Вчера гледах прословутия филм “Чалга” на Мариан Вълев, който от 3 седмици ми излиза навсякъде. Целият ми ТокТок е залят с него, а в залата нямаше празни места, така че г-н Вълев в крайна сметка си е свършил работата да създаде интерес.
За съжаление обаче, на мен филмът изобщо не ми допадна, тъй като бях подведена от едночасовото участие на г-н Вълев при Карбовски да си мисля, че това е “български филм, който отразява родната действителност на младото поколение”. Оказа се, че това не е български филм. През последните няколко години наблюдавам следния феномен в родното кино – български филми, които се мислят за американски филми. Това беше поредният такъв случай. И веднага привеждам няколко примера.
1. Главната героиня се казва Барбара. Аз в началото действително реших, че това е шега. Бога ми, в живота си не съм срещала човек в България, който се казва Барбара. В интерес на истината, даже и в САЩ това не е много разпространено име. Разбира се, на средата на филма, по типичен за български филм начин ни сдъвкаха и изплюха информацията, че тя се казва Барбара, за да може на галено да и викат “Барби”, като куклата “Барби” символизира упадъчното консумеристко общество и новите “стандарти за красота”, които издигат в култ изкуственото и пластмасовото. Доста дълбокомислено послание. Все си мисля обаче, че то щеше да достигне до мен и без да бяха избрали име на домакиня от седемдесетте години на 20-ти век в щата Минесота. Просто хората в България не се казват Барбара. Толкоз. Всеки път като чуех това име, дори в сериозните моменти ме напушваше на смях.
2. Мечтата на главната героиня е “да стане известна”, затова решава да отиде “там където мечтите се сбъдват” или както ни го представи самата тя: “меката на богатите и известните”, центъра на шоубизнеса в България – ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ. Тук опитът за препратка към Лос Анджелис е очеизваден. Как може обаче авторите да не осъзнават, че изглежда нелепо? В България няма Лос Анджелис. Просто няма. Реалистичният вариант би бил София, ама това не звучи толкова яко, а и локацията на морето им беше важна. Поне Св. Влас да беше. Не разбирам обаче защо изобщо е нужно да имаме град тип “Лос Анджелис” във филма, като такъв не съществува в родната действителност.
3. Действието се развива в Перник, Бургас и Варна, а валутата, в която говореха и се разплащаха през цялото време беше…долари. Двете главни героини обираха хора и в чантите им имаше все долари. Айде, курорт – иди дойди. Ама и някакви институции и учреждания също използваха долари. Тук дори не става въпрос за някакъв патриотизъм, а за това, че филм, който претендира, че отразява българската действителност представя напълно нереалистични неща. И ако името “Барбара” е някаква дълбока метафора за съвременното общество и стандартите за красота, без която не можехме да минем, то разплащателна единица долари в Перник и Бургас какво точно символизира? Какво точно добавя към историята това, освен зрителя да се чуди къде се развива действието?
4. Инфлуенсърите и т.нар. “ВИП-ове” в тоя филм бяха представени като някакви полубожества. Тук вероятно не става въпрос за някакъв опит за подражаване на американската действителност, а просто за неразбиране на българската от страна на г-н Вълев. Тоя така наречен “елит” от известни и богати може да съществува в Лос Анджелис, хубаво. Ама Бога ми, половината инфлуенсъри в България живеят в панелки в Люлин, Младост и Света Троица. Малко е несериозно.
Уважаеми творци, ако искате да правите български филми, които отразяват американската действителност, правете ги. Няма лошо. Нека действието се развива в САЩ, а пък актьорите да си говорят на български. Аз лично такъв филм не бих гледала, ама поне ще знам какво да очаквам. След като обаче сте тръгнали да правите български филми, които претендират, че отразяват българската действителност, нека ако може те да не се държат като американски филми. Не всеки прийом или похват на американското кино е приложим на българска почва. Не е и необходимо.
Цветя Стратиева (Флора)