Кандидат-президентът Лозан Панов, уж подкрепен от ДБ, скочи на бис на сцената срещу “своите”, този път за да обяви публично, че десницата не водела никаква борба срещу фигурата на главния прокурор Иван Гешев, а дори бягала от дебата за това.
В пространно изложение за “паяците”, както Панов вчера определи връзките между ДБ и партиите на статуквото, той отново нападна формацията, като заяви косвено за Христо Иванов:
“Няма да мълча, уважаеми „демократи“, защото моето място не е в групата на страхливците. Не чух нито едно политическа сила да постави като условие за бъдещо управление, контролът над главния прокурор. Поведението на г-н Гешев показва достатъчно ясно, че по никакъв начин не се чувства застрашен както от новите, така и от старите герои на политическата ни сцена. И как да се чувства след като лидерът на политическата сила, която най-много „дъвче“ тази тема години наред, при възможността да се сблъска с него в българския парламент – там, където има най-голям смисъл това да се случи – той просто избяга”.
Вероятно става въпрос за участието на обвинител номер 1 заседанията на правната комисия на бившия състав на НС в контекста на отнемането на Бюрото за защита от Прокуратурата в изпълнителната власт.
Ето и цялата позиция на Панов, въпреки декларираната за пореден път подкрепа за него от страна на ДБ тази сутрин след вчерашния предизборен къч:
“Драги приятели,
виждам, че на политическата сцена e пълно с „борци“ против Борисов и Пеевски. Не съм разбрал през последните седем години, че те съществуват, макар и да търсих подкрепата им навсякъде. Ако се доверите не на анимационните филмчета, които Ви прожектират по телевизора, а на натрупания опит на един председател на Върховен съд, единственият начин да бъдат преборени Борисов и Пеевски е да се направят законодателни промени, с които да се отнеме абсолютната власт на главния ни прокурор.
Замислете се само кой е виновникът да се краде безобразно през последните 12 години. Отговорът е кратък: БЕЗНАКАЗАНОСТТА. През това време съглашението на пратениците от ГЕРБ, ДПС и БСП, изключително успешно функционираше в управлението на Висшия съдебен съвет. Ще припомня само колко опита имаше през последните седем години да бъда „импийчнат“, само защото не бях един от тях. Такава беше съдбата на един от тримата големи, но за другите двама се мереше с друг аршин. Виждам, че в политиката ГЕРБ и ДПС вече официално се събраха, докато другият верен партньор – БСП, бил сега опозиция и щял да се бори с кражбите на своите досегашни партньори.
В тази връзка не чух нито веднъж настоящият ни държавен глава да е обезпокоен от това положение, освен махленските нападки помежду им с Борисов. Ако имаш дързостта да се месиш в изпълнителната власт, къде е смелостта ти да кажеш на глас какво мислиш за прикриването на кражбите на това управление, което е дело на съдебната власт. Нито една думичка и до днес, а за съжаление г-н Борисов няма възможност да се „самонакаже“. Спомням си как обикалях Европа, за да търся подкрепа, докато у нас всичко глухо мълчи. Стигнах от безпомощност до трибуната на едно от най-авторитетните издания в Германия – списание Шпигел, с надеждата, че ще дойде помощ поне отвън.
Настоящият ни държавен глава през това време „се закачаше“ първо с Цветанов, а после с Борисов, докато темата за главния ни прокурор остана за него табу. Най-накрая дойде и неговият ред прокуратурата да го посети, но до ден днешен разбирам, че грешникът е бил г-н Борисов, а не безконтролната власт на главния ни прокурор. Всъщност преди време имаше едни консултации, продължили дни наред и илюстрирани със снимки, по които от телевизора ни обясняваха, че държавният ни глава щял да инициира конституционни промени. Не разбрахме какво се случи с тях и нямаше жив журналист, който да го попита в тази кампания. И аз не успях, макар и много да исках, не защото не знаех какво се е случило с тях, а защото беше важно, НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО избирателят, да чуе това.
Иначе преди време от г-н Борисов разбрахме, че реформата в съдебната система оставала за времето след г-н Цацаров.
Реформа и до днес няма. Продължава да се краде безобразно, а г-н Цацаров, с чийто чадър пладнешки се ограбваше хазната (2012-2019), сега вече се грижи в Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да бъде „спастрено“ ограбеното.
За председателя на Върховния ни касационен съд тепърва предстои дебатът къде да го натикаме да мълчи, но аз не съм го правил и досега, затова и си избрах най-високата трибуна, за да мога да говоря и занапред. От Вас зависи, драги приятели, дали ще ми позволите да правя това, което правих досега и занапред.
Виждам, че цялата ни „демократична общност“ къса ризи, ведно с другите дето ни грабиха безнаказано толкова години, че Лозан Панов е длъжен да замълчи. Мълчаливата кампания, в която участвах, ми напомня отново за онези времена, в които на сцената нямаше други желаещи и само аз говорех, а след всяка дума, режимът се впрягаше да ме смачка, за да служа за назидание на всички.
Няма да мълча, уважаеми „демократи“, защото моето място не е в групата на страхливците. Не чух нито едно политическа сила да постави като условие за бъдещо управление, контролът над главния прокурор. Поведението на г-н Гешев показва достатъчно ясно, че по никакъв начин не се чувства застрашен както от новите, така и от старите герои на политическата ни сцена. И как да се чувства след като лидерът на политическата сила, която най-много „дъвче“ тази тема години наред, при възможността да се сблъска с него в българския парламент – там, където има най-голям смисъл това да се случи – той просто избяга.
На „демократите“, които предстои да ме нападнат, броейки думите ми в изборни гласове, ще се наложи да кажа, че „царят е гол“. На избирателите пък ще кажа, че мълчанието и задкулисните договорки, с които години наред ни мамеха, доведоха до това отвращение от политиката.
Казвам всичко това благодарение на целия опит, който натрупах по върховете на държавната власт, докато „угоените паяци“ ме хапеха здраво, противоотровата ми беше да не мълча. Само от Вас, драги приятели, зависи дали ще им позволим и през следващите пет години да се вихрят безнаказано и безкрай”.