Изразът „Парите въртят света“ датира от край време, и има защо, само че в политиката това води до интриги и корупция, дори и в Съединените щати.
През 2014 г. изследователи от Принстън и Нордуетсърн публикуваха забележителни документи, отговарящи на следните въпроси: Кой управлява? Кой е на власт в действителност? До каква степен гражданите на САЩ са суверен или са дълбоко безсилни? Откритията им обрисуваха мрачна картина за широкото мнозинство от американските граждани. Икономическите елити и големите корпорации, заключаваха изследователите, „имат значително независимо влияние върху политиката на американското правителство. Обикновеният гражданин, в същото време, „има малко или никакво независимо влияние“.
Накратко, Съединените щати съвсем малко се различават от олигархия.
Девет години след доклада няма никаква причина да вярваме, че Съединените щати са нещо повече от олигархия. Защо? Защото олигарсите винаги са съпътствани, на практика са почти синоним, с курупция – заобикаляне на правните норми със и за пари. Групите за контрол признават, че Съединените щати са значително по-корумпирани сега, в сравнение с 2014 година. В най-скорошния Индекс за измерване на корупцията САЩ заемат най-ниската си позиция от 2014 г. насам. Защо е така? Как смятаната за най-велика страна в света стана толкова корумпирана?
Корупцията има тенденцията да се явява под две форми: първата, проблемът принципал-агент, включва агент (например, политици или влиятелни изпълнителни директори), които имат твърде много власт, твърде много свобода, и приципал (обикновени граждани и пълноправни гласоподаватели), които имат малки или никакви начини да държат агентите отговорни за действията си. Слабият или никакъв надзор създава благоприятна почва за появата на корупционни практики.
Втората форма е проблем на колективното действие. Авторите на тази теория изказват предположението, че корупцията се стимулира от смесица от подозрения и групова динамика. Една група подозира, че друга група е корумпиарана и това подозрение създава осезаема липса на доверие към другата страна. Ако отбор „Б“ е толкова корумпиран, мисли си отбор „А“, тогава какво ни пречи и ние да вършим същото?
През септември миналата година The New York Times публикува проясняващ материал за мътния свят на търговията в Конгреса. В разстояние на две години, между 2019 и 2021, 183 сенатори или представители, според материала, са тръгували акции или други финансови активи лично или чрез посредничеството на близък член на семействата си. Повече от 50% от тези сенатори, отбелязва изданието, „са в конгресни комисии, които потенциално им дават поглед върху компании, чиито дялове те обявяват за продаване или купуване.“ Освен това, обезпокояващ брой от 44 измежду 50 членове на Конгреса „са купували или продавали ценни книжа в компани, за които са имали някакво знание или влияние.“
Още по-скоро, през януари, Business Insider публикува статия, разглеждаща всяка борсова операция, направена от Пол Пелоси, съпругът на Нанси Пелоси, направена от 2021 г. насам. Благодарение на „прозорливите“ инвестиции на г-н Пелоси, в момента семейството има общо богатство, възлизащо на 46.1 милиона долара. Доста впечатляващо, особено предвид факта, че Нанси Пелоси печели малко над 200 000 долара годишно.
Разбира се, човек не трябва непременно да бъде изненадан от факта, че голям брой политици са корумпирани. Това е като да се изненада да открие, че кучето обича да лае или че блокбъстърите вече не носят много пари. Единствено самият мащаб на корупцията трябва да ни изненадва.
И макар идеята за пълзяща икономика да е пълна глупост, идеята за пълзяща корупция е основателна. Един пример е достатъчен.
На южната граница безчестието и криминалното поведение са фрапиращи. Разбира се, границата между САЩ и Мексико отдавна се използва от прословутите нарко картели. От всички наркотици, влизащи в САЩ, фентанилът е този, който е предизвикал и продължава да предизвиква най-много вреда. През миналата година поразяващите 79% от свързаните със свръхдоза токсикологични случаи са установили наличието на този синтетичен опиоид. Поне 60% от иззетия фентанил в САЩ са заловени в един от 25-те гранични пункта за влизане.
Прекалено често обаче дрогата не е откривана, и прекалено често не е откривана нарочно.
Изследване, проведено от Дейвид Джансикс, специалист по корупцията в Държавния университет на Сан Диего, показва че както митническите служители, така и граничните патрули са по-податливи да се замесят в корупционни практики, отколкото служителите в други законоопазващи служби. Когато става дума за корупция, свързана с наркотици, много от митническите служители си затварят очите, а определени гранични патрули позволяват на трафикантите да преминават през контролните пунктове. Освен това, отбелязва Джансикс, се знае, че граничните патрули „продават“ на трафикатните информация за начините, по които оперира системата за гранична защита.
Рибата се вмирисва откъм главата. Това проблемът принципал-агент ли е, или е проблемът на колективното действие? По-скоро първото, отколкото второто, вероятно, но всъщност няма значение. Това, което наистина има значение, е да се сложи край на хроничните нива на корупция, от горе надолу, която не облагодетелства никого, освен престъпниците и елита в държавата.
Източник: The American Conservative
Превод Екатерина Грънчарова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ