Меркел си отиде, а с нея и наследниците ѝ в Германия и България
Мнозина в Европа съжаляват, че Ангела Меркел си отива, но изпитват облекчение от края на меркелизма. Възникналият от името ѝ неологизъм има по-скоро отрицателно звучене. Тя потвърди пословицата, че около високите дървета растат само храсти, а наследниците ѝ, отгледани от нея, се оказаха политически джуджета, щом изпълзяха на светло от сянката ѝ. Меркелизмът, който трябваше да им служи като политически трамплин, ги изхвърля от авансцената.
Поне такава е картината в Германия след общите избори, в които консервативната десница на Меркел и баварските ѝ съюзници претърпяха историческо поражение. Интересно е да се наблюдава как 6,5 млн. избиратели се разбягаха, за да не легитимират Армин Лашет като законен наследник на Меркел начело на Германия. Два милиона от тях отидоха при социалдемократите, 1,3 млн. – при свободните демократи, 1 млн.- при зелените. Сега трите партии обмислят възможността да направят коалиция, за да приключат с 16-годишната ера на Меркел. Приемникът ѝ Лашет, който се самовеличае като пряк потомък на Карл Велики (бащата на първата обединена Европа през IX в.), се оказа толкова дребен за мегаломанията си, че закъсня да поздрави победителя на изборите Олаф Шолц. На него му бе трудно да осъзнае, че е загубил изборите, защото меркелизмът го заблуждаваше, че се е абонирал за властта.
Такова стъписване забелязахме и след падането от власт на
Бойко Борисов – най-свидното политическо чедо
от Източна Европа на Ангела Меркел. Излюпен като политик в инкубатора на баварския Християнсоциален съюз (ХСС), той бе поет на отглеждане от Мути (както галено я наричат германците), която не се стесняваше да го храни от чинията си на официалните вечери на Европейския съвет. Миналия декември френското списание “Поан” описа такава трогателна сцена: “На вечерите на Европейския съвет двамата изпълняват игра, която е станала ритуал. Ангела предлага своето парче месо на вечно гладния Бойко”. А той лапа и също не се стеснява.
Даже обяснява как е заслужил с послушание положението си на любимец: “За разлика от много други премиери, когато канцлерът говори, аз слушам. След това – изпълняваме в България правилните решения, които те предлагат”. Това е много важно откровение, защото дава отговор на възлов въпрос в Европейския съюз: Защо Германия е строга към Унгария и Полша, че не спазват върховенството на закона, а е снизходителна към България, която стана нарицателно за европейска корупция на високо равнище.
Меркелизмът в България означава преди всичко
покровителство на мутрокрацията,
която се почувства защитена от Берлин да гребе с пълни шепи от европейските фондове, без да се страхува от наказателно спиране. Гордостта на Борисов се резюмира в сентенцията “На тях им ги спират – на мен ми ги пускат”. Когато се решаваше дали България да бъде приета през 2007 г. в ЕС, Ангела Меркел бе от най-сдържаните европейски лидери и последна даде зелена светлина за ратификация на присъединителния договор. Още в началото на 2008 г. първият, който наду алармата в Европейската комисия за злоупотреби с еврофондове у нас, бе германецът Дирк Анер, тогавашен директор на Главна дирекция “Регионална политика”. След това се обадиха и други негови колеги в ЕК, поради което през ноември 2008 г. България изгуби около 200 млн. евро. Но тогава на власт бе тройната коалиция на Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, които членуваха в чуждите на Меркел политически семейства на социалистите и либералите.
Положението се промени през 2009 г., когато на власт се възкачи Бойко Борисов, определил се като християндемократ и верен следовник на Европейската народна партия, където членува и дясната коалиция на Меркел. От този момент спря назоваването в Брюксел на корумпирани лица в България, макар че държавата продължи да бъде сочена като най-корумпирана в ЕС.
Формулата “Корупция има – корумпирани няма”
осигури европейско дълголетие на Борисов, редовно захранване с еврофондове и укрепване на властта му в България. Той можеше да си позволи да прави магистрали на три пъти по-висока цена, отколкото в Норвегия. Брюксел ги сертифицираше и плащаше. В същото време чуждестранните инвеститори се разбягваха ужасени от кражбите, като вложенията им в България намаляха от 8 млрд. през 2008 г., т.е. преди идването на Борисов на власт, на 1 млрд. към края на третия му мандат. Свикнал да харчи лесни пари, любимецът на Меркел нямаше задръжки да пилее и националните фондове. Разкритията на служебното правителство за разгула с държавни пари по негово време показа, че меркелизмът е създал среда за самоограбване на България.
Дори когато възмутените граждани започнаха през лятото на 2020 г. всекидневни протести срещу корупцията на Борисов и антуража му, Меркел се престори на сляпа и глуха. В един момент те решиха да протестират и пред германското посолство в София, защото съзнаваха откъде премиерът черпи кураж да се вкопчи до последно във властта. Протестът бе наречен “Масово затваряне на очи”. Въпреки това лидерът на групата на ЕНП в Европарламента германецът Манфред Вебер от сестринската на Меркел партия ХСС се осмели да изпрати поздрави за “категоричната победа” на Борисов на изборите на 4 април 2021 г., затваряйки очи, че се е сгромолясал от власт.
Трябва ли при това положение да се учудваме, че българите са най-слаби поддръжници в Европа на Меркел и външната политика на Берлин? Най-ново проучване в 12 държави от ЕС на Европейския съвет за външна политика, наречено “Отвъд меркелизма”, ясно показва, че българите ще бъдат последните в Европа, които ще тъгуват за Меркел, като се пенсионира. За тях това е насърчение да пенсионират окончателно и Борисов. А защо не и да му осигурят скромно и защитено от Министерството на правосъдието жилище?
