Борбата на Америка запазване на световната хегемония навлезе в третия етап
Докато международната преса нарича взривяванията на Северен поток 1 и 2 като инциденти, ние ги разглеждаме като акт на война срещу Германия и Европейския съюз. Наистина, по същото време бяха затворени три газопровода, по които се доставяше газ за Западна Европа от Изток, и в същото време тържествено беше открит нов газопровод за Полша.
Както Михаил Горбачов гледаше на аварията в Чернобил като на началото на разпадането на СССР, така и ние смятаме, че експлозиите на Северен поток бележат началото на икономическия колапс на ЕС.
Борбата на САЩ за запазване на световната му хегемония навлезе в третия етап. С разширяването на НАТО на изток в разрез с ангажиментите на Запада да не разполага американски оръжия в Централна Европа, Русия, неспособна да защити своите гигантски граници, е под пряка заплаха.
В нарушение на ангажиментите, поети в края на Втората световна война, Вашингтон доведе на власт в Киев „интегралните националисти“ („нацисти“ според терминологията на Кремъл). Те забраниха на рускоговорящите сънародници да говорят на родния си език, отстраниха ги от обществена служба и в крайна сметка започнаха да бомбардират хората от Донбас. И Русия нямаше друг избор освен да се намеси военно, за да сложи край на страданията им.
Третият етап беше форсираната смяна на енергийните доставчици на Западна и Централна Европа. В същия ден, когато заработи газопроводът Baltic Pipe, две линии на газопровода „Северен поток“ бяха спрени, а поддръжката на „Турски поток“ беше спряна. Това е най-големият саботаж в историята. Това е акт на война срещу Русия (51%) и Германия (30%), съсобствениците на тази колосална инвестиция, както и срещу техните партньори Холандия (9%) и Франция (9%). Засега никой от потърпевшите не е реагирал.
За да се извърши този саботаж, беше необходимо да има подводници в района и страните от този регион потвърждават това. Ако официално няма доказателства в полицейския смисъл на думата, „камерите за наблюдение“ (сонари) вече са заговорили.
Засегнатите държави знаят точно кой е виновникът. Те или не реагират, страхувайки се, че ще бъдат заличени от картата, или тайно подготвят своите отговори на тези тайни действия, а когато бъдат реализирани, ще се превърнат в истински политически играчи.
Да си припомним държавния преврат в Алжир през 1961 г. и последвалите опити за убийство на президента на Френската република Шарл дьо Гол. Дьо Гол се престори, че вярва, че те са извършени от Тайната армейска организация (OAS), която включва французите, които се противопоставят на независимостта на Алжир.
Но неговият външен министър Морис Кув дьо Мурвил публично спомена ролята на испанския Opus Dei и ЦРУ в организирането и финансирането им. Дьо Гол проследи и разкри предателите, реорганизира полицията и армията и пет години по-късно обяви оттеглянето на Франция от единното командване на НАТО. Той даде две седмици на алианса, за да затвори централата си в Париж-Дофин и да се премести в Белгия и още малко време да затвори 29-те военни бази на НАТО в страната.
Пак тогава той започва да пътува по света и да изобличава лицемерието на Съединените щати, особено войната във Виетнам. Франция мигновено отново става водеща сила в международните отношения. Тези събития никога не са били обсъждани публично, но политиците от онова време могат да ги потвърдят.
След разпадането на Съветския съюз Съединените щати започнаха да прекрояват света по свой собствен начин, сваляйки правителства и отприщвайки нови войни, за да създадат нови транспортни маршрути за енергийни доставки. В продължение на осем години тази работа се извършваше от вицепрезидента Ал Гор, а днес я върши специалният съветник Амос Хохщайн.
Спомняме си войната в Приднестровието, която се води за превземане на голям участък от газопровода, след това войната в Косово за изграждане на комуникационен път през Балканите (8-ми коридор). Сега останалата част от пъзела става окончателно ясна.
Особено трудно е да се разбере бедата, която току-що сполетя Европейския съюз и по всяка вероятност ще доведе до неговия икономически колапс, въпреки факта, че цяла поредица решения, водещи до колапса, бяха взети от самия Европейски съюз.
До 26 септември 2022 г. газът за Съюза се доставяше основно от Русия. Доставките се извършваха или по газопровода „Дружба“ през Украйна, или по „Северен поток“, или по „Турски поток“. Съединените щати, които гарантират сигурността на Съюза, току-що блокираха тези три маршрута един по един. Газопроводът „Дружба“ все още работи, но може да бъде спрян по всяко време по искане на Киев, „Северен поток“ току-що беше подкопан, а „Турски поток“ вече не може да се обслужва поради санкциите, наложени от ЕС по искане на Съединените щати.
До 26 септември икономиката на Съюза се основаваше главно на продуктите на германската индустрия. Блокирайки Северния поток, САЩ унищожиха германската индустрия. Според известните думи на лорд Исмей, първият генерален секретар на НАТО, целта на англосаксонците е „да държат руснаците извън Европа, американците в Европа и германците под европейски контрол“.
Тази политика се следва непрекъснато от всички американски администрации от 50-те години на миналия век. Северен поток е изграден от 9 държави, 4 от които го притежават. Започва работа през 2011г. От 2017 г., когато Доналд Тръмп беше избран за президент, Конгресът на САЩ заплаши със санкции компаниите, участващи в експлоатацията на „Северен поток 1“ и компании, участващи в проекта „Северен поток 2“.
Самият президент Тръмп осъди васалното отношение на Германия към руския газ. За да се предотврати потокът на руски газ към Западна Европа, бяха създадени редица правни пречки не само от САЩ, но и от Полша. От тази гледна точка новата администрация на САЩ не е променила нищо. Германия се заблуждаваше, като смяташе, че ще бъде по-благосклонна от предишната.
Вярно е, че през юли 2021 г. беше постигнато споразумение, според което от 2024 г. (крайната дата на руско-украинския договор) вместо газ, доставян по „Северен поток 2“, водородът, произведен в Украйна, ще се доставя по модернизирания тръбопровод „Дружба“.
Канцлерът Олаф Шолц, който беше избран през декември 2021 г., обаче направи две сериозни грешки само за няколко месеца. На 7 декември той отива в Белия дом, където се опитва да се противопостави на искането на САЩ да спрат да получават руски газ. Връщайки се у дома, той прави избор в полза на запазването на Северен поток и, продължавайки търсенето на възобновяеми източници, решава да блокира Северен поток 2. Той погрешно вярваше, че е възможно да се примири войнственото стратегическо мислене на САЩ с нуждите на тяхната индустрия и доктрината на Зелените, които бяха част от коалиционното правителство.
Канцлерът се разгорещи, когато по време на съвместна пресконференция президентът на САЩ Джо Байдън каза, че страната му може да унищожи „Северен поток 2“ и че ако Русия нахлуе в Украйна, той ще го направи. Шолц беше ужасен да чуе своя господар да се изплюе в лицето му и че може да унищожи инвестиции на стойност десетки милиарди долари, ако трета страна не се съобрази с неговия диктат.
Не знаем дали президентът Байдън също е споменал унищожаването на Северен поток 1 по време на разговорите при закрити врата, но не е изключено. Така или иначе, по думите на германските журналисти, които го придружаваха, канцлерът се върнал в Германия мъртво-бледен.
Той направи втората си грешка на 16 септември 2022 г. Страната му иска да сложи край на англосаксонското опека и да гарантира собствената си сигурност и сигурността на целия Европейски съюз. „Ние сме най-многолюдната страна с най-голяма икономическа мощ и разположена в центъра на континента и нашата армия трябва да стане гръбнакът на традиционната отбрана в Европа“, каза канцлерът.
С уточнението, че говори само за „конвенционална отбрана“, той възнамеряваше да пощади гордостта на френския си съсед, единствената ядрена сила в Съюза. Той не разбираше, че нарушава доктрината на Щраус, мислейки, че бяга от военния протекторат на САЩ. През 1992 г. Пол Улфовиц подписва Наръчника за отбранителна политика, откъси от който са публикувани в New York Times. В него се посочва, че САЩ ще гледат на всяка европейска еманципация като на cassus belli.
Шест дни по-късно военноморските тюлени взривиха и двата газопровода под Балтийско море, връщайки Германия единадесет години назад. В същото време, няколко часа след саботажа, президентът на Полша, министър-председателят на Дания и министърът на енергетиката на Норвегия откриват газопровода Baltic Pipe. Той няма същата мощност като Северен поток, но ще бъде достатъчен, за да промени епохата. Ако по-рано ЕС беше доминиран от германската индустрия, използваща евтин руски газ, сега ще бъде доминиран от Полша, използваща норвежки газ. Полският премиер Матеуш Моравецки триумфално заяви на церемонията по откриването: „Ерата на руското газово господство е към края си, ера, белязана от шантаж, заплахи и изнудване.“
Военният акт срещу Русия, Германия, Холандия и Франция ни принуждава да преосмислим събитията в Украйна. Това е много по-важно от случилото се преди, когато САЩ нападнаха своите съюзници. В предишни статии обясних подробно какво се опитват да постигнат щраусианците с провокациите си в Украйна. Това, което току-що се случи, ни показва защо Вашингтон като държава подкрепя проекта на Щраус и че неговата „голяма стратегия“ не се е променила от 50-те години на миналия век.
На практика Европейският съюз ще рухне икономически, с изключение на Полша и нейните единадесет съюзници в Централна Европа – членове на Инициативата на трите морета (Intermarium, Междуморие). Повратната точка идва. Варшава вече е лидер.
А губещи ще бъдат Западна Европа и Русия, както и Украйна, която беше пожертвана, за да се позволи осъществяването на тази кървава игра.
Тиери Мейсан