Пак ми попадна снимка от нашето море – ама и да е от друго, важен е текстът 😀)през 1970 година, този път стихотворение на Петър
Донкин:
“Снимка от морето 1970 г.
Разлики с днес, колкото щеш,
стига да може да ги съзреш.. .
Гледаш и не вярваш на очи,
на никого корем не му личи.
Всички показват телата смело,
как пък няма едно дете дебело?!
Сигурно някъде ги крият,
гледали са да ги зарият!?!?
Телата им като изваяни на струг,
къде ти бирен корем на съпруг?!
Дали пък кадърът е инсцениран,
та и един да няма татуиран?!
Поне сърце, пронизано от стрела,
но, уви, чисти са всичките тела!
И, о, Боже, ти да видиш това,
всички комуникират със слова?
Не чрез чат, или блог,
а просто с… диалог!
Седят близо, дори далеч,
но ползват само пряка реч.
Няма zdr! , kо pr? , емотикон,
а думи с човешки тон.
А пък никой не се маже с крем,
докато се пече, за да хване тен,
тези хора не са ли чули за рак,
та са и без слънчеви очила чак?
А в небето – за добро или беда,
няма от самолетите следа,
Как пък никой не ги пръска,
та да боледуват зимъска?!…
С две думи – някога на море
им е било много добре! ”
Автор:
Петър Донкин
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
