Ценови шок – през последните седмици на август и първите септемврийски дни растат цените на храни, услуги, горива, с изпреварващ темп спрямо повишението на работната заплата. Това показва експресно проучване на КНСБ за динамиката на цените на основните стоки, направено в периода 26 август – 1 септември 2021.
От началото на година природният газ е поскъпнал със 158% и очакванията са цената на синьото гориво да продължи да расте. От 1 юли бяха вдигнати цените на тока с 4.4% и на парното с 16.1%. Храната също поскъпна, като най-драстично е увеличението на олиото с 43 на сто за година, на краставиците с близо 36% и на прасковите – с над 24%. До края на годината килограм хляб ще струва 2 лв. Повишението на горивата е с над една четвърт, показва проучването на синдиката на 32 хранителни и нехранителни стоки.
Всичкоа това се случва, след като близо 17 месеца от началото на извънредното положение (13 март 2020 г.) се наблюдаваше задържане на общия индекс на потребителските цени. Основно това се дължеше на свитото потребление и по-високата безработица, намаление и задържане на ниски нива на международни котировки на петрола и природния газ, а оттам и на вътрешните цени на бензина и горивата.
Рекордна инфлация за последните 10 години
Трендът се обърна в средата на 2021 г., а основните фактори за растежа на цените е драстичният скок на цените на петрола и на природния газ на международните борси. Тази тенденция се наблюдава и в останалите европейски страни. Годишната инфлация в Еврозоната се очаква за август 2021 г. да бъде 3% спрямо 2.2% към юли, показват предварителните данни на Евростат. Това е рекордна инфлация за последните близо 10 години. Основната причина за високата инфлация са енергийните продукти, които за година поскъпват с 15.4%. В значително по-умерени граници е повишението на цените на храните, алкохола и цигарите с 2%, и на услугите с 1.1%.
Прогнозните данни на Евростат за август показват, че инфлацията се завръща в развитите икономики. С изключение на Финландия, Португалия, Малта и Гърция в останалите държави прогнозната инфлация за миналия месец нахвърля приетата за здравословна инфлация от 2%.
Икономическите анализатори обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките по света и на вътрешното търсене и базовите ефекти от ниските цени през 2020 г.
България не прави изключение, още повече че сме отворена икономика, която по-лесно внася инфлацията отвън и трудно може да противодейства.
Рекордно поскъпване на газта
От началото на годината средните цени на природния газ и суровия петрол ускорено нарастват на международните борси.
Увеличената цена на природния газ у нас отразява тенденцията за продължаващо нарастване на цените на синьото гориво на международните газови пазари. От началото на година повишението на природния газ е със 158%. Очакванията са цената да продължи да се покачва до края на годината.
Рекордните стойности на природния газ доведоха и до по-високи цени на енергоносителите.
Увеличението на цените им доведе до движение нагоре на общия индекс на потребителските цени, който регистрира ръст от 3% на годишна база през юли.
За този ръст съществен принос, наред с енергоносителите, имат също и горивата и смазочните материали за автомобилите с 25%, групата на “Хляб и зърнени храни” ръст с 5.3%, “Животински и растителни масла и мазнини” с 24.6%.
Храната поскъпва
Тревожното е, че през последните седмици на август продължава повишението на хранителните стоки, които заемат почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре, отбелязва КНСБ.
Според браншовите организации (хлебопроизводители, млекопроизводители, животновъди) повишението на цените е неизбежно, защото нарастването на цените на енергоносителите и транспортът пряко влияе на производствените разходи.
Растат цените на стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живота. В условия на пандемия за домакинствата, особено за тези с ограничено потребление, това означава, че домакинския бюджет ще бъде насочен основно за храна, поддържане на дома и транспорт, от което следва, че ще се ограничат разходите пера за други групи. Затова усещането при тези домакинства е за по-висока инфлация и реален спад на покупателната възможност, посочват от КНСБ.
Драстичен е скока на цената на слънчогледовото олио – с 43% за една година. По-ускореното нарастване на цената на олиото започна през март 2021 г., следствие на по-слабата реколта и влиянието на международните борси, където се отчита драстичното покачване на котировките на суровото слънчогледово масло. Средната цена на слънчогледовото олио сега е 3.86 лв. за литър, при 2.70 лв. през септември 2020 г.
В област Кюстендил средната цени на слънчогледовото олио е 3.88 лв. и надхвърля средните за страна. При това в тази е област средната работна заплата е по-ниска от тази за страната с една трета (33%). Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят само 259 литра олио, или с 1.5 пъти по-малко. Най-висока стойност на средната цена на олиото е регистрирана в Бургас и Ямбол, съответно 4.45 лв. и 4.25 лв.
Растат и цените на хлебните изделия. Хляб “Добруджа” нараства с 4.2%, при това килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб “Добруджа” достига 1.72 лв., при 1.65 лв. преди година. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари.
Прогнозите на основните международни анализатори са за продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените.
Наред с това хлебопроизводителите обявиха повишаване през септември на цените на хляба с най-малко 10 стотинки, следствие от повишаване цените на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1.80 – 2 лв.
Анализът на динамиката на цените хляб и зърнени храни, показва че за периода юли 2010 – юли 2021 г. нараства с 33.4%, при това общите равнища нарастват с 19.3%. Видно е, че цената на хляба ускорено изпреварва нарастването на общите ценови нива.
Цените на някои зеленчуци също бележат значителен ръст за година. При това, нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, в предвид подготовката на домашни зимнини, които присъстват в традициите на българските домакинства. Драстично поскъпване се наблюдава при краставиците (35.8%), домати (17.7%), червен пипер (23.7%), зеле (18%), моркови (17.1%), картофи (6.2%), зрял фасул (7.4%).
Средната цена на килограм домати е 2.65 лв. при 2.25 лв. преди година. Във Варна тя достига 4.03 лв, Бургас – 3.40 лв, Кюстендил – 2.70 лв.
Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод през есента – прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в сравнение с септември 2020 г. Средната цена на килограм праскови е 3.30 лв. при 2.66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич (4.49 лв.), Бургас (4.30 лв.), Пловдив (4.10 лв.).
При останалите хранителни стоки се наблюдава леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От местните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пиле със 7.5%, сухи колбаси с 4%.
Възходящ тренд се отчита и при горивата за автомобилите. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а на дизела с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лв.
Под риск е покупателната способност на над половин милион българи
От КНСБ отчитат като тревожен фактът, че темпът на нарастване на цените на производител достига до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти.
Синдикатът допуска, че бизнесът ще има възможност да поеме тези изменения, след като през пандемичната 2020 г. при намаление на цените на природния газ и транспорта нямаше драстично намаление на цените на стоки и услуги от първа необходимост.
Причина за нарастване на инфлацията е увеличеното вътрешното потребление и платежоспособност на българското население. Средните работни заплати за страната нараснаха с 14.1% за едногодишен период, но едва 30% от наетите лица получават средна и над средната за страната (1525 лв.).
Под този ръст остават редица икономически дейности, като “Производство на облекло” (+6.6%), “Добив на неметални материали и суровини” (+2.6%), “Производство на напитки” (+6.8%). Спад на заплата се отчита при “Производство на химични продукти” с (-3.4%), “Рекламна дейност и проучване на пазари” със (-7.7%).
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен за да се запази покупателната способност на около 502 000 наети лица на минимална заплата, което е 23.4 на сто от всички българи, смята КНСБ.
Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки за ток, парно, вода.
През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период. Всички тези данни говорят за увеличаване дела на енергийната бедност, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в съчетание със скромните размери на доходите значително намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството. В тази насока са необходими дългосрочни и превантивни мерките, посочват от КНСБ.
Прогнозата на синдиката е, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттам и заплата за издръжка. Очаквания са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще достигне ръст с около 4-5% или поне 2600 лв. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв.
КНСБ ще продължи да настоява за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства минималната заплата (средногодишно със 17.5%). Това ще осигури компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства.