Коко Шанел винаги е смятала, че като една велика жена има пълното право сама да измисли историята си. Не знаем доколко са измислени фактите за нея, но тази дама и до ден днешен ни се струва наистина уникална.
На 10 януари си отива богинята на модата – Коко Шанел, но остава след себе си култовия аромат №5, костюмите от туид, малката черна рокля и безкрайните перлени нанизи. В тази статия ще споделим с вас няколко факта за мадмоазел Коко, които ще ви я представят в нова светлина.
Защо Коко и защо Шанел?
Сигурно всеки знае, че истинското име на прочутата французойка е Габриел. Самата Коко също никога не е крила това (за разлика, впрочем, от възрастта си, която винаги „намалявала“ с десет години). Бъдещата моделиерка от Сомюр получила псевдонима си във времената, когато работила в местно кабаре – там тя всяка вечер пеела популярните сред публиката песни «Ko Ko Ri Ko» и» Qui qu’a vu Coco».
Професионални стремежи
Макар да била свързана от дете със света на модата (момичето работило като шивачка и продавачка в магазин за дрехи в родния си град Сомюр), Коко не винаги е искала да се занимава сериозно с моделиерство. На младини Шанел мечтаела да се реализира като конферансие и в търсене на признание дори отишла да работи в елитните курорти на Виши. Скоро обаче Габриел се отказала от илюзиите си и разбрала, че оскъдният ѝ певчески талант няма да я направи известна. А да бъде просто „една от многото“ не я привличало.
От шапките към тоалетите
Пътят на Коко към висините на френския haute couture започнал от производство на дамски шапки. Шанел открила първия си магазин, веднага след като се заселила в Париж – през 1919 г.. Магазинът скоро се преместил на Rue Cambon срещу хотел Ritz, където се намира и до ден днешен. Шапките на Шанел отбелязали толкова голям успех, че тя скоро открила нови ателиета в Биариц и Довил.
Туидовият костюм
Коко представила първия си туидов костюм с втален жакет и пола още през 1925 г.. Тоалетът бил олицетворение на комфорта и простотата, както и един от първите примери за това как мъжките облекла могат да намерят място и в женския гардероб. По онова време туидът не бил нещо ново, но се използвал изключително за костюмите на господата. За Шанел обаче модните забрани винаги са били полигон за експерименти. Впоследствие много от дрехите от гардеробите на любовниците ѝ – войнишки блузи, жакети, панталони и шапки – станали основни атрибути на фирмения ѝ стил. Това било истинска революция в модата.
Chanel №5 е създаден от московски парфюмер
Габриел Шанел като повечето си колеги не композирала сама парфюма си, а поверила тази трудна задача на професионален парфюмер. Автор на култовия аромат станал руският емигрант Ернест Едуардович Бо – второ поколение парфюмер. Баща му бил французин и работил за царския дом на Романови, затова младежът от малък се учил от най-добрите познавачи. През 1921 г. той предложил на Коко да избере един от няколкото създадени от него парфюма. Шенел, както знаем, избрала образец №5, а на готовата композиция дала за име собствената си фамилия. Така се появил Chanel №5 – и това е първият случай в историята, когато парфюм е бил наречен на модна марка.
В края на 1920-те години асортиментът от дамски чанти бил съставен от малки кесийки „ридикюл“, които дамите трябвало да държат в ръка. За Шанел, която обичала комфорта и простотата, тези модели били крайно неприемливи. През 1929 г. Коко представила революционния си дизайн на кожена чанта с ремък от позлатена верижка, позволяващ артикулът да се носи на рамо. При създаването на модела Шанел се вдъхновила от ватираните войнишки чанти от времето на Втората световна война, както и от годините, прекарани в женски манастир в Обазин. Тъмночервената подплата наполня за монашеските обежди от онова време, а златната верижка – за верижките, с които монахините си носели ключовете на кръста.
Дизайнът на чантата бил обновен и представен на широката общественост през февруари 1955 г. (оттам идва и името „2.55“). Оттогава външният ѝ вид е претърпял незначителни промени съгласно модните течения.
Най-добрите приятели на момичетата
Прието е да се смята, че създавайки модата за бижута от изкуствени перли, емайл и полускъпоценни камъни, Шанел е била против скъпите украшения и ги е смятала за твърде префърцунени. Това не е съвсем вярно, защото мадмоазел Коко е имала и колекции от наистина скъпоценни бижута. Първата такава е диамантената и е била представена през 1932 г.. Колкото и да е странно това, създаването ѝ е вдъхновено от един от най-бедните периоди на ХХ век – Голямата депресия. В колекцията имало украшения във вид на съзвездия, към които хората обикновено гледат с надежда за едно по-добро бъдеще.
Колекцията била истинска сензация, а и никой не очаквал диамантени бижута от Коко, която уж мразела скъпоценностите. Шанел обаче побързала да изясни въпроса. „Доводът, който поначало ме подбуди да измислям изкуствени украшения, беше, че ги смятах за лишени от снобизъм, и то в една епоха, в която разкошът беше лесно достъпен. Това съображение изчезна през периода на финансовата криза, когато всичко спомагаше за възраждане на инстинктивния стремеж към натуралност, който да върне на хубавата дрънкулка истинската ѝ стойност“, е писала дизайнерката в каталога на диамантените си бижута.
Малката черна рокля
Малката черна рокля навремето е била сравнена по универсалност с автомобила „Форд“. Шанел наистина замисляла този тоалет като базово облекло, достъпно за всяка жена и подходящо за всяка ситуация – денем роклята се съчетава отлично с обикновени дамски обувки, а вечер – с перлени аксесоари.
Тази рокля станала легенда в света на модата, заявявайки гръмко, че черното няма нищо общо с траура. Междувременно мнозина и до ден днешен смятат, че първоначалното предназначение на тоалета било именно „традиционно“ – Шанел уж била измислила роклята, за да почете паметта на любимия си Артър Кайпел, загинал в автомобилна катастрофа.
Единственият дизайнер в „Топ 100 на най-добрите“ на Time
През ХХ век имало много дизайнерски дебюти, но само Коко Шанел успяла да промени историята със стила си. Така поне смятало влиятелното американско издание Time, съставяйки поредния си списък на „най-добрите“, резюмирайки последното столетие. Шанел единствена от световните дизайнери влязла в „Топ 100“ наред с величия на ХХ век като Луис Армстронг, Пабло Пикасо, Игор Стравински и много други.
Холивудски мечти
През 1921 г. братовчедът на руския цар Николай II Велики княз Дмитрий Павлович запознал Коко със Самюъл Голдуин, който тъкмо отварял киностудио Metro-Goldwyn-Mayer. Патриархът на Холивуд бил толкова впечатлен от личността и творбите на Шанел, че веднага ѝ предложил милион долара (в днешен еквивалент сумата се равнява на 75 млн. долара), за да облича кинозвездите. Дизайнерката с радост се съгласила, но скоро студиото се отказало от услугите ѝ, тъй като сметнало, че нейните твърде прости по холивудски мерки тоалети не изглеждат добре на екрана. Оттогава Коко смятала меката на американското кино за „столица на лошия вкус“.
Коко Шанел е подкрепяла руското изкуство
През 1913 г. Коко съвсем случайно съпроводила своя приятелка на мероприятие на парижкия театър Champs d’Elisee, където се състояла премиерата на поредния руски балет. По онова време „руските сезони“ на Дягилев тъкмо идвали на мода, много неща от руското сценично изкуство изглеждали на рафинираната европейска публика диви и непривични. Коко обаче се влюбила в резките движения, в странните костюми и в омайващата музика на Игор Стравински.
Запознала се лично с композитора чак седем години по-късно, станали толкова добри приятели, че Шанел след време приютила в дома си него и обеднялото му семейство, а после направила малко дарение за спектаклите му и ушила няколко тоалета за руските балерини.
Тя е можела да стане кралица на Великобритания
Колкото повече Шанел се прославяла като дизайнерка, толкова по-широк ставал кръгът от познатите ѝ. В даден момент тя се запознала и с представители на британската аристокрация. През 1923 г. Коко била представена на влиятелни фигури като Уинстън Чърчил, уестминстърския херцог Хю Гросвенър (пра-пра-прадядо на настоящия херцог – най-младия богаташ в кралството) и дори с британския престолонаследник принц Едуард. Някои историци и до ден днешен подозират, че чичото на кралица Елизабет е бил сразен от фрацузойката и дори ѝ е предложил брак. Коко разбира се не била аристократка, но и нито веднъж не е била омъжена. Така че кой знае, може пък да е имала по-добър късмет от Уолис Симпсън?
Със сигурност обаче се знае, че Шанел е била ухажвана от уестминстърския херцог. Връзката им продължила около десет години, но не стигнала до нищо сериозно. По-късно самата Габриел споделила следното: „Имало е много уестминстърски херцогини, но Шанел е само една“.
Обвинения в шпионаж
Втората световна война засегнала всички, включително и Коко Шанел. През 1940-те години племенникът ѝ Андре Паласе бил пленен от нацистите. Шанел разбира се се опитала да го освободи, използвайки отдавнашните си връзки в немското посолство. Андре бил освободен, но самата Коко попаднала в капана на германското аташе Ханс Гюнтер фон Динклаге и станала негова любовница през 1942 г.. Предполага се, че оттогава Шанел е събирала данни за Третия райх и дори се е опитвала да убеди Чърчил да преговаря с немците.
След войната тя незабавно била обвинена в колаборационизъм и арестувана. През 1944 г. обаче, благодарение на покровителството на Чърчил била освободена – но и лишена от право да посещава Франция. Пуснали я пак в родината ѝ чак през 1953 г., година по-късно тя възобновила дизайнерската си кариера.
Модно погребение
Коко Шанел починала на 87-годишна възраст от сърдечен удар в луксозния хотел „Риц“, в който живяла през последните 30 години от живота си. Погребението се състояло в не по-малко помпозната църква „Мадлен“ в центъра на Париж. Ковчегът на Шанел бил украсен с хиляди бели цветя, а сред присъстващите опечалени били известни дизайнери като Ив Сен Лоран, Пиер Балмен и Кристобал Баленсиага.
На Коко Шанел е посветен мюзикъл
Има редица филми и монографии, посветени на известни дизайнери, но кой може да се похвали с мюзикъл в своя чест? Шанел може. Само две години преди смъртта ѝ режисьорът Андре Превин представил в един от броудейските театри мюзикъл за Коко – за нейния живот и културното ѝ наследство. Либретото за постановката било написано от Алан Лернер (работил е над филми като „Моята прекрасна лейди“ и „Американка в Париж“), а ролята на Коко била изиграна от неподражаемата Катрин Хепбърн.