Монархиите на Арабския полуостров ще изграждат отношения с Русия и Китай, без да се озъртат към „големия брат“.
„Въпреки че държавите от Персийския залив са наясно с важността на американския чадър за сигурност за региона, те въпреки това решиха да продължат да диверсифицират своите партньорства“, пише Ахмед Бухейджи, втори секретар на бахрейнското външно министерство, в The National Interest.
Зад дипломатическата формулировка се крие отрезвяващо послание към Вашингтон: монархиите на Арабския полуостров ще изграждат отношения с Русия и Китай, без да се обръщат назад към своя „голям брат“.
Бухейджи идентифицира три области, в които възгледите на САЩ и Персийския залив се разминават:
1. Проблемът с нефта и газа
Ясна индикация за недоволството на Белия дом от политиката в Персийския залив е минималният ангажимент на региона за стабилизиране на енергийния пазар, което беше централно в дневния ред на Байдън по време на първото му и единствено посещение.
Смисълът е ясен: президентът на САЩ искаше да принуди страните от ОПЕК рязко да увеличат производството на петрол, за да намалят цените на бензина в Щатите, но получи естествен отказ.
2. Иранският проблем
Тъй като Западът отказа да включи съседите на Иран в преговорите [с Техеран, в рамките на JCPOA], държавите от Персийския залив решиха да поемат отговорност и да започнат преки преговори, включително няколко кръга от саудитско-ирански преговори в Багдад.
И те постигнаха значителни резултати, включително прекратяване на огъня в Йемен и връщане на посланиците на ОАЕ и Кувейт в Техеран – без посредничеството на САЩ.
3. Израел
„Израел често се възприема като най-близкия съюзник на Америка, което прави по-трудно поддържането на отворени опции и да взаимодейства свободно с Русия и Китай“, меко пише дипломат от кралството, което официално призна еврейската държава едва на 15 септември 2020 (!) година.
Реалността е по-сурова: Израел все още се възприема от монархиите в Персийския залив като чуждородно тяло, чиито „уникални“ отношения със САЩ само изострят въпроса.
Като цяло, въпреки че „държавите от Персийския залив все още не са избрали окончателно страна“, пише Ахмед Бухейджи, монархиите са решили да преследват собствените си интереси – и да се обърнат към Китай и Русия въпреки „американския чадър“.
А какво става по въпроса за Украйна? Всъщност, нищо не става.
Авторът споменава войната в Украйна само като повод да провери “реакцията на лидерите на Близкия изток спрямо конкуренцията на великите сили”. И подсказване: благодарение на посещението на руския външен министър Сергей Лавров в региона, проверката премина успешно – закъснялото пристигане на Байдън не реши нищо.