. Други поставят толкова високи такси за откриване на сметки и теглене на средства дори на падеж, че държането на пари по банкови влогове при нулеви лихви става абсолютно неизгодно.
Хората трябва да помислят за алтернатива на спестяванията си, защото в средносрочен план ситуацията с нулевите и дори отрицателни лихви няма да се промени, съветват експертите. Една такава алтернатива е инвестирането във взаимни фондове.
При добре представящите се взаимни фондове доходността варира между 3% и 5%
Какво е взаимен фонд?
Взаимни фондове се наричат обединенията на капиталите на различни инвеститори (физически и юридически лица). Капиталът е разделен на дялове и всеки инвеститор закупува съответен брой дялове. Няма задължителен срок на инвестицията, но минималният е 2-3 години. Във всеки един момент инвеститорът може да закупи нови дялове, да продаде всичките или част от тях. Доходността зависи от профила на фонда – дали е рисков или консервативен, в кой регион са инвестициите, какви са активите – дългови книжа, облигации, акции.
Схемата обаче има и минуси – печалбата не е гарантирана. Стойността на дяловете може да се понижи, т.е. съществува риск инвеститорите да не възстановят пълния размер на вложенията си. Освен това за разлика от депозитите и банковите сметки, парите, инвестирани във взаимни фондове, не са 100% защитени за суми до 196 000 лв. Фондът за компенсиране на инвеститорите изплаща 90% от вземането, но не повече от 40 000 лв.
Инвеститорите във взаимен фонд дължат такса за управление, както и такси за вход и изход. Проверка на сайта “Моите пари” показва, че таксите за управление варират от 1% до 3% от средногодишната нетна стойност на активите на фонда. За българските фондове таксите за вход и изход са в диапазона 0.1% – 0.5% от цената на 1 дял. При чуждестранните фондове са по-високи – 2% до 5%. Има и фондове, които не събират такси за вход, за да насърчават вложителите да вложат парите си за кратки периоди. Въпросът е доколко спестителите са готови да поемат по-голям риск пред това да държат на загуба, но защитени пари, по сметки в банките.