Борисов бълнува. Бълнува за милиарди километри магистрала и за това, че нямал неизпълнени обещания.
Бълнува за манипулатори на машини (след като точно ние от Демократична България, още докато той беше на власт, няколко пъти настоявахме за независим одит на машините за гласуване. И продължаваме да настояваме.
Бълнува за репресии срещу ГЕРБ – валели били от цялата страна сигнали, от полицията предупреждавали хората му да не агитират за ГЕРБ. Предупрежденията, доколкото разбираме от медиите, са били срещу купуване на гласове, но грешката на Борисов не е изненадваща – те в ГЕРБ явно така я разбират агитацията – като финансова трансакция.
В бълнуванията си дори сравнява служебни министри с… Тодор Живков.
Бълнува за провалена от други ваксинация – и то след като неговото управление направи всичко възможно да провали справянето с ковид кризата като цяло.
Бълнува за омраза, нарича всеки, насочен към работата му критичен поглед омраза. Нарича омраза желанието на хората да го свалят завинаги от политическата сцена.
Не, г-н Борисов, няма омраза. Има омерзение. Хората просто вече искат управлението на държавата да е в ръцете на някой, който ще постави интересите на България пред собствените си, бюджета на България – пред съдържанието на нощното си шкафче, възможностите на България – пред възможностите за кражба. Това е. Просто е. Първо България, г-н Борисов. А Вие не сте България.
Ивайло Мирчев