Еврото ще остане слабо поне година, но засега България се възползва от това
Присъединяването на България към еврозоната надали ще стане реалност през 2024 г., каквито заявки се даваха от правителството на Кирил Петков. Причините за това, освен политически, са и чисто икономически – България на практика вече не отговаря на два от трите технически критерия за членство – за инфлацията и за размера на дефицита. Около това мнение се обединиха икономистите, които взеха участие във финансовия форум NEXT DIFI.
Инфлацията е твърде висока, за да може Европейската централна банка да си затвори очите“, смята бившият финансов министър на България Симеон Дянков.
От началото на тази година инфлацията в България неизменно е в топ 5 на най-високите сред страните от Европейския съюз. Тя е в двуцифрени стойности от първия пълен месец след началото на войната в Украйна – март. Според Маастрихтските критерии страна членка на ЕС може да се присъедини към еврозоната при инфлация не по-висока от 1.5 пункта над средната в трите страни членки с най-ниска инфлация.
България по всяка вероятност ще наруши и правилата за дефицит през следващата година точно когато Европейският съюз всъщност ще върне в сила правилото след тригодишна дерогация заради пандемията.
Няма да влезем в началото на 2024 г. Объркаха се нещата“, заяви Дянков и лансира като най-ранна за смяната на валутата дата 1 януари 2026 г. и то „ако има смислено и консервативно управление на публичните средства“.
За консервативни бюджети призоваха и бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов, както и икономистът Георги Вулджев.
Нужно е рязко редуциране на дефицитите, за да се пребори инфлацията“, посочи Вулджев.
И тримата обаче не виждат особена политическа воля за това – особено предвид все по-честите парламентарни избори в последните две години, в които политиците всячески се опитват да спечелят вота на избирателите, харчейки бюджетни пари.
Ситуацията е сложна, а политическите партии не си дават сметка“, изтъкна Дацов.
Въпреки това „трябва да се реже“, обобщи той, тъй като иначе няма да има съгласуване между монетарната и фискалната политики и вдигането на лихвите само по себе си ще бъде недостатъчно.
Икономистите бяха категорични, че следващата година ще бъде трудна, а по думите на изпълнителния директор на “Кофас България” Пламен Димитров в момента „оптимистите са изчезващ вид“.
При влизане в еврозоната обаче Дянков напомни, че за България ще се отключи един огромен ресурс от порядъка на 10 – 15 млрд. евро, които в момента стоят като резерв в БНБ заради валутния борд. Те могат да се използват за инвестиции в икономиката, а за осъзнаване на мащаба им – това са два пъти повече средства от тези, които България очаква да получи по Плана за възстановяване и устойчивост.
Слабото евро – плюс за България
Европейската единна валута отслабна рязко след избухването на войната в Украйна и на няколко пъти в последната половин година се изравни с долара. Прогнозите са еврото да продължи да пада поне още година, година и половина.
САЩ много по-бързо ще овладеят инфлацията и ще излязат от кризата“, посочи Дацов.
Бившият финансов министър обаче вижда и предимство за България, а именно – в износа. От началото на годината той чупи рекорди – без съмнение и с помощ от инфлацията.
Нашите износители на различни стоки и услуги печелят и са конкурентоспособни, защото се представят добре на пазари с долари в момента“, подчерта Дянков.