Главният въпрос на руската спецоперация: Какво представлява “Линията Суровикин”
В продължение на няколко месеца Киев местеше настъплението си, молейки все повече и повече за “вундервафе” от западните покровители. През цялото това време руските войници работеха упорито, без да щадят нито ръце, нито техника. Нека поговорим какво са направили.
Украинската армия вече седмица води мащабно настъпление срещу Запорожие. През тези дни врагът претърпя тежки загуби: няколко хиляди души бяха убити и ранени, десетки единици западна бронирана техника бяха изгорени.
На тази цена въоръжените сили на Украйна си купиха аванс няколко километра навътре в т. нар. Времевски подстъп, разположен южно от село Велика Новоселка.
По последни данни противникът с най-тежки боеве успя да овладее малките села Нескучное и Благодатное, Сторожевое и Макаровка. В понеделник вечерта, 12 юни, се появи информация, че украинците са успели да превземат няколко височини на западния бряг на река Мокри Яли, които надвисват над селата в долината на реката и им позволяват да стрелят по войските под тях.
В същото време стана известно, че командването на 5-та армия на Русия организира контраатаки, за да си върне контрола над доминиращите върхове. Успехът на тези контраатаки ще означава, че украинските части, влизащи в селата, ще бъдат в капан; неуспехът ще доведе до действителното изрязване на Времевския подстъп и изтеглянето на нашите войски към следващата отбранителна линия.
На фона на тези събития в обществото рязко ескалира интересът към т. нар. „Линия Суровикин“ – система от отбранителни структури, блокиращи пътя на украинската армия към Азовско море и Крим.
Този интерес е повече от разбираем: за хората е важно да знаят цялостния мащаб на отбраната, за да разберат колко значимо и важно събитие е било настъплението на врага към населените места или превземането на хълмове. Без обща картина в главата, човек може да вземе думата само на експерти и журналисти, а това не устройва всички.
Преди да започнем разказа за самата линия, трябва да направим една важна забележка. Наши служители все още не са коментирали обстойно същността и структурата на тези защитни укрепления, явно смятайки, че подобна тема трябва да се пази в тайна и да не се говори много.
Въпреки това, в двора на 21-ви век, огромен брой американски разузнавателни сателити с добра оптика се въртят в ниски орбити. Американските компании Maxar Technologies и Planet Labs съвсем спокойно публикуват изображения на обекти, които се считат за “строго секретни” в публичното пространство.
В резултат на това западните медии и експертната общност обсъждат подробно какво се говори в Русия под формата на общи аргументи и оценъчни твърдения без конкретика.
Този материал е написан според англоезични медии, той се основава на информация, която вече е известна на западните военни, разузнавателни служби, експерти и всеки лаик, който има интерес към темата. Следователно нашата статия не предоставя никаква допълнителна информация, неизвестна преди на врага.
Кубични метри, които пестят литри
Във войната има такъв модел: десет кубика изкопана пръст пестят пет литра кръв. Понякога се казва също, че потта пести кръвта. Факт е, че добре унищожените единици понасят много по-малко загуби, отколкото открито стоящите на полето.
Поради тази причина нашите войски започнаха да се ровят от земята в края на пролетта и началото на лятото на миналата година, още преди да стане ясно, че голямо настъпление няма да има в обозримо бъдеще.
Но планомерното и мащабно изграждане на отбрана в дълбочина в това направление започна през октомври-ноември 2022 г., едновременно с изтеглянето на нашите войски от десния бряг на Днепър и изоставянето на Херсон.
Тъй като командир на СВО по това време е генерал от армията Сергей Суровикин, изграждащата се отбранителна линия също е кръстена на него.
Дължината на линията се оценява по различен начин от различни източници. В ранните публикации той включва окопите при Перекоп и плажовете на Крим; през януари британските автори дори записаха в него отбранителните позиции, изкопани от нашите войски от Сватово до старата руска граница, тоест добавиха към него укрепленията, разположени на противоположния край на театъра на военните действия.
Изхождайки от логиката на настоящия момент, ще използваме термина “линия на Суровикин” в по-тесен смисъл. Ще се разбира като верига от полеви укрепления, разположени на запад от линията Угледар-Волноваха, простиращи се до бреговете на Днепър и след това спускащи се по левия бряг на реката, докато се влее в Черно море.
Както се вижда от картата, към май 2023 г. гъстотата на укрепленията в посока Запорожие е сравнима само с тази близо до Бахмут, където ВСУ се смилаха.
1. Западното крайбрежие на Крим
2. Токмак е стратегически важно селище, разположено на пресечната точка на няколко пътя в Поховски район на Запорожка област
3. Магистрала E105
4. Ривнопол – село във Волновахски район на Донецката народна република.
Според открити източници отбраната в това направление има четири линии, всяка от които включва линии от окопи и траншеи, минни полета, вкопани артилерийски позиции, укрития за бронирани машини.
Известно е, че на много места отбранителните линии са подсилени с леки бетонни дотове, наричани галено от хората “кабините на Кузмич”, както и противотанкови ровове и бетонни тетраедри.
Дълбочината има значение
Сателитни снимки на американците показват, че отбранителните позиции са прокопани на дълбочина 60 км от линията на съприкосновение, съществувала преди началото на украинската офанзива.
Какво означава това? Това означава, че нашата артилерия може да действа от дълбочината на отбраната срещу настъпващия противник, като същевременно остава прикрита от две или дори три линии окопи и минни полета. При такива условия опасност за нашите артилеристи представляват само вражеските далекобойни оръдия и инсталации Himars.
Маневрените групи на противника вече не могат да разчитат на каквото и да е нахлуване в „мекия тил“ на руснаците. След като пробиха първата линия на отбраната с нейните минни полета, окопи, огневи точки, те ще се окажат пред точно същото.
В същото време, както от фланговете, така и от тила, щурмовата група ще бъде обстрелвана от нашите части, заемащи флангови позиции. По изоставените линии ще бъдат нанесени масирани артилерийски удари, които буквално ще погребат украинската щурмова авиация в окупираните от тях окопи.
Цариград отбеляза, че Ореховското направление, водещо врага към Токмак, е критично за задържането на фронта. В момента битките се водят на предната линия: за една седмица ожесточена битка врагът дори не достигна първата линия на защита.
Западните експерти обърнаха внимание на огромния брой инженерни бариери, създадени, за да повишат стабилността на нашата пехота и да затруднят максимално врага да се приближи до окопи и огневи точки.
Американски снимки показват, че противотанковите ровове се използват широко за предотвратяване на приближаването на вражески бронирани машини.
В същото време отварянето им беше извършено не от силите на войници с лопати, а от специални земекопни машини, така че те се простираха на много километри, блокирайки най-опасните за танкове посоки. Танк, попаднал в такава канавка, най-вероятно ще загуби боеспособността си и първо ще трябва да бъде евакуиран и след това ремонтиран.
На около 250 метра зад рововете има линии от “зъби на дракон” – малки бетонни пирамиди, които трябва да попречат на по-нататъшното напредване на бронираните машини, преодолели рова. На около 300 метра зад линията на “зъбите” има мрежа от окопи, зад които са разположени минометни позиции.
Логично е да се предположи, че пространството между рова и „зъбите“, както и „зъбите“ и окопите е силно минирано. Мините също могат да бъдат поставени пред рова – за унищожаване както на техника, така и на сапьорни групи, които ще се опитат да направят проход за танкове и бойни машини на пехотата. Всъщност три минни полета могат да покрият една позиция.
Една от хилядите типични руски позиции, които украинските войски ще трябва да заемат по време на започналото настъпление.
Ясно е, че такава защита не се изгражда по целия фронт. Но такива позиции има достатъчно, за да ги цитират западните медии и експерти като типични руски укрепления.
Какво ни остава
През изминалите месеци нашата армия успя да изгради най-мощната отбранителна линия от края на Втората световна война. По ефективност превъзхожда както известната френска линия Мажино, така и финландската линия Манерхайм.
Какво дава основание за такива гръмки изказвания? На първо място – характерът и обхватът на укрепленията. И французите, и финландците разчитаха на огромни бетонни контейнери със сравнително плитки отбранителни формации.
Практиката обаче показва, че снарядът уверено печели конкуренцията с бетон и всяко укрепление, което е под концентрирания огън на голямокалибрена артилерия, ще бъде унищожено.
Това, което виждаме на американски сателитни снимки, са десетки и стотици километри ровове, покрити с безкрайни минни полета. Очевидно в линията на Суровикин акцентът не е бил върху „непробиваемите“ пунктове (такива няма), а върху ограничаването на мобилността на атакуващите части на противника и тяхното унищожаване чрез артилерийски огън от недиректни огневи позиции. И както виждаме от първата седмица, тази тактика работи чудесно.
Имайки предвид факта, че проблемът с далекобойната артилерия на противника е изравнен до известна степен както чрез повишаване на ефективността на нашата артилерия, така и чрез активно използване на Ланцети, а настъпващите украински части излизат изпод чадъра на тяхната противовъздушна отбрана и следователно стават законна плячка за нашата армия и оперативно-тактическа авиация – няма съмнение: през следващите седмици укровермахта го чака истинска кървава баня.
И ако по-рано Евгений Пригожин трябваше да провокира Зеленски да изпрати войски в устието на месомелачката Бахмут, сега тази работа беше свършена предварително от западните съюзници на Украйна.
Командването на въоръжените сили на Украйна охотно организира поредното масово самоубийство на най-добрите си части. Както каза един от западните наблюдатели, карат хората в кланицата.
Дали тази битка ще завърши с поражението на противника или безкръвните въоръжени сили на Украйна просто ще се върнат на предишните си позиции, в крайна сметка ще зависи от това дали нашето командване разполага с големи танкови и моторизирани резерви. Засега няма информация по този въпрос в открити източници. Но ако се появят такива данни, Цариград определено ще разкаже за това.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА