В момента вероятността да бъде съставено редовно правителство е пренебрежимо малка. Отношенията между основните политически партии са толкова напрегнати, дори направо враждебни, че не изглежда никак логично тези формации да правят каквото и да било заедно. В крайна сметка няма нищо страшно в провеждането на нови избори. Забелязвам, че в момента е модерно да се говори какви лоши били резултатите от последните избори. Модерно е да се мрънка и да се обвиняват избирателите, че гласували така, а не иначе. Аз пък нямам никакво намерение да мрънкам, най-малкото защото откривам някои положителни тенденции, които се проявиха на тези избори.
Първата положителна тенденция е, че „Продължаваме промяната“ загуби вота. Тоест по-голямата част от българските избиратели реши, че ПП, които няколко месеца се учеха на политика, бидейки управляваща партия, сега трябва да продължат да се учат, само че в опозиция. И така е редно. Хора без никакъв политически опит, а и без никакви елементарни познания в сферата на политическото, могат да създадат единствено хаос в управлението. Като управляващи ПП разбичкаха, каквото можаха, така че е крайно време да постоят в опозиция. Изглежда, че и самите те са разбрали това, защото на пресконференцията си постоянно повтаряха, че в новия парламент ще бъдат конструктивна опозиция.
От ДБ ще внесат проекторешение за изпращане въоръжение на Украйна
И втората положителна тенденция е, че партията „Възраждане“ взе повече гласове от формацията „Демократична България“. Защо това е хубаво? Защото „Възраждане“ защитава българския национален интерес, а за ДБ е много трудно да се каже подобно нещо. Ето ви един пример от последните дни. От ДБ заявиха, че първата работа на новия парламент била да приеме решение за пращане на оръжия за Украйна. Забележете, вместо да се занимава с решаването на тежките икономически проблеми на страната, вместо да мисли как може да подобри живота на хората, според ДБ парламентът трябвало да се занимава с пращане на оръжия. Ако си партия, която се грижи за българския национален интерес, трябва да работиш преди всичко за справяне с проблемите вътре в страната, а не да дрънкаш оръжия и да се правиш на голям милитарист.
Валентин Вацев: На България ѝ предстои да влиза във война с Русия. Няма да може да избегне това бреме
Освен това от ДБ заклеймиха президента Радев, задето не бил подкрепил призива за моменталното приемане на Украйна в НАТО. Ама чакайте малко, според правилата на Северноатлантическия пакт в него не могат да бъдат приемани държави, които водят войни. Това дори едно към едно го напомни онзи ден в телевизионния ефир еврокомисарят Тиери Бретон. Нашите евроатлантици не може да не знаят този факт. Защо тогава настояват НАТО да наруши собствените си правила, като приеме Украйна? Интересното е и друго. Откакто е създадена формацията ДБ, основното знаме, която тя вее, е това на „върховенството на закона“ и „спазването на правилата“. Тоест, това, което е написано, трябва да се изпълнява. От всички. Без изключение. Само че от последните им критики към президента Радев излиза, че те не го харесват, понеже спазвал правилата. Доста странна логика, не намирате ли?
През следващите месеци пред политиците, които ще управляват страната, ще стоят два основни въпроса. Как да бъде помогнато на хората да се справят с последиците от икономическата криза и как да бъде направено така, че България да не бъде въвлечена във войната в Украйна. Забелязвам, а и няма как и вие да не сте забелязали, че има партии, които много държат страната ни да изглежда като ястреб на международното поле. Оставям на страна факта, че е доста абсурдно най-бедната държава в ЕС да се прави на ястреб. Много по-важно е друго. Дори и най-справедливата война е по-лоша и от най-лошия мир. Ето защо е хубаво партиите на войната да бъдат държани далеч от властта. От чувство за самосъхранение. Защото ако подобни партии започнат да управляват, нищо чудно в един момент да се окажем замесени в реални бойни действия. Така че ще бъде хубаво да държим сметка именно за това, когато гласуваме следващия път. И ще бъде не просто хубаво, задължително ще бъде да даваме доверието си на политичеки сили, които ще работят в името на мира, а не на войната.
По публикацията работи: Яна Боянова