ИЛЮЗИЯТА ЗА ПРОГРЕС
Неизброими са злините, причинени от обещанията за светло бъдеще на народите, които са следствие на идеята за прогреса. Всъщност, макар нова и плод на напредничавото човешко съзнание от края на ХІХ и началото на ХХ век, тя има своите древни религиозни корени в месианската идея.
Идеята за настъпване на царството божие, на съвършенството, правдата и справедливоста. Но, макар и религиозна по произход, тя е прегърната с фанатичен, почти религиозен плам от научната и политическа общност. Подлагайки я на анализ, разбираме че тя крие своите огромни вътрешни противоречия.
В сегашно време човешкото съзнание подхвърли на съмнение вярата в прогреса и много от нейните кумири са съборени.
Оказва се, че това учение е напълно невярно и неоправдано от научна, философска и морална гледна точка обожествяване на бъдещето за сметка на настоящето и миналото. То е форма на религиозно изповедание, което не може да се обоснове с вярата, упованието и желанието. Само с тях не може да се реши най-сериозния проблем – този с времето. Защото и тук възниква проблема с неговата разпокъсаност. Това предполага, че задачите на световната история ще бъдат разрешени в бъдещето, че някога ще настъпи такова съвършенно състояние в съдбините на човечеството, когато ще бъдат примирени и разрешени всички негови противоречия и проблеми с които е изпълнено. В това са вярвали Кант, Хегел, Маркс и други философи.
Какво основание има да повярваме и ние в това? И дори да имаме такова основание, защо трябва да предизвиква ентусиазъм в нас, защо трябва да предизвиква нравствено удоволетворение и подобна надежда да бъде радостна за нас?
Защо вътрешно приемаме идеята за прогреса? Ако отстраним религиозната вяра в прогреса, какво всъщност остава от него? Та нали прогресът, разбиран от позитивно гледище се състои в това, че в потока на времето, в който се разгръща човешката история и едно поколение сменя друго, човечеството ще се озове на един непознат връх. Вървейки напред и нагоре към своето висше състояние, по отношение на което всички предходни поколения са само звена, средство, оръдие, а не цел. Прогресът превръща всяко човешко поколение, всеки човешки индивид в оръдие и средство за постигане на окончателната цел – съвършенството, могъществото и блаженството на бъдещото човечество, в което никой от нас няма да участва и да доживее.
Тази идея за прогреса е непрпиемлива и недопустима в морално отношение, защото прави невъзможно решаването на актуалните проблеми и конфликти на цели поколения и ги отлага в бъдещето. Това учение внушава, че предишните са живели в несъвършенство и мрак и че са заслужили само смърт и гроб. А някъде на върха на историческия живот, върху изтлелите кости на предишните поколения се появява поколение от щастливци, за които ще бъде възможна висшата пълната на живота, блаженството и съвършенството.
Това е основното противоречие, правещо го недопустимо и неприемливо. Никакво бъдеще и съвършенство не може да изкупи мъките и страданията на предходните поколения. Таково подчиняване на всички човешки съдби на някакъв месиански пир на онова поколение, което ще успее да се изкачи на върха на прогреса възмущава нравствената съвест на човечеството.
Прогреса, който ще се постигне с обожествяването на бъдещето на неизвестно кое поколение от щастливци е безпощаден към настоящето и миналото, защото съчетава безграничния оптимизъм по отношение на бъдещето с безграничен песимизъм към миналото. Прогресът се оказва не вечен живот, не възкресение, а изтребление на миналото в името на бъдещето.
Тази утопия е съзнателен нихилизъм и получава удар след удар от реалността на несбъдването си, като идеология.
Философската мисъл и реалностите на живота нанасят удари върху утопията за земния рай, който би настъпил вследствие на прогреса.
В историята не се извършва по права линия прогрес на доброто и съвършенството, по силата на който бъдещето поколение стои по-високо от предходното. В историята няма и прогрес на човешкото щастие. Има само трагично и все по-голямо разкриване на вътрешните и най-противоположни начала, както светли, така и тъмни.
За това, просто трябва да се огледаме с широко отворени очи. И да провидим, как за непродължителен период от време най-яростните радетели за прогрес и комунистически рай, узурпирали материално и идейно плодовете от усилията на цялото общество буквално си ги приватизираха и осребриха.
Осигурявайки за собствените си наследници така бленувания eпросперите, а на народа си само мизерия и страдания. Нe по-различно стои въпроса и за технологичния напредък, който в рамките на едно поколение може да ни превърнe в обитатели на цифров затвор с по-яки от стомана решетки…
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
