Въпреки съпротивата на граждани и екосдружения Столичната община даде финален тласък на мегапроекта за 300 млн. лв.
Столичната община почти ежедневно взима спорни и направо съмнителни решения, с които се конфронтира с жителите си – например за начина, по който се харчат публичните финанси на София, по въпроса за чистотата на въздуха, за управлението на минералните води и т.н. Без съмнение обаче, едно от най-дискусионните от тези решения наскоро получи силен тласък и е на път да стигне до развръзката си. Преди дни ръководството на общинската фирма „Топлофикация София“ избра победителя в обществената поръчка за изграждане на завода, който ще използва боклука като гориво за производство на топлинна и електрическа енергия. Конкурсът за изграждане на инсинератор за изгаряне на RDF (твърди) отпадъци на територията на ТЕЦ-София бе спечелен от консорциум между българска, турска и три китайски компании. Но нито една от страните, от които идват компаниите, не се слави с високи стандарти в областта на екологията.
Основен играч в консорциума е българската фирма “Микс – Констръкшън“ ООД с управител Стамен Иванов. Справка в Търговския регистър показва, че собственици на дружеството са той и Пламен Христов. Компанията е изградила логистичния център на “Либхер” в село Бенковски, на „Шенкер“ в Божурище, на “Метро Кеш и Кери” в Божурище, магазините “Билла” и “Практикер” в столицата, базата на JYSK в Божурище и т.н. Останалите участници в обединението са турската фирма “Осал Енержи Иншаат Чевре Текноложилери Санаий ве Тирджарет”, както и китайските “Донгфанг електрик”, “Евърбрайт” и “Чайна ГДЕ Енженеринг”.
Цената, с която консорциумът спечели поръчката за строителството на завода, е 291.4 милиона лева без ДДС. Сумата е съвсем малко по-малка от пределната стойност, която възложителят обяви през януари, че е готов да плати за бъдещия инсинератор – 292.2 млн. лева без ДДС. От тях 77 млн. са безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие чрез ОП „Околна среда”, 67 млн. са нисколихвен заем от Европейската инвестиционна банка и 10 млн. са собствен принос на Столичната община. Въвеждането в експлоатацията на новия мегапроект трябва да се случи най-късно до 31 декември 2023 г.
Въпросът правилно ли е да се гори боклук на 3 километра от центъра на София
чертае може би най-дълбоката разделителна линия между администрацията и гражданите. Още повече че въпросителните по тази тема продължават да висят във въздуха, въпреки че властта в София – ГЕРБ и присъдружните му партии – СДС, ВМРО и „Атака“, методично и упорито работят този строеж да се случи.
Основното е как заводът ще се отрази на здравето на хората. Кметът Фандъкова и съпартийците й твърдят, че неговата поява няма да повлияе отрицателно на и без това критичната ситуация с качеството на въздуха в столицата. Обаче институции, които не са подчинени на Фандъкова, съвсем не са убедени в това. Именно затова е странно и съмнително, че градската управа упорито пречи всички поставени въпроси първо да бъдат изяснени и едва след това евентуално да се пристъпи към действия. През м.г. Върховният административен съд задължи Административен съд-София град да разгледа отново жалбата на екологичното сдружение “За Земята”, свързана с реализацията на завода за изгаряне на отпадъци. ВАС указа това да бъде направено от друг състав, а не от този, който преди време отхвърли жалбата на „За Земята“. В мотивите си висшият съд в държавата посочи, че при втория опит АССГ следва да разгледа по-сериозно проблема с оценката за въздействието върху околната среда и че “следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство”. “Избраната площадка за реализация на инвестиционното предложение (RDF-инсталацията) се намира в район „Сердика“, но по делото са налице достатъчно данни за вероятно неблагоприятно въздействие от реализацията върху съседните райони и съответно – за потенциална опасност за засягане на околната среда на териториите на тези райони”, пишеше в решението за връщане на делото на АССГ.
ВАС обърна внимание и върху това, че
Столичната община не е провела необходимите обществени обсъждания с всички хора,
които се очаква да бъдат преки потърпевши от работата на инсталацията за изгаряне на RDF отпадъци. Според „За земята“ емисиите на въглероден окис и азотни оксиди ще се разпространяват не само върху територията на „Сердика“, но и върху жилищни и обществени сгради в районите „Нови Искър“, „Надежда“, „Подуяне“ и „Кремиковци“, припомня върховният съд.
Въпреки насоките на съдебното решение кметът Фандъкова и подчинените й не си взеха бележка и не направиха необходимото да запознаят столичани с ефекта от плановете да горят боклук в ТЕЦ-София. Вместо това те предпочетоха да форсират процедурата за избор на изпълнител. Нещо повече: те дори попречиха на жителите на града да се информират по-добре по темата. Както “Сега” своевременно писа, през 2020 г. управляващите в София блокираха искането на опозицията в лицето на “Демократична България” и на Борис Бонев от “Спаси София” въпросът със строежа на инсталация за горене на отпадъци да бъде подложен на местен референдум, който веднъж завинаги да изясни дали софиянци подкрепят идеята, или са против. Основният аргумент на ГЕРБ и подкрепящите го партии срещу провеждането на подобно допитване бе, че темата е строго професионална и че гражданите на София няма да допринесат с нищо, ако се изкажат по нея.
Неясен остава и въпросът откъде София ще намери толкова много боклук,
колкото е необходим за ефективната работа на инсинератора. От заданието се разбра, че бъдещият завод ще изгаря около 180 000 тона RDF отпадъци годишно. В същото време обаче проверка на “Медиапул” през м.г. показа, че за същия период от време София произвежда само около 1/3 от нужния й материал, който за момента се гори в циментов завод и в два теца, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Затова стават все по-обосновани опасенията, че за да осигури необходимото количество боклук за новата мощност, Столичната община се готви да сключва договори с други общини или да го внася от чужбина. Обяснението на чиновниците обаче е, че действащият от 2015 г. софийски завод за събиране на отпадъци край село Яна произвежда толкова RDF, колкото му поръчат двете централи и циментовият комбинат.
Подозренията, че този проект ще е финансова катастрофа за София, се засилват още повече, след като човек си припомни, че повече от две години Фандъкова отказва да изпълни решение на вече споменатия ВАС. То задължава Столичната община да разсекрети и предостави на обществеността пълната информация по частта „Разходи и ползи” на проекта за новия завод. Обяснението на “Московска” 33 е, че в раздела има данни, които представляват търговска тайна. Въпреки че съдът много ясно постанови, че специално по това дело никой не би трябвало да се позовава на нея. “Общественият интерес от разкриването на информацията, какъвто в случая безспорно е налице, се ползва с приоритет пред частните интереси на засегнатите от разкриването й частни субекти”, се казваше в мотивите към постановеното решение.
Безмерният инат на Столичната община да построи инсталацията за горене на боклук доказва и още нещо: София се проваля почти напълно в разделното им събиране и оползотворяване и залага на допотопното горене. “За съжаление, общината не поема отговорност за осъвременяване на подхода към отпадъците и е оставила съществуващата система за сметоизвозване на самотек. За сравнение — община като Габрово реализира проект след проект за разделно събиране и оползотворяване, с амбицията скоро да въведе индивидуално сметосъбиране и в жилищните кооперации”, заяви преди дни Десислава Стоянова, активист на споменатото вече няколко пъти екосдружение „За Земята”, на последното засега заседание на парламентарната комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ през последните 5 години, известна като комисията “Манолова”.