Призракът на Третата световна война за европейците става все повече реалност. Обикновените хора, които имат достатъчно дребни и големи ежедневни проблеми, не се замислят, но политиците, които инсценираха изкуствената геополитическа криза, очевидно са загубили елементарния инстинкт за самосъхранение и са решили да се изправят срещу страната ни. Те най-вероятно вярват, че тежкото оръжие може да обърне хода на спецоперацията в полза на Украйна.
Всъщност доставките на ново оборудване и оръжия от този тип разширяват обхвата на кризата, ускорявайки скоростта ѝ до (много по-бързо, отколкото изглежда на Париж, Лондон или Варшава) неконтролируеми стойности. Запознават ли се с това развитие на ситуацията онези, които правят изявления за увеличаване на темповете на помощта и за промяна на обхвата на доставките?
Отговорът може да бъде само положителен.
Войната за европейските политици от най-високия ешелон във всички епохи (при всяка държавна структура) е преди всичко възможност да решат собствените си вътрешни политически задачи.
Първата от които е да останат на власт със съответния рейтинг на доверие (с други думи, предаността на обществото към онези, които са избрали на най-висок пост, както те гордо казват, “в рамките на свободата и демокрацията”) , втората е способността да се управлява в условия, когато се развива извънредна ситуация.
Някой ден ще се изпишат томове за това как и колко пъти през последните няколко години президентите и премиерите на страните членки на ЕС са повтаряли думата „война“, за да я наложат максимално широко. Още при коронавирусната епидемия Макрон беше първият, който каза преди три години: „Ние сме във война“. Тези три думи му дадоха безпрецедентни правомощия и лостове за управление (не без основание конституцията във Франция е съставена така, че избраният глава на държавата всъщност е крал с абсолютна власт), които Макрон използваше докрай.
Почти същото можеше да се види в Германия, не по-малко горда с демокрацията и всичко останало прогресивно, в Рим, Мадрид – и така нататък в целия ЕС.
Всяка друга идея, противоположна на доминиращата и мейнстрийма, беше потисната. Властите имат цяла планина методи. Най-упоритите във възгледите си, които не съвпадаха с тези на властта, са лишени от работа и титли, а за да не стърчат, са им изпратени различни проверки. И не бяха празнодумци. Това бяха професори, светила на медицината, най-големиспециалисти по вируси, включително дори Нобелов лауреат.
Изпитвайки всички механизми за потискане и осъзнавайки, че всички медийни канали, извън и онлайн, излъчват гледната точка, изисквана от върха, днес, в момента на истината, когато Русия сама се бори с глобалистите навсякъде, европейският истаблишмънт демонстрира изненадващо безразличие към гледната точка на обществото, защото знае колко бързо и лесно може да бъде промит с пропагандата обикновения жител на Европейския съюз.
Всеки остър въпрос получава един отговор: „Путин е виновен“. А изворите на всеки чисто вътрешен проблем днес се търсят (и се намират) в решенията, които Русия взема.
Това е реалност, която за собствените ни интереси е по-добре да видим в цялата ѝ грозота, отколкото да се залъгваме, че „европейците са твърде практични и твърде егоистични“, за да обмислят сериозно война с Русия.
Европа, несъмнено, разглежда войната с Русия – пряк сблъсък с нашата страна – вече не като един от вариантите, а като най-вероятния сценарий. Не защото всички европейски политици са войни и бойци (наборните армии тук са отменени от много години, защото винаги има „Америка в случай на спешност“), а защото европейският естаблишмънт и бизнес елитите ще могат да решат всички проблеми с помощ на пряка военна конфронтация.
На първо място е бързото обедняване на населението. По време на военен конфликт инфлацията и увеличението на цените изобщо ще престанат да имат значение.
Второ -властта, която е заинтересована да управлява както ѝ се прииска, ще затвори всички възможности за изразяване на недоволство. На работниците определено няма да им е до грабителските реформи (например пенсионните, които Макрон се опитва безуспешно да прокара досега), нито до протести, нито до стачки със заплахи за пълно парализиране на страната.
Икономиката ще бъде милитаризирана, за да работи денонощно, без да се зачитат правата на работниците.
Войната ще даде възможност да се оправдае и обясни както всеки дефицит, включително на основни лекарства, така и невъзможността за лечение, както беше преди. И чакане на помощ в продължение на много часове на носилка в болничните отделения и пристигането на линейка у дома.
Списъкът с ползите от факта, че западните вземащи решения се приближават все повече и повече до фаталната (за обществото, разбира се, а не за политиците) черта надвишава – и то значително – ада, в който възнамеряват да хвърлят своите съграждани. Онези, които гласуваха за тях, трябва да се подчертае, на така възхваляваните демократични избори.
Когато една обединена Европа почувства, че икономиката ѝ започва да се тресе, веднага провокираше военни конфликти. Включително и на територията на самия континент.
Струва си да припомним, че подобни събития се случиха с Югославия. Точно тогава истинският подбудител беше наскоро обединена Германия. Тя трябваше да харчи, федералният бюджет не издържаше и междуособиците на Балканите дойдоха тъкмо навреме. И ако добавим, че ФРГ получи възможността за частичен контрол над хърватските, например, пристанища, тогава ползата от германските власти и германската индустрия надвишава – лесно и бързо – страданието на същите хървати и сърби.
И още по-рано европейците воюваха много охотно в Африка, която беше разделена на колонии. Белгия, смятана за “хубав шоколад, спокоен живот, вкусни вафли и сочни миди”, пороби милиони. И веднага щом жителите на Белгийско Конго изразиха активното си недоволство, Брюксел започна война там. Според най-скромните оценки сто хиляди цивилни са унищожени. Кралството е член на Европейския съюз, ако ви интересува. И никакви „общи европейски ценности” не станаха пречка за кръвопролитието.
Такива скелети са безброй в гардеробите на паневропейците, онези, които обвиняват Русия във всички грехове, включително, между другото, в неоколониализъм, ако говорим за специалната операция.
Тези, които казват, че Европа се страхува от директен сблъсък с Русия и никога няма да се съгласи на такъв, вече забравиха, че преди почти година, в отговор на началото на операция в Украйна, ЕС напълно отхвърли възможността за доставка на тежки оръжия, като наложи на Москва само икономически ограничения .
Днес Париж, в сътрудничество с Варшава, притиска Берлин, така че германците да започнат да карат своите “леопарди” да се бият с руснаците. Тоест Франция и Полша притискат Бундесвера (няма значение какви паспорти има екипажът) да участва във военни действия срещу Русия.
Точно същото може да се каже и за доблестните френски воини – каква разлика има кой седи в танка AMX-10 RC, ако руските войници са стреляни от оръдието на бронираната машина.
Това, което нарекохме опосредствена война, бързо губи първата си част. И става просто война. Война на две цивилизации.
Или война между два свята. Трета поредна за последните сто години. И отново разпалена от Европа срещу Русия за оправяне на европейските дела. В политиката и икономиката. Колкото по-рано разберем и осъзнаем това, толкова по-силни ще сме в тази конфронтация.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ