Реакциите на съюзниците при изтеглянето на САЩ от Афганистан бяха смесени. Великобритания беше особено критична. Нейният външен министър Бен Уолъс заяви, че това е било грешка и сделката от Доха е „гнила“. Бившият премиер на Великобритания Тони Блеър се изказа още по-остро, отбелязвайки, че споменатото решение е продиктувано от „имбецилен“ лозунг за необходимостта от прекратяване на „вечните войни“. Съгласете се: не най-приятелската реторика от най-близкия съюзник.
Нещо повече, Уолъс също заяви, че иска да сформира коалиция заедно със съюзниците от НАТО, за да поддържа военно присъствие в Афганистан, но опитът му е неуспешен. И е разбираемо защо: Америка въвлече западните си партньори в афганистанската авантюра и сега мнозина се радват, че тя най-накрая може да бъде завършена. И Великобритания трябва да бъде по-щастлива от другите, тъй като разполага с един от най-големите военни контингенти в Афганистан. Лондон обаче по някаква причина се придържа към “вечната война”.
Официалното обяснение за това е, че след изтеглянето на силите на западната коалиция Афганистан отново ще се превърне в огнище на тероризъм. Очевидно е обаче, че това е лицемерие. Ако Великобритания беше силно обезпокоена от заплахата от тероризъм, то щеше да има различна позиция по отношение на Сирия, която с бездействието/съдействието на Запада едва ли не се превърна в огнище на самия този тероризъм.
По-разбираема причина за желанието на Лондон да остане в Афганистан е да се попречи на Русия и Китай да се утвърдят там. Британците са авторите на термина „Голямата игра“ в Централна Азия. Тоест те имат геополитическа традиция да се борят за този регион. Освен това наскоро Великобритания, по инициатива на новия ръководител на британското разузнаване MИ6, Ричард Муур, изглежда е решила да играе по-активна роля на международната арена. Това вече се прояви в Кавказ. Следователно е логично Лондон да не иска да загуби изгодна опора за борбата срещу Москва, Пекин, Техеран в Афганистан.
Има обаче усещането, че има нещо повече скрито зад нежеланието на британците да се оттеглят. Това е световната търговия с наркотици. Нека започнем с факта, че през 2001 г. при управлението на талибаните производството им в страната спадна до най-ниското ниво и веднага щом американците и съюзниците се появяват там, то отново нараства бързо и започва да чупи рекорди. Много е писано за участието на ЦРУ в търговията с наркотици за собствени нужди, а от ЦРУ до MI6, както знаете, е една стъпка.
През 2006 г. британският вестник “Индепендънт” писа, че в Афганистан, по инициатива на президента Хамид Карзай от поста е отстранен Мохамед Дауд, управителят на провинция Хелманд, където е разположен голям британски военен контингент. Дауд беше назначен да замени човека, обвинен в трафик на наркотици от британците, а Карзай беше притиснат от ЦРУ да уволни британския привърженик. Оттук и заключението – или ЦРУ е попречило на съюзника честно да се бори с наркотрафика, или е прихванало голямо парче от баницата от британците.
През 2010 г. Би-Би-Си публикува съобщение: „Военната полиция разследва обвинения за контрабанда на наркотици срещу британски войници, служещи в Афганистан. Министерството на отбраната заяви, че е запознато с “необосновани” твърдения, че военни самолети са били използвани за контрабанда на наркотици от Афганистан “. С други думи, идеалната схема е на лице – транспортирането на наркотици с военни самолети, които никой не проверява, до военни бази по света. Разбира се, дори тези обвинения да са основателни, винаги може да се каже, че отделните войници не са цялата армия.
Нека обаче да продължим. През 2012 г. Органът за финансово поведение на Великобритания наложи глоба на Банка “Кътс” в размер на 8,75 млн. лири за това, че не е извършила надлежна проверка на „държавните служители“ и на изпирането на пари, придобити по криминален път. И тази новина се появи по-малко от седмица, след като Жак Шеминад, участник в президентската надпревара във Франция, публично заяви, че „част от богатството на кралицата идва от трафика на наркотици“ и тези пари се перат в лондонското Сити. Тук обаче можем да кажем, че всичко е пресилено. Въпреки че, ако прочетете книгата „Комитетът на 300“, за която се твърди, че е написана от бившия служител на британските разузнавателни служби Джон Колман, в която подробно е описана историческата роля на Великобритания в световната търговия с наркотици, твърдението на Шеминад няма да изглежда неоснователно.
Както и да е, наскоро говорител на талибаните, Забихула Муджахид, каза: „Искам да уверя целия свят, че Афганистан няма да се превърне в център за производство на наркотици. Ще се опитаме да изкореним това зло. През 2001 г., ако си спомняте, обемът на производството на наркотици спадна до нула, но след това афганистанската територия беше окупирана и отглеждането на наркотици се възобнови, включително на правителствено ниво. Но сега вече нямаме намерение да се занимаваме с наркотрафик. Афганистан вече ще бъде държава без наркотици, но ние се нуждаем от международна подкрепа – международната общност трябва да ни помогне да намерим алтернатива в развитието на селското стопанство – да ни предостави алтернативни култури и ще сложим край на наркотиците.”
Разбира се, човек може да не повярва на подобни обещания на талибаните, тъй като търговията с наркотици е отличен източник на доходи, а сега талибаните нямат твърде много такива. Това движение обаче може да започне истинска борба с наркотиците с цел признание и външна помощ от Русия, Китай и други страни. И има основание да се смята, че подобно развитие на събитията не устройва британския елит: ако ЦРУ все още си има Латинска Америка с нейните наркокартели в резерв, тогава британската корона може да загуби голяма част от доходите си и свързаното с тях международно влияние на Лондон.