– Докторе, ела да видиш каква красавица си купих – беше синa на съседите. Пристъпи щастлив и се намести на масата на двора. После си придърпа панера с прасковите.
– А бе, знам я – отвърнах с най-сериозния си тон.
– А, знаеш ти…
– Дето хвана трипер от нея.
– А бе, не тя бе докторе.
– И все още ми носиш направление.
– Не ми припомняй това. Разкарах я отдавна.
– Що бе? Беше толкова красива.
– А бе, красива, ама… Помниш как пищях докато пикаех?
– Е, красотата иска жертви. Ми, хаирлия да е. Да видим, какво ще прихванеш и от тази?
– Не бе, докторе. Кола си купих. С шест цилиндъра.
– А… Мене ако питаш и един ти е много.
– Е, що така говориш сега?
– Сякаш не ти знам осрания гъз. Колко пъти те лекувах и от дрисък.
– Ей, все така приказваш. Човек не може и да ти се похвали. Няма ли да дойдеш да я видиш?
– Не.
– Е, защо така?
– Познавам прекрасно красавиците ти. Едва ли сега ще е нещо различно.
Поговорихме още малко. През това време научих за всички екстри на колата. Прасковите в панера лека-полека се изпариха в небитието.
– Не че късканя, ама ще се одрискаш пак – засмях се накрая.
– Няма ли да видиш красавицата ми?
– Не.
После, неустоявайки на молбите му поех към улицата за да я видя. През цялото време ме дърпаше за ръка.
– Добре де, пусни ми ръката – изрепчих се накрая.
Беше луксозна кола от най-известните световни марки. От тия, които видиш ли ги по улицата знаеш че вътре седи голямо лайно. Уж направени за да се вози елита на нацията, а превърнати в лайнярки в нашата действителност. От тия дето идват и точат съдържимото на септичните ями. Вонята обхваща цялата махала. Не се разнася дълго след това. Неволно притискаш носа си и го държиш така до края на улицата. Отдалечаваш се, а все още мирише. Вонята е попила в самата ти душа.
– Е, какво ще кажеш?
Знаех добре колата. Беше на един от най-големите бандити в града. Но дори той не си я купи нова. Домъкнаха му я от Германия, втора употреба. Но може да е била и пета употреба. Те, красавиците са така. Първа употреба са само за богоизбраните. Прехвърлят се и преминават от ръка в ръка и всеки оставя… семенната си течност по… седалките. Гледаш, хубави седалки, а лепнат ли, лепнат. После, изведнъж, изтрезнял се взираш и тогава забелязваш петна, петна… Ако не вярвате, пробвайте. Ще го разберете и от усмивките на хората. Ще минавате горди с вашата красавица по улиците, а хората ще се усмихват ехидно. Дори бандитите карат втора употреба красавици. Тогава, каква да кара комшията ми? Гарантирам че беше с пренабити… номера.
– Е, от тази вече може и СПИН да прихванеш – изрекох и се обърнах.
– Докторе, завиждаш, мама му стара – изведнъж се развика комшийчето след мен.
Обърнах се и го погледнах. Тогава изведнъж го съжалих. Момче от материалния свят. Израснало с таблет, после лаптоп, купени с мизерните заплати на родителите му. Игрите по прашните улици не бе познало. Беше с погубена душа. Такива, каквито създадохме хиляди. И сега ще берем плодовете на нашата глупост.
– Да ти завиждам? Че аз имам сто пъти повече от теб. Може и хиляди пъти да е. Имам акъл и душа. Колата е просто средство за придвижване, моето момче – изрекох – Когато го разбереш, тогава ела да говориш с мен.
Обърнах се и тръгнах.
Момчето спря да ме поздравява. След това минаваше покрай мен с луксозната си кола и нарочно даваше газ, изпълвайки улицата с черен дим. Когато ме видеше че излизам с колата, потегляше след мен и правеше всичко възможно за да ме изпревари. После пак. Но само до края на града. До там, където има табела с наклонена червена черта. Но във Фейсбук не се отбелязвах никога, затова не можеше да разбере, къде съм ходил. Докато един ден колата му не изчезна. Не се виждаше дълго време. После се появи за да се загуби отново. Това се повтори няколко пъти, затова скоро спрях да обръщам внимание. То, без това и толкова ме интересуваше колата му. Както и луксозните возила и джиповете на хилядите нещастници по улиците, превърнали се в роби на вещите си. Хора с мизерни доходи, прегърнали колите си като средство за показване на престиж, какъвто не притежават. Работеха, работеха и влагаха в кола. Като че ли нямаше да им върши работа и всяка друга. Къщи не си купиха, а къщата не губи никога. Влагаш, влагаш и цената й расте всеки ден. Докато парите за кола са хвърлени в кесията на самия Шейтан. И в децата си забравиха да вложат. Затова те сега бягат.
Докато един ден комшийчето не цъфна на вратника. Седях на двора след изнурителен труд в градината, целият вир вода.
– Докторе, мога ли да вляза? – извика този път отдалеч.
– А бе, влизай. Кво се правиш и ти? – извиках дърпайки от цигарата.
Дойде и приседна на масата. Отново беше лято. Панерът отново беше пълен догоре с праскови.
– Лапай – изрекох и го бутнах пред него.
– Благодаря, докторе – изрече, но до панера не посегна.
Поговорихме за общи неща.
– Ще излочиш ли едно кафе? – попитах по някое време.
– Само ако ще пиеш и ти.
– Ще пия. Що да не пия?
– Да нямаш кръвно?
– Нямам. И наднормени килограми нямам. И кафе пия и ракийка, ама само вечер. Зимата жуля караконджулско. Пращя от енергия. Виж какви мускули съм отцепил. И любовницата наобикалям редовно.
– Докторе, не съм дошъл да се заяждам.
– Ти започна.
– Всъщност, дойдох за да ти се извиня, докторе – изрече, след като сръбна от студеното кафе. Така се пие кафе при мен. Сутрин една кана шварц и после само наливам, на който дойде. Аз да не съм кафеджия че цял ден кафета да варя?
– Да ми се извиниш ли? За какво?
– Аз знам че не ми завиждаш.
– Добро утро.
– Много глупости съм вършил през живота си.
– И аз.
– Поредната беше с онази кола. Но я махнах вече. Знаеш ли? 20 000 лева дадох за нея. Изгоря й компютъра. Тръшнах още няколко хиляди. После й оправих мотора. Оказа се издухан. Колкото бензин наливах, толкова и масло. Не ме питай, колко гореше? После докторе се развали климатика. И предницата оправих. Не е вярно че скъпите марки не се развалят. Развалят се и после така жулят джоба. Едвам успях да я махна. За 8 000 я дадох. Седнах и пресметнах. Загубата ми беше 25 000 лв. И за какво? За да си начеша крастата. Да кажат че карам еди каква си кола. Знаеш ли? Даваме си парите за глупости. Те заминават към онези, които ни предлагат скъпи играчки. Живеем за едната гъзария. А с тези пари можеше да си купя апартамент. За първоначална вноска. После щях да изплащам. Колко му е? Срещнах много хубаво момиче. Ама го срещнах след като продадох красавицата. Не докато се фуках из улиците. Сега можеше да се оженим и да си имаме къща. Как да го доведа при нашите? Знаеш в две стаи живеем.
– Искаш ли да ти капна малко винце?
– Е, нали не пиеше през деня?
– Нали нямаше да се заяждаш?
– Ха-ха-ха… Добре.
Наляхме си по чашка. После неусетно вечерта се спусна, затова и скрупулите отпаднаха. Продължихме до полунощ. Дълго се шегувахме с урока, който моят млад приятел беше получил от Шейтана. Така е. Шейтана иска да ви прецака. Не ви обича. Иска само да ви вземе парите. Затова вече поставя и ютия и дъска за гладене дори в колите. Прави го с лъскави неща. За да лапнете. Колата е просто средство за придвижване. Разберете го. Къщата е важна. И скромното момиче, с което ще я създадете.
А красавиците ли?
Ми, ако искате трипер!
Ефраимов
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ