<<<Срещата на ШОС обозначи курс за формиране на Велика Евразия>>>
Масовият ръст на кандидатурите в ШОС, който прави последната среща на върха повратна точка в историята на организацията, е пряко следствие от осъзнаването, че световният ред, основан на принципа на господство и подчинение, е неприемлив. Това е от обективна гледна точка. От субективна гледна точка е очевидно, че такова съзнание е съществувало и преди; просто нямаше алтернатива, с появата на която, под формата на руско-китайската ос на ШОС, процесите на ерозия на света Pax Americana започнаха с ускорени темпове.
Изминалата среща на върха на ШОС, в допълнение към срещата между лидерите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин, беше запомнена, на първо място, с цяла поредица от двустранни преговори, което ясно показа, че през Ковид годините на дистанционния формат има много въпроси, които изискват директна комуникация и обсъждане на ниво висши служители. Очи в очи.
На второ място, след като прие Иран в редиците си, стартира процедурата за приемане на Беларус и утвърди статута на “наблюдател” на редица други страни, ШОС направи опит да увеличи още повече границите на своето влияние. Както генералният секретар на организацията Джан Мин каза в речта си:
„Държавите-членки трябва да насърчават разширяването на организацията“.
Тази тенденция беше отразена в Самаркандската декларация на ШОС, чийто стил, в сравнение с предишни срещи на върха, се променя към широко покритие и демонстриране на собствена визия по определени въпроси от глобалния дневен ред.
Трето, в контекста на очертаващата се бърза експанзия, ШОС се опитва – и то доста успешно – да избегне организационния аморфизъм, свързан с прекомерната тясна специфика. Задачата, изглежда, не е да се обявяват краткосрочни, тактически начини за решаване на остри проблеми, а да се внесе в дискусията на световната общност нов стратегически проект за международен ред, който е по-справедлив от този, застъпван от Запада .
Ето защо в заключителния документ на срещата не се споменават конкретни епизоди на конфронтация и кризи в бившата Украинска ССР, в Закавказието и Централна Азия, както и около Тайван.
Да, различните страни са направили различни предложения. От създаването на глобална икономическа платформа и иновативни платформи до военно-политическото сътрудничество и борбата с тероризма и трафика на наркотици. Но всички те се вписват в общия контекст. И има мълчаливо съгласие и разбиране, че случващото се в Донбас и около него, на армено-азербайджанската и киргизко-таджикската граница, както и във връзка с тайванския комплекс от проблеми, е отражение на глобалната конфронтация, която Вашингтон и колективният Запад зад него налагат Русия и Китай.
Изключение, може би, на срещата на върха и в заключителния документ е направено само за Афганистан, поради причините, че ситуацията в тази страна, която се намира в географския център на ШОС, е от еднакво значение за всички нейни членове, повечето от които имат обща граница с него.
Освен това проблемите на Афганистан носят отпечатъка на американското фиаско и са ясна демонстрация на последствията от външната намеса в евразийските дела. Преустановяването на този прецедент, изключването на всяка възможност за неговото повторение или възпроизвеждане където и да било (а такива опити се правят – примерът с Мианмар, който стана наблюдател в ШОС) – отново е в общ интерес. Защото няма по-добра демонстрация за съществуването на евразийската общност от възстановяването на реда и историческата справедливост в собствения дом.
Друго изключение от общата схема на дискусията е критичната хуманитарна ситуация в Пакистан, който беше подложен на катастрофални наводнения. За това говори премиерът Шехбаз Шариф. И тук ШОС демонстрира своята готовност както да предприеме конкретни мерки за помощ на двустранна основа, така и да използва своя колективен авторитет, за да привлече вниманието на световната общественост, като я призова да окаже на Пакистан всестранна помощ и подкрепа.
Отделно трябва да се каже за спецификата на позицията на Индия, която се прояви както на самата среща на върха, така и в информационната сфера, свързана с нейното отразяване. Известно е, че индийският премиер Нарендра Моди показа висока емоционалност в коментарите си за руската СВО и също така отмени среща с Александър Лукашенко.
Що се отнася до медиите в тази страна, редица вестници, публикували информация за петминутен разговор между техния лидер и Си Дзинпин „на крака“ (нямаше пълноценна среща между тях), след което тя беше премахната, което наблюдатели сметнаха за не съвсем правилната реакция на продължаващите гранични конфликти между Делхи и Пекин.
Неведнъж беше необходимо да се отбележи двувекторната природа на Индия; от една страна, тя е в ШОС, от друга, в проамериканската четворка, спекулирайки с темата за изкуствено измисления „Индо-тихоокеански регион“.
Въздържайки се от прибързани оценки по този въпрос обаче, нека припомним, че много експерти посочиха фактите за натиск върху участниците в срещата от трети страни. Възможно е това да обяснява много.
Нарендра Моди в Самарканд. president.az
Като цяло е ясно, че всички описани тенденции се дължат на всеобхватна криза на световния ред, която от своя страна е свързана както с недостига на неоколониални ресурси на западния глобален контрол, така и с нарастващото разбиране за незападният свят за задънената улица на съществуващия световен ред не за всички, а за „избраните“. По-точно за онези, които се самопровъзгласиха за „избрани“ едностранно, което всъщност стои зад формулата „свят на правилата“.
Масовият ръст на кандидатурите в ШОС, който прави последната среща на върха повратна точка в историята на организацията, е пряко следствие от осъзнаването, че световният ред, основан на принципа на господство и подчинение, е неприемлив. Това е от обективна гледна точка.
От субективна гледна точка е очевидно, че такова съзнание е съществувало и преди; просто нямаше алтернатива, с появата на която, под формата на руско-китайската ос на ШОС, процесите на ерозия на света Pax Americana започнаха с ускорени темпове.
От тази гледна точка може да се разбере напрежението, което Западът изпитва и спекулациите, към които прибягва в тези условия. От една страна, западните медии са заети да изсмукват нещата от пръстите си и да тиражират предполагаемите „разногласия“ между Москва и Пекин по въпроса за СВО; от друга страна, когато се махнат микрофоните, в техния кръг западните елити са наясно „накъде духа вятърът“. И демонстрират изключителна загриженост за руско-китайското сближаване, което, както те разбират, е основният фактор за наблюдаваната промяна в световната информационна картина.
Ако се обърнем към текста на Самаркандската декларация, редица интересни моменти привличат специално внимание в него. Първо и най-важно, нито бившата Украинска ССР, нито Тайван не се споменават с нито една дума. Общата характеристика на глобалната ситуация изглежда така:
Днес светът е подложен на глобална промяна, навлизайки в нова ера на бързо развитие и мащабна трансформация. Тези фундаментални процеси са придружени от засилване на многополярността, засилване на взаимосвързаността и ускоряване на темповете на информатизация и цифровизация.
На този фон съвременната система от международни предизвикателства и заплахи става все по-сложна, наблюдава се опасна деградация на състоянието на нещата в света, съществуващите локални конфликти и кризи се изострят и възникват нови.
Срещата в Самарканд
На фона на появилите се в медиите спекулации, че „многополюсният свят (уж) се е оказал по-опасен и по-малко предвидим от еднополюсния“, отговорът на ШОС изглежда недвусмислен. Наблюдаваната турбуленция не е продукт на многополярност, а на съпротива срещу нея от страна на добре познатия хегемонен център.
Освен това:
Държавите-членки, в съответствие с принципите на Хартата на ШОС, се придържат към линия, която изключва блокови, идеологически и конфронтационни подходи за решаване на проблемите на международното и регионалното развитие, противодействие на традиционни и нетрадиционни предизвикателства и заплахи за сигурността.
Страните, които съставляват ядрото на ШОС, преди всичко Русия и Китай, не се нуждаят от блокова политика, защото се движат в съответствие с международните тенденции към диверсификация на центровете на власт. „Блоковата” линия, зад която лесно се отгатва „политиката на съюзите” на Байдън, е свързана със същото опортюнистично противопоставяне на многополюсните тенденции.
Ярка илюстрация за това как се изпълнява цялостната стратегия на ШОС е започналото на 19 септември посещение в Пекин на секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев. Решението изглежда е взето в движение по време на срещата между Владимир Путин и Си Дзинпин.
Събеседници на Патрушев в Пекин ще бъдат “китайският Кисинджър” – ръководителят на групата по международните въпроси на ЦК на ККП (всъщност шефът на международния отдел) Ян Джиечи и шефът на Министерството на обществената сигурност (аналог на Министерството на вътрешните работи на Русия) Гао Шенгкун; т.е. темата на дискусията е разбираема, особено предвид факта, че на Запад се засилват спекулациите по изтърканата тема за „отделянето на авторитарните правителства от народите“, а една от ключовите теми в речта на президента Си на срещата на върха беше противодействието на външна намеса и „цветни революции“.
Владимир Путин и Си Дзинпин. Официално интернет представителство на президента на Русия
Държавите-членки се застъпват за зачитане на правото на народите на независим и демократичен избор на техния политически и социално-икономически път на развитие, подчертават, че принципите на взаимно зачитане на суверенитета, независимостта, териториалната цялост на държавите, равенството, взаимната изгода, ненамесата във вътрешните работи, неизползването на сила или заплахата за използване на сила са в основата на устойчивото развитие на международните отношения.
Западните медии, както и тяхното ехо в Русия, през последните дни се опитват да докажат, че тези мисли, които Си Дзинпин изрази онзи ден в Астана, са насочени към „ограничаване на руското влияние“. Всъщност, като се има предвид контекстът, в който китайският лидер ясно постави януарските събития в Казахстан, спрени от ОДКС, говорим за засилване на взаимодействието в рамките на ШОС, с изключение на външна намеса в делата на членовете на организацията.
Това беше косвено потвърдено от казахстанския президент Токаев, който говори в речта си за задълбочаване на „военнополитическото сътрудничество“. А темата за „Велика Евразия“, „Голямото евразийско партньорство“ с интегрирането на китайския „Пояс, един път“ с Евразийския съюз и АСЕАН получи много важно място на срещата на върха. Ето едно ясно потвърждение:
Държавите-членки вярват, че продължаващите усилия за укрепване на взаимосвързаността между Централна и Южна Азия допринасят за постигането на общата цел за осигуряване на просперитет и сигурност в обширния регион на ШОС чрез формирането на устойчиви търговски, икономически и транспортни и комуникационни връзки и засилване на междуцивилизационния диалог.
Говорейки в полза на укрепването на режима за неразпространение на ядрено оръжие и в тази връзка споменавайки възобновяването на СВПД – Съвместния всеобхватен план за действие относно иранската ядрена програма (всъщност замразен, както си спомняме, чрез едностранното оттегляне от от САЩ), лидерите на страните от ШОС все пак посочиха необходимостта от ограничаване на амбициите на едностранното, отново, разполагане на системи за противоракетна отбрана (което провокира нарушаване на режима на ДНЯО); В тази връзка трябва да се отбележи, че в заключителния документ не се споменава неотдавнашната декларация на КНДР за ядрена държава и приемането от Пхенян на подходяща доктрина, обясняваща условията за използване на ядрени оръжия.
ШОС, като отговорен и влиятелен участник в международните усилия за осигуряване на мир и стабилно развитие в евразийското пространство, ще продължи да предприема координирани стъпки за противодействие на нарастващите заплахи и предизвикателства в региона.
Церемонията по засаждане на дръвчета от главите на делегациите – символ на общностният стремеж на страните на ШОС към пътя на развитието и разцвета.
Е, много експерти посочиха, че по отношение на „глобалното икономическо управление“ във формата, в която те бяха разгледани от срещата на върха във връзка с международните институции, ШОС продължава последователното си движение към създаване на валутни алтернативи на доларовата система, както и разширяване на ролята на развиващите се страни при приемането на ключови глобални решения.
Обобщавайки Самаркандската декларация, може с основание да се отбележи фокусът на ШОС върху изграждането на „Евразия за евразийците“, включително по отношение на предприемането на мерки срещу онези, които се противопоставят.
Ако си припомним, че характеризирайки основите и параметрите на американското лидерство, Збигнев Бжежински в своята „Голяма шахматна дъска“ подчертава, че за първи път в историята неевразийска сила, Съединените щати, става най-силният играч на евразийския континент, тогава можем да кажем, че основната причина за съществуването и укрепването на ШОС е възпроизвеждането на тази неестествена ситуация чрез спиране или ограничаване на заплахите и предизвикателствата, свързани с нея. Изглежда срещата на върха в Самарканд направи голяма и успешна стъпка в тази посока.