Реших да започна коментара си днес с една интересна фраза на знаменития Шарл дьо Гол, който казва: „В политиката става така, че или предаваме своята страна, или своите избиратели. Аз предпочитам второто.“ Нещо подобно се опитват да ни обяснят от ГЕРБ за коалицията си с ПП/ДБ.
Електоратът на ГЕРБ е безкрайно разочарован как стана така, че ГЕРБ са първа политическа сила, но предоставят парламентарна подкрепа на втората политическа сила да управлява почти самостоятелно. И то след като кабинетът „Петков“ беше свален за несъстоятелни икономически решения, за безобразия в базовите сектори, свързани с националната сигурност на държавата като например енергетиката, за скандални меморандуми и финансова безотговорност.
Реалността е следната: ГЕРБ свалиха финансовия министър Асен Василев, за да го подкрепят отново. Ако предположим изобщо някаква тактика, отстрани изглежда така, че ГЕРБ вероятно планират да изчакат няколко месеца, за да се понатрупа напрежение и съобразно девалвацията на ПП, да действат за затвърждаване на собствената си власт.
ГЕРБ са решили да използват коалиционната власт, най-малкото за да не си причиняват щети в стил „ала-бала“ по време на провеждането на местните избори. И същевременно да изчакат на относително защитено място саморазрушаването на ПП от употребата на властта.
ГЕРБ също така имаха и спешна нужда да предотвратят през участието си в общ кабинет евентуални удари срещу лидера си Бойко Борисов, които могат да дойдат от различни места, не само от нашата прокуратура. Ще напомня, че натискът, който основно идва отвън, Борисов да се „пенсионира“, тоест да се оттегли от активната политика, не е спрял.
Този натиск временно е отложен, но той ще продължи с всички възможни средства, по заобиколни линии и въпреки уверенията към него от страна на влиятелни външни фактори, че всичко това е било недоразумение от подвеждането на един бивш посланик, което вече се е подредило. Внезапният конфликт с Гешев би могъл да бъде също подсилен и употребен отвън.
Конфликтът може да е възникнал по една банална причина, но развитието му е възможно да продължи по различни и неочаквани начини. В зависимост от това дали някой няма да припознае ресурс в този конфликт.
Единствената опора на Борисов е наистина стабилността на неговата партия, но заедно с това партията му е и цел на придобиване, на раздробяване и на желание за поставяне под контрол. В този смисъл Борисов, който, разбира се, е врял и кипял във всевъзможни политически интриги, в момента ходи по един много тънък лед.
Няма да е достатъчно ГЕРБ само да затвърждава своята вярност към външния фактор. Ще трябва ГЕРБ да започне да планира по-старателно, отколкото досега. Не да догонва, а да има изпреварваща и конструкторска стратегия спрямо нови политически субекти, включително и в анти-ГЕРБ нишата. Защото Стокхолмският синдром не е стратегия за оцеляване.
България започнаха да я ползват по-решително с въвеждане на изцяло марионетна власт в контекста на войната в Украйна. Полша и Румъния са много по-напред в строя, а у нас както винаги е по-сложно. Независимо от трудностите обаче широкомащабната технология на емоционално заразяване през медиите, социалните мрежи, гражданските движения, НПО-тата и обществените авторитети се използва свръхуспешно и у нас за установяване на необходимия дневен ред.
Необходим за глобалистката стратегия на американския фактор, който отстоява своето хегемониално господство в период на надигащо се недоволство от няколко посоки – Русия, Турция, Китай, Иран, също така някои държави в Близкия Изток и Латинска Америка. При една своенравна Турция, България става задължителна брънка от плацдарма на източния фланг, която в момента се поставя под задължителен контрол.
Казвам това, за да посоча, че бурната радост у всички нормалномислещи, че ПП започват да се сриват, че проучванията показват, че по-малко хора биха гласували за тях, е твърде прибързана. Със сигурност по-малко хора ще гласуват за тях. Но по-всичко изглежда, че външният фактор започва прегрупиране. Ще преоблече, гримира и подпомогне малко първоначалната платформа ПП, за да я преобрази за нови продажби на електоралния пазар.
ПП са необходими. Те са контрол и натиск върху Борисов, те са бич за Радев, те са антипод на „Възраждане“, но най-вече, те са готова, изключително удобна за навигация куклена власт, която САЩ нямат основания да губят. При положение, че могат много ефективно да ползват. ПП ги разочароваха с глуповатия начин, по който профукаха позициите си, но в никакъв случай не и със самоотвержеността си. Те практически са бутон за изпълнение на иначе неприемливи задачи. Неприемливи за всяка суверенна национална власт.
Преди няколко дни Лорер заяви в телевизионен ефир, че Радослав Рибарски е на дългосрочно обучение в САЩ. Този факт би трябвало да извика размисли в политическите стратези на всички партии. Рибарски се спрягаше за министър на енергетиката в това правителство, но се оказа, че именно пребиваването му в САЩ, по думите на Лорер, не е позволило това да се случи.
Новината за обучението на Рибарски не бива да се ограничава само до неговата лична подготовка за бъдещи управленски позиции. Свидетели сме как Кирил Петков бавно бива изтласкван назад като непълноценен за лидерска роля, а Асен тепърва ще бъде похарчен по-обстойно в кризисния период. ПП ще започне да се обновява, като се избутат напред подходящи лица от втория ред, които този път ще бъдат изчислени по-внимателно. Не си струва да се конструират авторитети, които леко и с неразбиране похарчват инвестицията, направена в тях, и дори унищожават проекта заради нестабилна психическа структура.
Днес формата разумно мислещ избирател е заменена от формата празна безсъзнателна обвивка, изтърбушена от медийната интервенция. Самото съзнание на избирателя е превърнато в изчисляем обект. Така че демократичните избори представляват едно проектиране на власт. Можем много да говорим за това колко зависима е България от външен натиск.
Но огромният проблем, който се разгръща пред очите ни в момента, е една зловеща и фактическа истина, която непрекъснато подминаваме, търсейки външен виновник за тежкото разлагане на държавата ни. Тази истина е, че държавата ни е в плен на брутална вътрешна, нашенска си олигархична интервенция. През 90-те години политиците назначиха сегашната псевдоолигархия, подарявайки й активи на базата на корупционна логика.
Днес точно тази псевдоолигархия назначава министрите ни. Срастването е толкова силно, че обществото ни представлява една диктатура на кражбите, която няма нищо общо с демокрацията като организация на обществото. Управлява ни назначено невежество, чиято единствена цел е да придвижва сделките на псевдоолигархията. България се унищожава от частните войни на две-три ОПГ-та, които ползват партиите за фасадно прикритие.
Коментар на Калина Андролова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА