Всичките блянове, че Великобритания ще върви по някакъв си свой суверенен път се изпариха като дим
Брекзитът и свързаните с него фантасмагории за някаква суверенна Великобритания, която щяла да върви по собствен път, изправиха страната пред огромен срив. Провалът на Лиз Тръс е още едно доказателство за това, пише “Дойче Веле”.
Никога досега британска министър-председателка не е успявала толкова бързо да вкара страната в такава криза, каквато Лиз Тръс създаде само за четири седмици. При това възстановяването от кризата няма как да стане бързо, дори Тръс незабавно да напусне политическата сцена. Това вече изглежда неизбежно, въпросът се свежда само до „кога“.
Пореден провал
Така след Тереза Мей и Борис Джонсън тя ще стане вече третата консервативна правителствена ръководителка, неуспяла да изпълни обещанията, дадени във връзка с Брекзит. След Мей и Джонсън най-твърдите поддръжници на Брекзита в средите на торите заложиха на крайните либертариански схващания.
Големи данъчни облекчения за най-богатите в комбинация с дерегулация щели да създадат нечуван икономически растеж, който като благодатен дъжд щял после да се изсипе и върху най-бедните в обществото. Тръс така и не каза как смята да финансира това – пазарът щял сам да се погрижи.
Внезапно пробуждане в реалността
Стана обаче нещо съвсем различно. Паундът се срина, лихвите стигнаха непознати висоти, пенсионните фондове бяха изправени пред колапс. Провалът на Тръс и на нейната политико-икономическа концепция е особено зрелищен най-вече поради това, че именно пазарите, на които се възлагаха големи надежди, предизвикаха нейния залез, удряйки аварийната спирачка.
Накрая реалността бе тази, която по брутален начин приземи все по-фантастичните идеи на торите. Когато Английската централна банка обяви, че повече няма да се меси, за да стабилизира паунда или да предотвратява нов колапс на пенсионните фондове, играта за Тръс и за нейния финансов министър Куартенг приключи.
Няколко обрата не са достатъчни
Новият финансов министър Джереми Хънт, който междувременно отмени целия икономико-политически пакет на правителството на Тръс, ще може обаче да поправи само малка част от нанесените щети.
Тъй като проблемът е много по-дълбок. Когато един ден историците започнат да гадаят как е могло да се стигне до сегашния абсурд в британската политика, ще трябва да започнат от 2016 година. На първо място, защото Брекзитът толкова трайно навреди на британската икономика, че допълнителната несигурност на пазарите води до много по-големи турбуленции от преди.
На второ място – и това е най-важното – защото излизането от ЕС и свързаните с него фантастични идеи за суверенна Великобритания, която щяла да върви по собствен път в глобализирания свят на 21-ия век, фактически зачертаха рационалното мислене на Острова.
Вместо да бъдат посочени сериозните икономически проблеми, произтичащи от Брекзита, те в продължение на години бяха отричани и табуизирани, в резултат на което всяко конструктивно решение отпадаше.
В този смисъл икономико-политическите намерения на Тръс да осигури приказен икономически растеж чрез планини от нови дългове бяха просто последната радикална версия на това мислене, подхранвано от вярата, че може да се обещава всичко, дори и звездите от небето – и това да е достатъчно, за да се върви напред. При Джонсън тази тактика все пак функционираше успешно в продължение на цели две години.
Драматичният провал на Тръс би могъл да доведе сега до край на този вид мислене и да преобърне нещата във Великобритания. В контекста на приземяването вече са факт първите признаци, че и най-верните поддръжници на Брекзита осъзнават, че така не може да продължава.
Изяжда ли революцията децата си?
Щом дори Джереми Уорнър, един от издателите на „Дейли Телеграф“ – изданието, което открай време фанатично защитаваше напускането на ЕС, стига до извода, че противниците на Брекзита може и да са имали право и огорчено признава, че „революцията, обещана от привържениците на Брекзит преди шест години, изглежда стига до точката, с която всички революции завършват в някакъв момент – с това, че изяждат децата си“.
Изглежда Великобритания постепенно се завръща към характеристиката, за която светът винаги я е уважавал: прагматично-реалистична страна, в която определящ е разумът.
Но този път назад ще бъде продължителен и болезнен процес. Брекзитът и упоритите закани на правителството на Джонсън, че ще наруши международните договори в конфликта за Северна Ирландия, трайно увредиха доверието към британската политика в световен мащаб.
Пазарите също няма да забравят скоро срива на британската рационалност и самодисциплина по отношение на собствената финансова политика. На британците им предстоят тежки години.